Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-231/03: Coname, Заключение от 12 април 2005 г.
Препятстват ли членове 43 ЕО, 49 ЕО и 81 ЕО, доколкото те забраняват съответно ограничения на свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка и на свободата на предоставяне на услуги в рамките на Общността по отношение на граждани на държави членки, както и търговски и корпоративни практики, които могат да възпрепятстват, ограничават или нарушават конкуренцията в рамките на Европейския съюз, възможността за пряко възлагане, тоест без провеждане на процедура за възлагане, на управлението на обществената услуга по разпределение на газ на дружество, в което дадена община притежава дял, когато този дял е такъв, че изключва всякакъв пряк контрол върху самото управление, и следва ли следователно да се приеме, че, както е в настоящото производство, при дял в размер на 0,97 %, не са изпълнени съществените предпоставки за „инхаус“ управление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-446/03: Marks & Spencer, Заключение от 7 април 2005 г.
1. При обстоятелства, при които: – разпоредби на държава членка, като например разпоредбите на Обединеното кралство относно груповото облекчение, не позволяват на майка компания, която е данъчно резидентна в тази държава, да намали облагаемата си печалба в тази държава чрез приспадане на загуби, понесени в други държави членки от дъщерни дружества, които са данъчни резиденти в тези държави, докато такова приспадане би било възможно, ако загубите са понесени от дъщерни дружества, които са резиденти в държавата на майката компания; – държавата членка на майката компания: – облага с корпоративен данък компания, резидентна на нейната територия, върху цялата ѝ печалба, включително печалбата на клонове в други държави членки, с механизми за избягване на двойно данъчно облагане за данъците, платени в друга държава членка и при които загубите на клонове се вземат предвид при облагаемата печалба; – не облага с корпоративен данък неразпределената печалба на дъщерни дружества, резиденти в други държави членки; – облага майката компания с корпоративен данък върху всяко разпределение на дивиденти от дъщерни дружества, резиденти в други държави членки, докато не облага майката компания с корпоративен данък върху разпределения на дивиденти от дъщерни дружества, резиденти в държавата на майката компания; – предоставя облекчение за двойно данъчно облагане на майката компания под формата на кредит за удържан данък върху дивиденти и чуждестранни данъци, платени върху печалбата, от която са изплатени дивидентите от дъщерни дружества, резиденти в други държави членки; съществува ли ограничение по член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО
Ако да, оправдано ли е то съгласно правото на Общността
2. (а) Има ли значение за отговора на въпрос 1 това, че в зависимост от законодателството на държавата членка на дъщерното дружество е или може да е възможно при определени обстоятелства да се получи облекчение за част или всички загуби, понесени от дъщерното дружество, срещу облагаемата печалба в държавата на дъщерното дружество
(б) Ако има значение, какво значение има фактът, че: – дъщерно дружество, резидент в друга държава членка, е прекратило дейността си и, въпреки че в тази държава има разпоредба за облекчение на загубите при определени условия, няма доказателства, че при тези обстоятелства такова облекчение е било получено; – дъщерно дружество, резидент в друга държава членка, е било продадено на трето лице и, въпреки че съгласно законодателството на тази държава има разпоредба за използване на загубите при определени условия от трето лице купувач, не е сигурно дали те са били използвани при обстоятелствата по случая; – режимът, при който държавата членка на майката компания взема предвид загубите на дружества, резиденти в Обединеното кралство, се прилага независимо дали загубите също са облекчени в друга държава членка
(в) Би ли имало значение, ако има доказателства, че облекчение е било получено за загубите в държавата членка, в която е резидент дъщерното дружество и, ако да, има ли значение, че облекчението е било получено впоследствие от несвързана група дружества, на която е било продадено дъщерното дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-412/04: Комисия/Италия, Определение от 6 април 2005 г.
Допустимо ли е встъпване на трети държави членки в подкрепа на исканията на ответната държава членка при условията на член 40, първа алинея от Статута на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/03: Комисия/Австрия, Заключение от 17 март 2005 г.
Като е предоставила на австрийските зъболекари (Dentisten) възможността съгласно параграфи 6 и 4 от Dentistengesetz (Закон за зъболекарите) да упражняват професията си под наименованието „Zahnarzt“ (зъболекар) или „Zahnarzt (Dentist)“ (зъболекар/дентален лекар) и да се възползват от изключението, предвидено в член 19б от Директива 78/686/ЕИО, въпреки че не отговарят на минималните изисквания по член 1 от Директива 78/687/ЕИО за попадането им в приложното поле на Директиви 78/686/ЕИО и 78/687/ЕИО
Като е позволила, съгласно параграфи 17 и 23 от Ärztegesetz (Закон за лекарите), австрийските „Fachärzte für Zahn-, Mund- und Kieferheilkunde“ (специалисти по дентална, устна и лицево-челюстна хирургия) да продължат да упражняват професията си под това наименование и като не е приравнила тези специалисти на зъболекари, доколкото специалистите по дентална, устна и лицево-челюстна хирургия имат право да упражняват дейността си при същите условия като притежателите на дипломи, удостоверения или други доказателства за формална квалификация съгласно приложение А (зъболекари)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-179/04: Комисия/Гърция, Определение от 10 март 2005 г.
Условията, при които съдебните разноски следва да се възложат на държава членка, когато последната изпълнява задълженията си едва след предявяване на иска от Комисията.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/04: Mediakabel, Заключение от 10 март 2005 г.
a) Следва ли понятието „телевизионно излъчване“ по смисъла на член 1, буква а) от Директива 89/552/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не обхваща „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1 от Директива 98/34/ЕО, изменена с Директива 98/48/ЕО, а обхваща услуги като посочените в примерния списък на услугите, които не са обхванати от член 1 от Директива 98/34/ЕО, включително „услуги с почти видео по заявка“, съдържащ се в приложение V към Директива 98/34/ЕО, по-специално буква а), които следователно не представляват „услуги на информационното общество“?
б) Ако отговорът на въпрос 1, буква а) е отрицателен, по какви критерии следва да се прави разграничение между понятието „телевизионно излъчване“ по смисъла на член 1, буква а) от Директива 89/552/ЕИО и понятието „комуникационни услуги, предоставящи информационни елементи... по индивидуално искане“, също посочено там?
а) Въз основа на какви критерии следва да се определи дали услуга като разглежданата, която включва кодирани сигнали, предавани по мрежа, набор от филми, избрани от доставчика, които абонатите могат, срещу отделно заплащане за всеки филм и с помощта на ключ, изпратен от доставчика по индивидуално искане, да декодират и гледат в различни моменти, определени от доставчика, и която съдържа елементи на (индивидуална) услуга на информационното общество, както и елементи на услуга за телевизионно излъчване, представлява услуга за телевизионно излъчване или услуга на информационното общество?
б) В този контекст следва ли приоритет да се даде на гледната точка на абоната или на тази на доставчика на услугата
От значение ли е в това отношение видът на услугите, с които разглежданата услуга е в конкуренция?
В тази връзка от значение ли е, че,
– от една страна, класифицирането на услуга като разглежданата като „услуга на информационното общество“, за която Директива 89/552/ЕИО не се прилага, може да подкопае ефективността на тази директива, по-специално по отношение на целите, залегнали в основата на изискването за запазване на определен процент от времето за излъчване за европейски произведения, и
– от друга страна, ако Директива 89/552/ЕИО се прилага, изискването за запазване на определен процент от времето за излъчване за европейски произведения не е напълно подходящо, тъй като абонатите плащат за всеки филм поотделно и могат да гледат само филма, за който е платено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-414/03: Комисия/Германия, Съдебно решение от 3 март 2005 г.
Допустимо ли е Комисията да предяви иск за установяване на нарушение, когато държавата членка е признала нарушението в досъдебната фаза и не съществува спор между страните?
Нарушени ли са задълженията на Федерална република Германия по Директива 92/50/ЕИО, като е възложен договор за управление на отпадъци без спазване на процедурните и уведомителните изисквания по член 8 във връзка с раздели III–VI от директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/03: Fabricom, Съдебно решение от 3 март 2005 г.
Препятстват ли Директива 92/50/ЕИО и по-специално член 3, параграф 2 от нея, Директива 93/36/ЕИО и по-специално член 5, параграф 7 от нея, Директива 93/37/ЕИО и по-специално член 6, параграф 6 от нея, както и Директива 93/38/ЕИО и по-специално член 4, параграф 2 от нея, национална разпоредба, като тази, предвидена в член 26 от Кралския указ от 25 март 1999 година за изменение на Кралския указ от 10 януари 1996 година и член 32 от Кралския указ от 25 март 1999 година за изменение на Кралския указ от 8 януари 1996 година, съгласно която лице, на което е възложено извършването на изследвания, експерименти, проучвания или разработки във връзка с обществени поръчки за строителство, доставки или услуги, няма право да участва или да подаде оферта за тези строителни работи, доставки или услуги и когато на това лице не се предоставя възможност да докаже, че при конкретните обстоятелства придобитият от него опит не е способен да наруши конкуренцията?
Ще бъде ли различен отговорът на предходния въпрос, ако тези директиви, разглеждани във връзка с принципа на пропорционалност, свободата на търговия и промишленост и правото на собственост, се тълкуват като отнасящи се само до частни предприятия или до предприятия, които са предоставили услуги срещу възнаграждение?
Може ли Директива 89/665/ЕИО и по-специално член 2, буква а) и член 5 от нея, както и Директива 92/13/ЕИО и по-специално член 1 и член 2 от нея, да се тълкуват в смисъл, че възлагащият орган може да откаже, до края на процедурата по разглеждане на офертите, да допусне предприятие, свързано с лице, на което е възложено извършването на изследвания, експерименти, проучвания или разработки във връзка с доставки или услуги, да участва в процедурата или да подаде оферта, въпреки че, когато е било запитано по този въпрос от възлагащия орган, предприятието заявява, че не е получило по този начин нелоялно предимство, способно да наруши нормалните условия на конкуренция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-21/03: Fabricom, Съдебно решение от 3 март 2005 г.
Бранят ли Директива 92/50/ЕИО, и по-специално член 3, параграф 2 от нея, Директива 93/36/ЕИО, и по-специално член 5, параграф 7 от нея, Директива 93/37/ЕИО, и по-специално член 6, параграф 6 от нея, както и Директива 93/38/ЕИО, и по-специално член 4, параграф 2 от нея, правило като това, предвидено в член 26 от кралския указ от 25 март 1999 г., изменящ кралския указ от 10 януари 1996 г., и член 32 от кралския указ от 25 март 1999 г., изменящ кралския указ от 8 януари 1996 г., съгласно което лице, натоварено с изследване, изпитвания, проучване или разработване на строителни работи, доставки или услуги, няма право да подаде заявление за участие или оферта за обществена поръчка за тези строителни работи, доставки или услуги, без да му бъде предоставена възможност при конкретните обстоятелства да докаже, че придобитият от него опит не може да наруши конкуренцията?
Ще бъде ли различен отговорът на предходния въпрос, ако посочените директиви във връзка със същите принципи, свободи и права се тълкуват така, че се отнасят само до частни предприятия или предприятия, които са извършили възмездни услуги?
Може ли Директива 89/665/ЕИО, и по-специално член 2, параграф 1, буква а) и член 5 от нея, както и Директива 92/13/ЕИО, и по-специално членове 1 и 2 от нея, да се тълкуват в смисъл, че възлагащият орган може да откаже до края на разглеждането на офертите участие в процедурата или подаване на оферта от предприятие, свързано с лице, натоварено с изследване, изпитвания, проучване или разработване на строителни работи, доставки или услуги, въпреки че по запитване на възлагащия орган това предприятие твърди, че не извлича по този начин неправомерно предимство, което би нарушило обичайните условия на конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-458/03: Parking Brixen, Заключение от 1 март 2005 г.
1) Възлага ли възлагането на управлението на обществените платени паркинги в случая обществена услуга по смисъла на Директива 92/50/ЕИО или концесия за обществена услуга, към която следва да се прилагат правилата на конкуренцията на ЕО, по-специално задължението за осигуряване на равно третиране и прозрачност
2) Ако това възлагане представлява концесия за услуга, свързана с управлението на местна обществена услуга, съвместимо ли е възлагането на управлението на обществените платени паркинги, което съгласно член 44, буква б) от Регионалния закон № 1 от 4 януари 1993 г., изменен с член 10 от Регионалния закон № 10 от 23 октомври 1998 г., и съгласно член 88, букви а) и б) от разпоредбите относно местното самоуправление, може да бъде извършено без публична покана за търг, с правото на Общността, по-специално с принципите на свободата на предоставяне на услуги и свободата на конкуренция, забраната за дискриминация и произтичащите от това задължения за осигуряване на равно третиране, прозрачност и пропорционалност, когато става въпрос за акционерно дружество, създадено съгласно член 115 от Законодателния декрет № 267/2000 чрез преобразуване на специално предприятие на общината, чийто акционерен капитал към момента на възлагането е изцяло притежаван от самата община, но чийто управителен съвет разполага с всички обширни правомощия за текущо управление до стойност 5 000 000 евро на сделка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.