Свобода на установяване

1) Следва ли разпоредбите на посочената директива да се тълкуват в смисъл, че когато законодателят използва изразите „не е изпълнил задълженията, свързани с плащането на социалноосигурителни вноски съгласно законодателството на държавата, в която е установен, или съгласно законодателството на държавата на възлагащия орган“ и „който не е изпълнил задълженията, свързани с плащането на данъци и такси съгласно законодателството на държавата, в която е установен, или съгласно законодателството на държавата на възлагащия орган“, има предвид само обстоятелството — с изключение на всякакъв друг случай — когато предприятието е изпълнило — към датата на изтичане на срока за подаване на заявление за участие в процедурата (или във всеки случай преди възлагането на поръчката [...]) — посочените задължения чрез извършване на плащането изцяло и без забавяне?
2) Следва ли в резултат на това националната разпоредба, която ги транспонира [а именно чл. 12, букви d) и e) от Законодателен декрет № 157 от 17 март 1995 г.] — доколкото, за разлика от горепосочената разпоредба на Общността, позволява да бъдат изключени от обществените поръчки предприятия, които „не изпълняват задълженията, свързани с плащането на социалноосигурителни вноски в полза на служителите съгласно италианското законодателство или съгласно законодателството на държавата, в която са установени“, и които „не изпълняват задълженията, свързани с плащането на такси и данъци съгласно италианското законодателство или съгласно законодателството на държавата, в която са установени“ — да се тълкува само с оглед на неизпълнението — проверимо към горепосочената дата (срокът за подаване на заявления за участие; или моментът, който непосредствено предхожда възлагането, дори и предварително, на поръчката) — на тези задължения, с изключване на всякаква възможност за по-късно „изпълнение“?
3) Или напротив (в случай че във връзка с посоченото в точка 2 по-горе националната разпоредба следва да се счита за отклоняваща се от основанието и целта на разпоредбата на Общността), може ли с оглед на задълженията, които има при транспонирането на правото на Общността, съдържащо се в съответната директива, да се приеме, че на националния законодател е позволено да предвиди случаи, в които до участие в обществени поръчки да бъдат допуснати предприятия, които, макар че към датата на изтичане на срока за участие в посочените поръчки „не изпълняват“ задълженията, биха доказали, че могат да изпълнят задълженията си (и че за тази цел са предприели реални действия) преди възлагането на поръчката?
4) И накрая, в случай че тълкуването, посочено в точка 3, се счита за възможно — и че в резултат на това се счита за възможно въвеждането на по-гъвкава разпоредба в сравнение със стриктното възприемане на израза, използван от законодателя на Общността, а именно „изпълни задълженията“ — противоречи ли тази разпоредба на основните принципи на Общността, като равно третиране на всички граждани на Съюза или — що се отнася само до обществените поръчки — гаранциите за „par condicio“ в полза на всички предприятия, които кандидатстват за участие в тези обществени поръчки?