всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Митнически съюз

Митнически съюз

Дело C-309/98: Holz Geenen, Заключение от 8 юли 1999 г.

Дали Регламент (ЕО) № 1509/97 на Комисията е невалиден, доколкото класифицира правоъгълни дървени блокове, използвани при изработването на рамки за прозорци, под код 4418 90 10 от Комбинираната номенклатура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-233/98: Lensing & Brockhausen, Заключение от 1 юли 1999 г.

1. Следва ли член 36, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕИО) № 222/77 във връзка с член 11а, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1062/87 да се тълкува в смисъл, че държавата членка на изпращане е компетентна да събира дължимите при внос вземания само ако в случай на непредставяне на пратката пред митническото учреждение по местоназначение на главния задължен субект предварително е предоставен тримесечният срок, предвиден в член 11а, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 1062/87, и този субект не е представил доказателството, предвидено в същата разпоредба?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: Следва ли член 36, параграф 3, трета алинея от Регламент (ЕИО) № 222/77 да се тълкува в смисъл, че той се прилага и в случай, когато митническо учреждение на държавата членка на изпращане е събрало дължимите върху стоките, подложени на транзитна процедура, вземания без да е предоставило на главния задължен субект срок съгласно член 11а, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 1062/87, с последица, че държавата членка на изпращане може да възстанови неправомерно определените и събрани вземания само ако се докаже, че държавата членка, в която действително е извършено нарушението, е събрала тези вземания
Следва ли, ако е приложимо, да се прави разлика между вземанията, събрани като собствени приходи на Общността, и другите (национални) вземания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-394/97: Heinonen, facet-document-type-ARRET

Допустимо ли е национално законодателство, което забранява или ограничава вноса на определени стоки от пътници, пристигащи от трети държави, на основания като обществен морал, обществен ред, обществена сигурност или защита на здравето?
Могат ли социалните и обществени проблеми, произтичащи от увеличена консумация на алкохол вследствие на пътувания до трети държави, да оправдаят национални ограничения върху вноса на алкохолни напитки?
Съвместимо ли е с правото на Съюза национално правило, което ограничава вноса на алкохолни напитки от пътници в зависимост от продължителността на пътуването, с оглед опазване на обществения ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-48/98: Söhl & Söhlke, Заключение от 29 април 1999 г.

1. Съдържа ли член 859 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година, с който се определят разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Общността („регламентът за прилагане“), валидно установен и изчерпателен набор от правила относно нарушенията по смисъла на член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година за създаване на Митническия кодекс на Общността („Митническият кодекс“), които „нямат съществено влияние върху правилното функциониране на временния склад или на съответната митническа процедура“?
2. Ако на първия въпрос следва да се отговори утвърдително:
(а) Когато е подадено своевременно заявление за удължаване на срока, посочен в член 859, параграф 1 от регламента за прилагане, възпрепятстван ли е националният съд да разглежда служебно критериите за предоставяне на такова удължаване, когато то е било отказано с вече необжалваемо решение на митническия орган?
(б) Допустимо ли е заявление за удължаване да се отнася не до индивидуално изброени декларации, а глобално до всички декларации, които трябва да бъдат подадени в определен период (в случая няколко месеца), когато като основание се посочват специални проблеми, съществували през този период в предприятието на заявителя (например внезапно заболяване или отсъствие на служители, въвеждане на нови служители, проблеми с прилагането на разработена за целите на митническите формалности система за обработка на данни или, при външна обработка, прекомерна работа по подготовката на атрибуции, които всъщност е трябвало да бъдат подготвени от митническите органи), без да е налице явна небрежност по смисъла на втората алинея на член 859 от регламента за прилагане?
3. Ако на първия въпрос следва да се отговори отрицателно:
Следва ли да се приеме, че многобройните случаи на неспазване на задължението за своевременно определяне на митническо одобрено предназначение или употреба на стоките, представени пред митницата, следва да се считат за „нямащи съществено влияние върху правилното функциониране на временния склад или на съответната митническа процедура“, когато такова предназначение или употреба е определено след изтичане на срока и удължаване на срока не би било оправдано по член 49, параграф 2 от Митническия кодекс?
4. Ако на въпрос 2(б) или на въпрос 3 следва да се отговори отрицателно:
Приложим ли е член 900, параграф 1, буква о) от регламента за прилагане, въведен с член 1, точка 29 от Регламент (ЕО) № 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 година, относно допустимостта за преференциални ставки или общностно третиране, и за предоставянето на други форми на преференциално тарифно третиране?
5. Ако на въпрос 4 следва да се отговори отрицателно:
Когато е предявено искане за възстановяване, длъжни ли са митническите органи и съдилищата да проверяват служебно дали са изпълнени всички релевантни критерии за възстановяване, дори когато ищецът изрично основава искането си за възстановяване само на едно правно основание, което налага при обстоятелства като тези в настоящия случай да се провери дали са изпълнени условията, предвидени във втората алинея на член 239, параграф 1 от Митническия кодекс във връзка с първото изречение на член 905, параграф 1 от регламента за прилагане, по отношение на декларации за допускане за свободно обращение, при които са представени валидни сертификати за движение по образец EUR.1 или сертификати за произход по образец А, и когато съществува възможност за пълно или частично освобождаване от вносни мита на стоки, които са реимпортирани след външна обработка (диференциално митническо оформяне) или върнати стоки след ремонт?
6. Когато са изпълнени критериите за възстановяване, предвидени в член 900, параграф 1, буква о) от регламента за прилагане, може ли обичайно да се приеме, че съответното лице не е действало с измамно намерение или по начин, който е явно небрежен?
7. Ако на въпрос 6 и/или на въпрос 4 следва да се отговори отрицателно:
Следва ли понятието „явна небрежност“ във втората алинея на член 239, параграф 1 от Митническия кодекс да се определя според обективни и/или субективни критерии и има ли същото значение като понятието „явна небрежност“ във втората алинея на член 859 от регламента за прилагане и понятието „очевидна небрежност“ в член 212а
Може ли да се приеме, че не е налице „явна небрежност“ по смисъла на член 239 от Митническия кодекс, когато вносни митнически задължения са възникнали по член 204, параграф 1, буква а), тъй като по причини като посочените за пример във въпрос 2(б) е налице неспазване в продължение на много месеци на срока, предвиден в член 49, параграф 1 от Митническия кодекс, и не са съществували обстоятелства, оправдаващи удължаване на срока, поради което е налице и явна небрежност по втората алинея на член 859 от регламента за прилагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-31/98: Luksch, Съдебно решение от 28 април 1999 г.

Следва ли член 1 от Регламент № 1395/94 на Комисията от 17 юни 1994 г. да се тълкува в смисъл, че компенсаторна такса следва да се начисли върху вишни, които са се развалили поради образуване на плесен и започваща ферментация до такава степен, че единствената икономическа употреба, която може да им се даде, е дестилация?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
Следва ли приложение I към Регламент № 2658/87, в редакцията на Регламент № 2551/93 от 10 август 1993 г., и по-специално бележка 1 към глава 8 от Комбинираната номенклатура, да се тълкуват в смисъл, че стоките, описани в първия въпрос, следва да бъдат класифицирани под подпозиция 0809 20 20 или 0809 20 60?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-405/97: Mövenpick Deutschland, Съдебно решение от 28 април 1999 г.

Следва ли комбинираната номенклатура в редакцията, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2551/93 на Комисията от 10 август 1993 г. (ОВ 1993 L 241, стр. 1), с който се изменя приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и относно Общата митническа тарифа (Комбинирана номенклатура 1994), да се тълкува в смисъл, че парчета сушени орехи, внесени от държава, която не е членка, които са били съхранявани дълбоко замразени в митнически склад в Общността и впоследствие са представени за допускане до свободно обращение в размразено състояние, следва да се класифицират по тарифен номер 0802?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-209/97: Комисия/Съвет, Заключение от 11 март 1999 г.

Неправилен избор на правно основание за приемането на Регламент (ЕО) № 515/97, като вместо член 235 от Договора за ЕО (сега член 308 ЕО) е следвало да бъде използван член 100а от Договора за ЕО (сега член 95 ЕО), поради което е допуснато нарушение на съществени процедурни изисквания.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-61/98: De Haan, Заключение от 11 март 1999 г.

Следва ли да се приеме от писмени или неписмени правила на общностното митническо право, че в отношенията си с лицата, отговорни за плащането на митнически сборове, митническите органи имат задължение, каквото е описано в точка 6.2 по-горе [а именно да предупредят декларант в положението на жалбоподателя, чиито декларации са подадени добросъвестно, в рамките на наличен период от приблизително 10 дни, за възможна измама] и, ако да, какви са правните последици по отношение на определянето, осчетоводяването и събирането на митническото задължение, ако органите не изпълнят това задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-86/97: Trans-Ex-Import, Съдебно решение от 25 февруари 1999 г.

Дали член 905, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година, с който се определят разпоредбите за прилагане на регламента за създаване на Митническия кодекс на Общността (ОВ 1993 L 253, стр. 1), трябва да се тълкува в смисъл, че митническият орган не следва да приеме, че съществува „особена ситуация, произтичаща от обстоятелства, при които не може да се вмени измама или явна небрежност на заинтересованото лице“, ако при кражба на стоки от митнически склад (стоки, които не са от Общността) не са изпълнени условията по член 900, параграф 1, буква а) от Регламент № 2454/93 за опрощаване на митническите сборове на собственика на склада?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен: Прилага ли се същото и в случай на затруднение, когато кражбата не е представлявала застрахователен риск и събирането на митнически сборове би довело до фалит на собственика на склада, или при такива обстоятелства може да се приеме, че съществува „особена ситуация“ по смисъла на член 905, параграф 1 от Регламент № 2454/93, която следва да бъде отнесена до Комисията за решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-343/96: Dilexport, Съдебно решение от 9 февруари 1999 г.

Може ли държава членка, без да нарушава правото на Общността, да направи възстановяването на мита или данъци, противоречащи на правото на Общността, предмет на по-неблагоприятни срокове и процесуални условия от тези, предвидени за искове между частни лица за възстановяване на недължимо платени суми?
Противоречи ли на правото на Общността приемането от държава членка, след решения на Съда, с които се обявяват за противоречащи на правото на Общността определени мита или такси, на разпоредби, които правят условията за възстановяване на тези мита и такси по-неблагоприятни от тези, които иначе биха били приложими?
Противоречи ли на правото на Общността държава членка да прави възстановяването на мита и данъци, противоречащи на правото на Общността, предмет на условие, като изискването тези мита или данъци да не са били прехвърлени на трети лица, което ищецът трябва да докаже?
Противоречи ли на правото на Общността налагането, в случай на искове за възстановяване на мита или данъци, противоречащи на правото на Общността, на изискването, което, ако не бъде изпълнено, прави иска недопустим, уведомлението за това да бъде дадено на данъчния орган, който е получил данъчната декларация на съответното лице за съответната година?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16970717273156 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form