Митнически съюз
Митнически съюз
Дело C-299/98: CPL Imperial 2 и Unifrigo/Комисия, Определение от 9 декември 1999 г.
Обхватът на съдебния контрол при обжалване пред Съда на Европейските общности – допустимост на правни и фактически основания.
Тълкуване на условията за отказ от последващо събиране на мита съгласно член 5, параграф 2 от Регламент № 1697/79 и приложимостта на принципа за защита на оправданите правни очаквания.
Допустимост на нови основания, въведени за първи път в производството по обжалване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/98: Sagpol, Заключение от 9 декември 1999 г.
Неспазване на сроковете за доказване на действителното място на извършване на нарушението
Допустимост на доказателствените средства за установяване на мястото на нарушението
Последици от приемането на доказателства след изтичане на предвидения срок
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/98: Met-Trans и Sagpol, Заключение от 9 декември 1999 г.
1) Съвместимо ли е с първата алинея на член 454, параграф 3 и с член 455, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година, ако, когато пратка, която е допусната до външен транзитен режим по ТИР карнет, не е представена в местоназначението, митническите органи на държавата членка на изпращане определят преклузивен срок от три месеца, в който притежателят на карнета да представи убедителни доказателства за действителното място, където е извършено нарушението или нередността, с последица, че доказателства, представени по-късно, не засягат компетентността на държавата членка на изпращане да събере дължимите мита?
Ако отговорът на горния въпрос е отрицателен: В какъв срок притежателят на карнета може да докаже действителното място, където е извършено нарушението или нередността?
2) Какви са изискванията за представяне на убедителни доказателства за мястото, където е извършено нарушението или нередността по време на транспортна операция, извършена по ТИР карнет (първа алинея на член 454, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93)
Може ли изявление на притежателя на карнета и свидетелски показания на шофьора, извършил транспорта, да бъдат достатъчни доказателства или доказателствата трябва да се състоят само от документи, които недвусмислено показват, че компетентните органи на другата държава членка са установили, че нарушението или нередността е извършено на тяхна територия?
3) Следва ли третата и четвъртата алинея на член 454, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 да се тълкуват в смисъл, че се прилагат и в случаите, когато митата са събрани в държавата членка, в която е установено нарушението или нередността, въпреки че в срока, предвиден в първата алинея на член 454, параграф 3 и член 455, параграф 1 от Регламент № 2454/93, е доказано, че нарушението или нередността е извършено в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/97: Комисия/Съвет, Съдебно решение от 18 ноември 1999 г.
Явява ли се член 235 от Договора за създаване на Европейската общност (сега член 308 ЕО) подходящото правно основание за приемането на Регламент (ЕО) № 515/97 относно взаимната помощ между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между тях и Комисията за осигуряване правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и селскостопанските въпроси, или следва да се приложи член 100а от Договора (сега член 95 ЕО)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/98: Söhl & Söhlke, Съдебно решение от 11 ноември 1999 г.
1. Съдържа ли член 859 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година, с който се установяват разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Общността, валидно установен и изчерпателен набор от правила относно нарушенията по смисъла на член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, които „нямат съществено влияние върху правилното функциониране на временния склад или съответната митническа процедура“?
2. а) Пречи ли правото на Общността на национален съд да прецени самостоятелно дали е изпълнен критерият, предвиден в член 859, параграф 1 от Регламент № 2454/93, а именно че срокът е трябвало да бъде удължен, когато подадено навреме искане за удължаване е било отхвърлено с вече необжалваемо решение на митническия орган?
б) Позволява ли се с едно искане за удължаване да се обхванат не отделни декларации, а всички декларации, които трябва да бъдат подадени в определен период (в случая няколко месеца), когато като основание се посочват специални проблеми, съществуващи през този период в предприятието на заявителя (например внезапно заболяване или отсъствие на служители поради отпуск, въвеждане на нови служители, проблеми с прилагането на система за обработка на данни, разработена за целите на митническите формалности или, в случаи на пасивно усъвършенстване, прекомерна работа по подготовката на атрибуции, които по принцип следва да бъдат подготвени от митническите органи), без да е налице явна небрежност по смисъла на второто тире на член 859 от Регламент № 2454/93?
3. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
Следва ли да се приеме, че многобройните случаи на неспазване на срока за възлагане на стоките, представени на митницата, на митническо одобрено предназначение или употреба, се считат за „нямащи съществено влияние върху правилното функциониране на временния склад или съответната митническа процедура“, когато такова предназначение или употреба е възложено след изтичането на срока и удължаване на срока не би било оправдано по член 49, параграф 2 от Митническия кодекс?
4. Ако на въпрос 2, буква б) или въпрос 3 се отговори отрицателно:
Приложим ли е член 900, параграф 1, буква о) от Регламент № 2454/93, въведен с член 1, параграф 29 от Регламент (ЕО) № 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 година, относно допустимостта за преференциални ставки или общностен режим, и за предоставянето на други форми на преференциално тарифно третиране?
5. Ако на въпрос 4 се отговори отрицателно:
Задължени ли са митническите органи и съдилищата да проверяват служебно дали са изпълнени всички релевантни критерии за възстановяване, дори когато заявителят изрично основава искането си за възстановяване само на едно правно основание, което налага, при обстоятелства като тези в настоящия случай, да се провери дали са изпълнени условията по второто тире на член 239, параграф 1 от Митническия кодекс във връзка с първото изречение на член 905, параграф 1 от Регламент № 2454/93 по отношение на декларации за допускане за свободно обращение, при които са представени валидни сертификати за движение по форма EUR.1 или сертификати за произход по форма А, и когато съществува възможност за пълно или частично освобождаване от вносни мита за стоки, които са били реимпортирани след пасивно усъвършенстване (диференциално митническо оформяне) или стоки, върнати след ремонт?
6. Когато са изпълнени критериите за възстановяване, предвидени в член 900, параграф 1, буква о) от Регламент № 2454/93, може ли по принцип да се приеме, че заинтересованото лице не е действало с измамно намерение или по начин, който е явно небрежен?
7. Ако на въпрос 6 и/или въпрос 4 се отговори отрицателно:
Следва ли понятието „offensichtliche Fahrlässigkeit“ (явна небрежност) във второто тире на член 239, параграф 1 от Митническия кодекс да се определя според обективни и/или субективни критерии и има ли същото значение като понятието „grobe Fahrlässigkeit“ (явна небрежност) във второто тире на член 859 от Регламент № 2454/93 и понятието „offenkundige Fahrlässigkeit“ (очевидна небрежност) в член 212а
Може ли да се приеме, че не е налице „явна небрежност“ по смисъла на член 239 от Митническия кодекс, когато митнически дълг при внос е възникнал по член 204, параграф 1, буква а) поради причини като посочените в примерите във въпрос 2, буква б), при положение че в продължение на много месеци не е спазен срокът по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс и не са налице обстоятелства, оправдаващи удължаване на срока, така че е налице и явна небрежност по второто тире на член 859 от Регламент № 2454/93?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-339/98: Peacock, Заключение от 28 октомври 1999 г.
Следва ли бележка 5, буква Б) към глава 84 от Комбинираната номенклатура в редакцията, действаща от 1990 до 1995 г., да се тълкува в смисъл, че предаването на данни посредством описаните по-подробно в мотивите на настоящото определение мрежови карти не следва да се счита за специфична функция, а за обработка на данни, така че мрежовите карти да се класифицират по тарифен номер 8473?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-233/98: Lensing & Brockhausen, Съдебно решение от 21 октомври 1999 г.
Следва ли първата алинея на член 36, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 222/77 във връзка с член 11а, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1062/87 да се тълкува в смисъл, че при непредставяне на пратката в митническото учреждение по местоназначение държавата членка на отпътуване има компетентност да събира вносното мито само ако предварително е определила за главния задължено лице тримесечния срок, предвиден във втората алинея на член 11а, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1062/87, и той не е представил изискуемите доказателства по тази разпоредба?
Ако на първия въпрос следва да се отговори утвърдително: Следва ли третата алинея на член 36, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 222/77 да се тълкува в смисъл, че е приложима и в случай, когато митническо учреждение на държавата членка на отпътуване е събрало дължимото мито за стоки, допуснати до транзитната процедура, без да е определило срок съгласно втората алинея на член 11а, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1062/87, така че държавата членка на отпътуване може да възстанови мито, което е определила и събрала без компетентност, само ако е доказано, че държавата членка, в която действително е извършено нарушението или нередността, е събрала митото
Следва ли да се прави разлика между мито, събрано като собствени ресурси на Общността, и други (национални) данъци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-228/98: Dounias, Заключение от 23 септември 1999 г.
1) Противоречи ли методът, предвиден в Закон № 1477/1984, по-специално членове 1, параграф 2, 2, параграф 3, 3, параграф 3 и 4, параграф 3 от него, и член 16 от Закон № 1642/1986 за изчисляване на облагаемата стойност за целите на данъците, предвидени в тези закони, на разпоредбите, уреждащи Европейската икономическа общност, и по-специално на членове 30 и 95 от Договора от Рим?
2) Приложим ли е пряко Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 г., когато данък, предвиден в законодателството на държава членка, се прилага за стоки, внесени от друга държава членка?
3) Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, противоречи ли член 11 от този регламент на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него?
4) Ако отговорът на въпрос 2 е отрицателен, противоречи ли позоваването в горепосочените разпоредби на Закони № 1477/1984 и 1642/1986 на Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 г. на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него?
5) Ако отговорът на въпрос 2 е отрицателен, противоречи ли член 16 от Кодекса на законодателството относно митническата тарифа (Кодифициращ декрет от 25/30 юли 1920 г.), изменен с член 1 от Закон № 428/1943, на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него?
6) Противоречи ли административната процедура за уреждане на спорове, предвидена в член 10 от горепосочения Кодекс на законодателството относно митническата тарифа и член 136 от Президентски декрет № 636/1977, на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него, когато върху стоки, внесени от друга държава членка, се налага вътрешен данък?
7) Противоречат ли разпоредбите на член 50 от Президентски декрет № 341/1978 във връзка с член 152 от Кодекса за данъчно-процесуалната процедура и член 4 от Закон № 1406/1983 на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него, когато се води производство пред административен съд с цел установяване на отговорността на държавата за обезщетяване на вреди, произтичащи от нарушение на разпоредбите, уреждащи Европейската икономическа общност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-61/98: De Haan, Съдебно решение от 7 септември 1999 г.
Следва ли от правилата на писаното или неписаното митническо право на Общността, че митническите органи са длъжни в отношенията си с лицата, отговорни за плащането на митнически сборове, да изпълнят задължение като описаното в точка 6.2 по-горе [а именно да предупредят декларант в положението на жалбоподателя, чиито декларации са установени като направени добросъвестно, за възможна измама] и, ако е така, какви са правните последици по отношение на определянето, вписването в счетоводството и събирането на митническия дълг, ако органите не изпълнят това задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.