Конкуренция
Конкуренция
Дело C-219/00: Cementir – Cementerie del Tirreno/Комисия, Съдебно решение от 7 януари 2004 г.
Нарушена ли е правото на защита поради отказ за достъп до документи, които биха могли да съдържат оправдателни обстоятелства?
Правилно ли е възложена отговорността за нарушенията на съответните дружества, включително в случай на правоприемство?
Спазени ли са основните принципи при определяне на размера на глобите, включително принципите на пропорционалност и равно третиране?
Приложимо ли е правилото за погасяване по давност на правото да се наложат санкции?
Компетентен ли е Първоинстанционният съд да разгледа делото и допуснати ли са процесуални нарушения?
Дадена ли е възможност на страните да се запознаят с всички релевантни доказателства и да участват ефективно в процедурата?
Правилно ли е квалифицирано участието на дружествата в общата и продължаваща практика, включително по отношение на доказателствата за участие и изпълнение на общото споразумение?
Нарушено ли е принципът ne bis in idem при налагане на санкции за едни и същи действия на национално и европейско равнище?
Правилно ли е определена продължителността на нарушението и съответно размерът на глобата?
Дали е допусната грешка при включването на оборота на дъщерни дружества при изчисляване на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/00: Italcementi – Fabbriche Riunite Cemento/Комисия, Съдебно решение от 7 януари 2004 г.
Спазено ли е правото на защита и принципът на състезателност при ограничен достъп до преписката и документи, които биха могли да съдържат оправдателни обстоятелства?
Правилно ли е определена отговорността на дружествата за участие в нарушение на член 81, параграф 1 ЕО (предишен член 85, параграф 1 от Договора за ЕО), включително за участие в общо и продължаващо нарушение?
Правилно ли е приложен принципът на индивидуализация на санкциите и спазено ли е изискването за пропорционалност и равно третиране при определяне на глобите?
Допустимо ли е Комисията да възлага отговорност за нарушения на правоприемник на предприятие, което не е прекратило съществуването си като юридическо лице?
Спазено ли е правото на защита във връзка с отказа да се предостави възможност за разпит на авторите на документи, използвани като доказателства?
Допуснато ли е нарушение на принципа ne bis in idem чрез налагане на санкции за едни и същи действия както на национално, така и на общностно ниво?
Правилно ли е определена базата за изчисляване на глобата, включително включването на оборота на дъщерни дружества, придобити след извършване на нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/00: Aalborg Portland и др./Комисия, Съдебно решение от 7 януари 2004 г.
Спазено ли е правото на защита и принципът на състезателност при ограничаване на достъпа до преписката и документите по административното производство?
Може ли Общият съд да коригира процесуални нарушения на Комисията чрез мерки за организиране на производството, без да анулира решението?
Правилно ли е приложен критерият за релевантност на неразкритите документи за защитата на засегнатите предприятия?
Достатъчно ли е мотивирано решението на Общия съд по отношение на оценката на доказателствата и правната квалификация на участието в картела?
Правилно ли е определена отговорността на правоприемника на предприятие за нарушения, извършени от предшественика?
Съответства ли определянето на глобите на принципите на пропорционалност и равно третиране?
Може ли да се включва оборотът на дъщерни дружества, придобити след извършване на нарушението, при изчисляване на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-500/01: Комисия/Испания, Съдебно решение от 7 януари 2004 г.
Нарушени ли са задълженията на Кралство Испания по член 4, буква в) от Директива 90/388/ЕИО, изменена с Директива 96/19/ЕО, поради това че не са премахнати своевременно ограниченията за тарифно ребалансиране в сектора на далекосъобщенията?
Съответстват ли националните правила, които фиксират или ограничават вариациите на тарифите за далекосъобщителни услуги, на изискванията за либерализиране на пазара и развитие на конкуренцията съгласно правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/01: BAI и Комисия/Bayer, Съдебно решение от 6 януари 2004 г.
Допусната ли е грешка при установяване на фактите от Общия съд, като не са взети предвид всички релевантни доказателства относно проверките, извършвани от Bayer за крайната дестинация на продуктите?
Спазени ли са правилата за разпределение на доказателствената тежест при установяване на съществуването на споразумение по смисъла на член 85 от Договора?
Тълкува ли Общият съд прекалено рестриктивно понятието за споразумение между предприятия по член 85 от Договора, като изисква наличие на система за мониторинг и санкции, за да се установи съществуването на забрана за износ?
Изисква ли се по член 85 от Договора производителят да е поискал определено поведение от търговците на едро или да е търсил тяхното съгласие към политиката си, за да се приеме наличие на споразумение?
Може ли липсата на съвпадение между действителните желания на търговците на едро и декларираните им намерения да изключи наличието на съгласие по смисъла на член 85 от Договора?
Достатъчно ли е, че ограничителната мярка на производителя попада в рамките на трайни търговски отношения, за да се приеме, че съществува споразумение по смисъла на член 85 от Договора, без да е необходимо изрично или мълчаливо съгласие от страна на търговците на едро?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/01: Комисия/Bayer, Съдебно решение от 6 януари 2004 г.
Допусната ли е непълна или неправилна преценка на релевантните фактически обстоятелства, на които се основава оспореното решение на Комисията?
Спазени ли са правилата за разпределение на доказателствената тежест при установяване на съществуването на споразумение по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора (сега член 81, параграф 1 ЕО)?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „споразумение между предприятия“ по член 85, параграф 1 от Договора (сега член 81, параграф 1 ЕО) в контекста на едностранна политика на производител за ограничаване на паралелния износ?
Изисква ли се съществуването на система за контрол и санкции, или изрично изискване или съгласие от страна на дистрибуторите, за да се приеме наличие на споразумение за ограничаване на износа?
Може ли продължаването на търговските отношения и поведението на дистрибуторите да се тълкуват като мълчаливо съгласие с политиката на производителя за ограничаване на паралелния износ, и достатъчно ли е това за наличие на споразумение по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора?
Може ли дългосрочният характер на търговските отношения или аналогията със селективна дистрибуция да обоснове наличие на споразумение между производителя и дистрибуторите относно ограничаване на износа, без изрично или мълчаливо съгласие от страна на дистрибуторите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-110/02: Комисия/Съвет, Заключение от 11 декември 2003 г.
Съветът е превишил компетентността си, като е приел спорното решение в нарушение на третата алинея на член 88, параграф 2 ЕО, след като Комисията вече е приела отрицателни решения относно първоначалната помощ.
Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е приел, че съществуват изключителни обстоятелства, които да оправдаят приемането на спорното решение.
Спорното решение не е достатъчно и правилно мотивирано.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/02: Joynson/Комисия, Определение от 10 декември 2003 г.
Правилно ли е приложен съдебният контрол върху сложната икономическа преценка на Комисията по член 81, параграф 3 ЕО и Регламент № 1984/83, включително относно рентабилността и компенсиращите предимства за наемателите?
Изчерпани ли са средствата за защита по отношение на нови доводи, които не са предявени пред първоинстанционния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/01: Enirisorse, Съдебно решение от 27 ноември 2003 г.
1. Представлява ли предоставянето на публично предприятие – действащо на пазара за товарене и разтоварване на стоки в пристанища – на значителна част от таксите (пристанищни такси за товарене и разтоварване на стоки), платени на държавата от оператори, които не са получили никакви услуги от това предприятие, специално или изключително право или мярка, противоречаща на правилата на Договора, по-специално на правилата за конкуренция по смисъла на член 90 от Договора?
2. Независимо от отговора на предходния въпрос, представлява ли предоставянето на такова публично предприятие на значителна част от приходите от таксите злоупотреба с господстващо положение в резултат на национална законодателна мярка и следователно противоречи ли на членове 86 и 90 от Договора?
3. Може ли предоставянето на такова предприятие на значителна част от горепосочените такси да се определи като държавна помощ по смисъла на член 92 от Договора и оправдава ли това, когато Комисията не е уведомена или не е приела решение за несъвместимост на помощта с общия пазар съгласно член 93, упражняването от националния съд на правомощията, предоставени му – съгласно съдебната практика на Съда на Европейските общности – да осигури неприложимост на незаконна и/или несъвместима помощ?
4. Представлява ли предоставянето на горепосоченото публично предприятие, ab origine, на значителна част от приходите от държавни такси, събирани за или при разтоварване или товарене на стоки в пристанища, без такова плащане да бъде компенсирано с каквито и да било услуги, предоставени от самото предприятие, такса с еквивалентен ефект на митническо мито върху вноса (забранена от членове 12 и 13 от Договора), или вътрешно данъчно облагане на продуктите от други държави членки, по-високо от това, наложено на подобни национални продукти (член 95), или пречка за вноса, забранена от член 30?
5. Ако разпоредбите на националното право са в противоречие с правото на Общността, засягат ли посочените по-горе основания за незаконосъобразност, разглеждани поотделно, таксите като цяло или само онази част, предоставена на Azienda Mezzi Meccanici?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/01: Enirisorse, Съдебно решение от 27 ноември 2003 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз предоставянето на значителна част от приходите от държавна такса (пристанищна такса) на публично предприятие, което оперира на пазара на пристанищни услуги, когато тази такса се събира и от стопански субекти, които не са получили никаква услуга или полза от това предприятие?
Представлява ли предоставянето на значителна част от приходите от такава такса на публично предприятие злоупотреба с господстващо положение, породена от национална правна уредба, и противоречи ли това на правилата за конкуренция по член 82 и член 86 ДЕО?
Може ли предоставянето на значителна част от приходите от такава такса на публично предприятие да се квалифицира като държавна помощ по смисъла на член 87 ДЕО и ако не е нотифицирана на Комисията, може ли националният съд да приложи последиците, произтичащи от това?
Явява ли се предоставянето на значителна част от приходите от държавна такса на публично предприятие, без насрещна услуга, такса с еквивалентен ефект на мито, дискриминационен вътрешен данък или мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение по смисъла на член 25, член 90 или член 28 ДЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.