Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-194/19: Белгийска държава (Éléments postérieurs à la décision de transfert), Заключение от 2 февруари 2021 г.
Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“], разглеждан самостоятелно и във връзка с член 47 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че за да се гарантира правото на ефективна правна защита, задължава националния съд при необходимост да вземе предвид обстоятелства, които са настъпили след приемането на решението за „прехвърляне по дъблинската процедура“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-649/19: Spetsializirana prokuratura (Déclaration des droits), Съдебно решение от 28 януари 2021 г.
Правата на обвиняемия по чл. 4 (особено това по чл. 4 ал. 3), по чл. 6 ал. 2 и по чл. 7 ал. 1 от Директива 2012/13 отнасят ли се до обвиняемия, който е арестуван въз основа на европейска заповед за арест?
При положителен отговор: чл. 8 от РР 2002/584 следва ли да бъде тълкуван, като допускащ промяна в съдържанието на европейската заповед за арест, съобразно формуляра, посочен в приложението — и по-специално допускащ добавянето на нов текст в този формуляр, относно правата на издирваното лице спрямо юрисдикциите на издаващата държава, с цел оспорване на националната заповед за арест и европейската заповед за арест?
При отрицателен отговор на втория въпрос: ще бъде ли съответно на съображение 12 и чл. 1 ал. 3 от Рамково решение 2002/584[…], чл. 4, чл. 6 ал. 2 и чл. 7 ал. 1 от Директива 2012/13[…], чл. 6 и чл. 47 от Хартата, ако бъде издадена европейска заповед за арест с точното спазване на формуляра по Приложението (т.е. без уведомяване на издирваното лице за правата му пред издаващата юрисдикция) и веднага след като узнае за ареста му, издаващата юрисдикция го уведоми за тези му права и му изпрати съответните документи?
Ако не съществува друго правно средство за гарантиране на правата по чл. 4, особено на това по чл. 4 ал. 3, по чл. 6 ал. 2 и по чл. 7 ал. 1 от Директива 2012/13[…] на лице, арестувано въз основа на европейска заповед за арест, то валидно ли е Рамково решение 2002/584?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-455/20: Ts.M.Ts. и T.M.M., Определение от 27 януари 2021 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по съдебните разноски при прекратяване на производството пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-255/19: Secretary of State for the Home Department, Съдебно решение от 20 януари 2021 г.
Следва ли понятието за закрила от страната, чийто гражданин е лицето, по смисъла на член 11, параграф 1, буква д) и член 2, буква д) от Директива 2004/83, да се разбира като държавна закрила?
При решаване на въпроса дали са налице основателни опасения от преследване по смисъла на член 2, буква д) от Директива 2004/83 и на въпроса дали съгласно член 7 от тази директива е налице закрила срещу такова преследване, следва ли „тестът за закрила“ или „разследването относно закрилата“ да се прилагат във връзка и с двата въпроса и, ако това е така, прилагат ли се едни и същи критерии във всеки от тези случаи?
Оставяйки настрана приложимостта на закрилата от недържавни субекти съгласно член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/83 и допускайки, че отговорът на въпрос 1) по-горе е утвърдителен, следва ли ефективността или наличието на закрила да се преценява само с оглед на действията/функциите на закрила на държавни субекти, или могат да се вземат предвид действията/функциите на закрила, осъществявани от частни субекти (на гражданското общество), например семейства и/или кланове?
Едни и същи ли са (както се допуска във въпроси 2) и 3) критериите, които се прилагат при „разследването относно закрилата“, което следва да се направи, когато се разглежда прекратяването по член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83, и тези, които се прилагат в контекста на член 7 от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-913/19: CNP, Заключение от 14 януари 2021 г.
1) Трябва ли член 13, параграф 2 във връзка с член 10 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че в спор между търговец, който е придобил от увредена страна вземане срещу застрахователно предприятие по застраховка за гражданска отговорност, и същото застрахователно предприятие не е изключена възможността за установяване на компетентността на съда на основание член 7, точка 2 или член 7, точка 5 от Регламента?
2) При положителен отговор на въпрос 1, трябва ли член 7, точка 5 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че осъществяващо дейност в държава членка дружество на търговското право, уреждащо имуществени претенции в рамките на задължителното застраховане на гражданската отговорност на притежателите на моторни превозни средства и действащо в рамките на договор със застрахователно предприятие със седалище в друга държава членка, е негов клон, агенция или друг вид представителство?
3) При положителен отговор на въпрос 1, трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че представлява самостоятелно основание за компетентност на съда на държава членка по настъпване на вредоносното събитие, пред който кредиторът, правоприемник по вземането, придобито от увреденото лице и възникнало в рамките на задължителното застраховане на гражданската отговорност, предявява иск против застрахователно предприятие със седалище в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-322/19: The International Protection Appeals Tribunal и др., Съдебно решение от 14 януари 2021 г.
Може ли национална юрисдикция да вземе предвид Директива 2013/32/ЕС, която по силата на членове 1 и 2, както и на член 4а, параграф 1 от Протокол № 21, не се прилага в държавата членка на тази юрисдикция, за да тълкува разпоредбите на Директива 2013/33, която за сметка на това е приложима в посочената държава членка, в съответствие с член 4 от този протокол?
Следва ли член 15 от Директива 2013/33 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва от достъп до пазара на труда кандидат за международна закрила само поради това че по отношение на него е било взето решение за прехвърляне в изпълнение на Регламент (ЕС) № 604/2013?
Предвиждат ли се отделни категории „кандидати“ в член 15 от Директива 2013/33?
Какъв вид поведение представлява забавяне, което може да бъде вменено в отговорност на кандидата по смисъла на член 15, параграф 1 от Директива 2013/33?
Може ли при транспонирането на член 15 от Директива 2013/33 държава членка да приеме обща мярка, която вменява на кандидатите, подлежащи на прехвърляне по Регламента Дъблин III, отговорността за забавяния при или след приемането на решение за прехвърляне?
Може ли държава членка да вмени в отговорност на кандидата за международна закрила забавянето в приемането на първоинстанционно решение с предмет молба за международна закрила, поради факта че този кандидат не е подал молбата си пред държавата членка на първо влизане?
Може ли държава членка да вмени в отговорност на кандидата за международна закрила забавянето в разглеждането на неговата молба за международна закрила, произтичащо от подаването от същия на съдебна жалба със суспензивно действие срещу решението за прехвърляне, прието по отношение на него в изпълнение на Регламента Дъблин III?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-769/19: Spetsializirana prokuratura (Vices de forme de l’acte d’accusation), Определение от 14 януари 2021 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда задължително прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора при порочен обвинителен акт, с правото на ефективна защита и принципа на ефективност, установени в член 6 от Директива 2012/13/ЕС?
Нарушава ли изискването за прекратяване на производството поради пороци в обвинителния акт правото на разглеждане на делото в разумен срок по член 47, втора алинея от Хартата?
Изисква ли принципът на предимство на правото на Съюза или правото на зачитане на човешкото достойнство възможност обвинителният акт да бъде поправен в разпоредителното заседание, вместо делото да се връща на прокурора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-769/19: Spetsializirana prokuratura (Vices de forme de l’acte d’accusation), Определение от 14 януари 2021 г.
Допуска ли правото на Европейския съюз и Хартата на основните права на ЕС национална правна уредба, която при пороци на обвинителния акт задължава съда да прекрати производството и да върне делото на прокурора, вместо да позволи отстраняване на пороците в съдебното заседание?
Съвместима ли е такава национална уредба с правото на информация относно обвинението и с правото делото да бъде разгледано в разумен срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-441/19: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Retour d’un mineur non accompagné), Съдебно решение от 14 януари 2021 г.
Трябва ли член 10 от Директива 2008/115 във връзка с членове 4 и 24 от Хартата, съображение 22 и член 5, буква а) от Директива 2008/115, както и член 15 от Директива 2011/95 да се тълкуват в смисъл, че преди да наложи задължение за връщане на непридружено малолетно или непълнолетно лице, държавата членка трябва да се увери и да изследва дали в страната на произход най-малкото по принцип е предвидена и е налице подходяща възможност за приемане?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 във връзка с член 21 от Хартата да се тълкува в смисъл, че за целите на признаването на право на законно пребиваване на своя територия държавата членка няма право да прави разграничение по възраст, когато е установено, че непридруженото малолетно или непълнолетно лице не може да получи статут на бежанец или субсидиарна закрила?
Трябва ли член 6, параграф 4 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че ако непридружено малолетно или непълнолетно лице не спази задължението за връщане и държавата членка не предприеме и не възнамерява да предприеме никакви конкретни действия за извеждането му, следва да бъде спряно изпълнението на задължението за връщане и съответно да бъде признато право на законно пребиваване
Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че издаването на решение за връщане на непридружено малолетно или непълнолетно лице, без след това да се предприемат действия за извеждането му до навършването на 18 години, е в разрез с принципа на лоялното сътрудничество и с принципа на лоялност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-414/20: MM, Съдебно решение от 13 януари 2021 г.
Допустимо ли е националното законодателство да предвижда издаването на европейска заповед за арест и националния акт, на който тя се основава, само от прокурора, без възможност за съдебно участие или контрол?
Отговаря ли на изискванията на правото на Съюза европейска заповед за арест, издадена въз основа на акт за привличане като обвиняем, който не предвижда задържане?
Изисква ли правото на Съюза националната юрисдикция да предостави ефективно правно средство за защита, включително освобождаване на лицето, когато европейската заповед за арест е издадена без валидна национална заповед за задържане или друг подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила, и липсва съдебен контрол върху издаването й?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.