Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-134/21: Fedasil, Определение от 26 март 2021 г.
Възможно ли е държавите членки да прилагат подготвителни мерки като преместване на търсещо убежище лице в специален приемен център с цел подготовка за прехвърляне, без това да нарушава процесуалните права и свободата на движение на лицето по Регламент „Дъблин III“?
Съвместими ли са подготвителните мерки за прехвърляне с изискванията на член 29 от Регламент „Дъблин III“, при условие че не възпрепятстват упражняването на процесуалните права на търсещите убежище лица?
Позволява ли Директива 2013/33/ЕС преместването на кандидат за убежище в нов приемен център след приемане на решение за прехвърляне, когато това е необходимо поради промяна в административното му положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-307/19: Obala i lučice, Съдебно решение от 25 март 2021 г.
Разрешено ли е нотариусите да извършват връчване на документи въз основа на Регламент [№ 1393/2007], ако нотариусите връчват свои решения по дела, по които не се прилага Регламент № 1215/2012, като се има предвид, че в Република Хърватия нотариусите, действащи в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“, не попадат в обхвата на понятието „съд или правораздавателен орган“ по смисъла на Регламент № 1215/2012
С други думи, след като нотариусите не попадат в обхвата на понятието „съд или правораздавателен орган“ по смисъла на Регламент № 1215/2012, могат ли те да прилагат правилата за връчване на документи по Регламент […] № 1393/2007 в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“?
Може ли паркирането на улица и обществен път да се счита за попадащо в обхвата на понятието „гражданско дело“ по смисъла на Регламент [№ 1215/2012] — с който регламент се урежда въпросът за компетентността на съдилищата, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела — след като правото на таксуване е предвидено в Закона за безопасността на движението по пътищата и в правилата за извършване на комунални дейности като публична дейност, особено като се има предвид, че по отношение на превозно средство, за което е установено, че няма талон за паркиране или е с невалиден талон за паркиране, веднага възниква задължение за заплащане на целодневен талон, все едно е било паркирано цял ден, независимо от точното време на използване на паркомястото, и съответно заплащането на целодневен талон има санкционен аспект, а в някои държави членки такова паркиране се счита за пътно нарушение?
Могат ли съдилищата в посочените по-горе съдебни спорове, свързани с паркиране на улица и обществен път, след като правото на таксуване е предвидено в Закона за безопасността на движението по пътищата и в правилата за извършване на комунални дейности като публична дейност, да извършват връчване на документи на ответниците в друга държава членка въз основа на Регламент [№ 1393/2007]?
В разглеждания случай се прилага презумпцията, че договорът се сключва със самото паркиране на улицата на обозначено с хоризонтална и/или вертикална сигнализация място, тоест счита се, че със самото паркиране се сключва договор и ако не се заплати цената за почасово паркиране, трябва да се заплати целодневен талон, поради което възниква въпросът противоречи ли презумпцията за сключване на договор със самото паркиране и съгласие за заплащане на цената за целодневен талон, ако не се закупи талон за почасово паркиране или ако изтече времето, за което е закупен този талон, на основните правила за предоставяне на услуги съгласно член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз и останалите достижения на правото на [Съюза]?
Самото паркиране в разглеждания случай е извършено в Задар, поради което съществува определена връзка между този договор и съдилищата в Република Хърватия, но съставлява ли такова паркиране ,,услуга“ по смисъла на член 7, [точка] 1 от Регламент […] № 1215/2012, тъй като услугата предполага, че предоставящата я страна извършва определена дейност, тоест че извършва определена дейност срещу заплащане, поради което възниква въпросът достатъчна ли е дейността на ответника, за да се счита за услуга
Ако съдилищата в Република Хърватия не разполагат със специална компетентност въз основа на член 7, [точка] 1 от Регламент […] № 1215/2012, делата трябва да се водят пред съда по местоживеене на ответника.
Може ли паркирането на улица и обществен път да се счита за договор за наем на недвижим имот по смисъла на член 24, [точка] 1 от Регламент […] № 1215/2012, след като правото на таксуване е предвидено в Закона за безопасността на движението по пътищата и в правилата за извършване на комунални дейности като публична дейност, а таксата се събира само в определена част от деня?
Ако в разглеждания случай не може да се приложи посочената по-горе презумпция, че до сключването на договор се е стигнало със самото паркиране (четвърти въпрос), възможно ли е този вид паркиране — при който правомощието за таксуване на паркирането произтича от Закона за безопасността на движението по пътищата и се предвижда заплащане на целодневен талон, ако предварително не е заплатен талон за почасово използване на паркомястото или ако изтече времето, за което е заплатен талонът — да се счита за деликт или квазиделикт по смисъла на член 7, [точка] 2 от Регламент […] № 1215/2012?
В разглеждания случай паркирането е извършено преди присъединяването на Република Хърватия към [Съюза], а именно на 30 юни 2012 г. в 13.02 ч., поради което възниква въпросът приложими ли са в разглеждания случай регламентите, засягащи проблематиката с приложимото право, а именно Регламент [„Рим I“] или Регламент [„Рим II“], предвид действието им във времето?
Противоречи ли презумпцията за сключване на договор със самото паркиране и съгласие за заплащане на цената за целодневен талон, ако не се закупи талон за почасово паркиране или ако изтече времето, за което е закупен този талон, на основните правила за предоставяне на услуги съгласно член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз и останалите достижения на правото на [Съюза], независимо дали собственикът на превозното средство е физическо или юридическо лице
Могат ли да се приложат правилата по член 4 от Регламент [„Рим I“], що се отнася до определянето на материалното право в разглеждания случай (тъй като по делото не са приложени доказателства страните да са договорили приложимо право)?
– Ако е налице договор, става ли въпрос в разглеждания случай за договор за услуги, тоест възможно ли е такъв договор за паркиране да се разглежда като услуга по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент [„Рим I“]?
– При условията на евентуалност, може ли въпросното паркиране да се разглежда като договор за наем по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от Регламент [„Рим I“]?
– При условията на евентуалност, ако за това паркиране се прилага разпоредбата на член 4, параграф 2 от Регламент [„Рим I“], възниква въпросът коя в разглеждания случай е характерната престация, тъй като ищецът на практика само обозначава площта на улицата за паркиране и таксува паркирането, а ответникът извършва паркирането и заплаща за него. Всъщност, ако се приеме, че характерната престация е тази на ищеца, ще се приложи правото на Република Хърватия, а ако характерната престация е тази на ответника, ще се приложи правото на Република Словения. Същевременно, като се има предвид, че правото на таксуване на паркирането в този случай се урежда по правото на Република Хърватия, с което договорът съответно е по-тясно свързан, ще се приложи ли все пак в разглеждания случай допълнителното правило по член 4, параграф [3] от Регламент [„Рим I“]?
– Ако е налице извъндоговорно задължение по смисъла на Регламент [„Рим II“], може ли такова извъндоговорно задължение да се разглежда като увреждане и съответно приложимото право да се определи въз основа на член 4, параграф 1 [от този] Регламент […]?
– При условията на евентуалност, може ли такъв вид паркиране да се разглежда като неоснователно обогатяване и съответно приложимото право да се определи въз основа на член 10, параграф 1 от Регламент [„Рим II“]?
– При условията на евентуалност, може ли такъв вид паркиране да се разглежда като водене на чужда работа без пълномощие и съответно приложимото право да се определи въз основа на член 11, параграф 1 от Регламент [„Рим II“]?
– При условията на евентуалност, може ли при този вид паркиране да се счита, че е налице culpa in contrahendo на ответника и съответно приложимото право да се определи въз основа на член 12, параграф 1 от Регламент [„Рим II“]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-768/19: Bundesrepublik Deutschland (Membre de la famille), Заключение от 25 март 2021 г.
1. Когато търсещо убежище лице, което — преди навършване на пълнолетие от детето му, с което са били членове на създадено в държавата на произход семейство и на което дете по подадена от него преди да навърши пълнолетие молба за закрила е предоставен статут на лице, ползващо се със субсидиарна закрила, след като е навършило пълнолетие (наричано по-нататък „ползващото се със закрила лице“) — влиза в приемащата държава членка на ползващото се със закрила лице и също подава там молба за международна закрила (наричано по-нататък „търсещото убежище лице“), следва ли при наличието на национална правна уредба, в която във връзка с предоставянето на право на субсидиарна закрила, производно на правото на ползващото се със закрила лице, се прави позоваване на член 2, буква й) от Директива [2011/95], при разглеждането на въпроса дали ползващото се със закрила лице е „непълнолетно“ по смисъла на член 2, буква й), трето тире от Директива [2011/95], да се вземе предвид датата на приемане на решението по молбата за предоставяне на убежище на търсещото убежище лице или по-ранна дата, например датата, на която: а) на ползващото се със закрила лице е предоставена субсидиарна закрила; б) търсещото убежище лице е подало молбата си за предоставяне на убежище; в) търсещото убежище лице е влязло в приемащата държава членка или г) ползващото се със закрила лице е подало молбата си за предоставяне на убежище
2. В случай че: а) решаваща е датата на подаване на молбата, следва ли в това отношение да се вземе предвид направеното писмено, устно или по друг начин искане за закрила, което е станало известно на националния орган, компетентен да се произнесе по молбата за предоставяне на убежище (искане за убежище), или следва да се вземе предвид официално подадената молба за международна закрила
б) решаваща е датата на влизането на търсещото убежище лице или датата, на която то е подало молбата за предоставяне на убежище, от значение ли е и обстоятелството дали към тази дата все още не е било постановено решение по молбата за закрила на ползващото се със закрила лице, на което по-късно е било признато право на субсидиарна закрила
3. (а) Какви изисквания следва да се поставят в описаната в точка 1 ситуация, за да представлява търсещото убежище лице „член на семейството“ (член 2, буква й) от Директива [2011/95]), който се намира „в същата държава членка във връзка с молбата за международна закрила“, в която се намира лицето, на което е предоставена международна закрила, и с което лице „вече“ е било създадено семейството „в държавата на произход“
Необходимо ли е за тази цел по-специално в приемащата държава членка да е възобновен семейният живот между ползващото се със закрила лице и търсещото убежище лице по смисъла на член 7 от Хартата на основните права или в това отношение е достатъчно само едновременното присъствие на ползващото се със закрила лице и на търсещото убежище лице в приемащата държава членка
Представлява ли единият от родителите член на семейството и когато според обстоятелствата в конкретния случай влизането не е имало за цел действително да се поеме отговорността по смисъла на член 2, буква й), трето тире от Директива [2011/95] за лице, на което е предоставена международна закрила и което все още е непълнолетно и не е семейно
б) Доколкото на въпрос 3, буква а) следва да се отговори в смисъл, че се изисква семейният живот между ползващото се със закрила лице и търсещото убежище лице по смисъла на член 7 от Хартата на основните права да е възобновен, от значение ли е към кой момент е настъпило възобновяването
Следва ли в това отношение да се вземе предвид по-специално обстоятелството дали семейният живот е възобновен в рамките на определен период от време след влизането на търсещото убежище лице, към момента на подаването на молбата от страна на търсещото убежище лице или към момент, в който ползващото се със закрила лице все още е било непълнолетно
4. Престава ли търсещото убежище лице да има качеството на член на семейството по смисъла на член 2, буква й), трето тире от Директива [2011/95] на датата, на която ползващото се със закрила лице навърши пълнолетие и следователно със свързаното с това отпадане на отговорността за лице, което е непълнолетно и не е семейно
При отрицателен отговор на този въпрос: продължава ли да съществува това качество на член на семейството (и свързаните с него права) неограничено във времето и след тази дата или то отпада след определен период от време (при утвърдителен отговор: какъв период от време?) или при настъпването на определени събития (при утвърдителен отговор: кои събития?)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-616/19: Minister for Justice and Equality (Demande de protection internationale en Irlande), Определение от 24 март 2021 г.
Следва ли съдът служебно да поправи грешки в съдебното решение при установяването им?
Какви са изискванията и процедурните стъпки за извършване на такава поправка, включително уточняването на данни за становищата на страните и представителите им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-603/20: MCP, Съдебно решение от 24 март 2021 г.
Прилага ли се член 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 към случай, при който дете е било неправомерно отведено или задържано в трета държава и към момента на подаване на иска относно родителската отговорност е придобило обичайно местопребиваване в тази трета държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-845/19: Okrazhna prokuratura – Varna, Заключение от 24 март 2021 г.
1. Приложима ли е [Директива 2014/42] и Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на престъпление, изразяващо се в държане на наркотични вещества с цел тяхното разпространение, осъществено от български гражданин, на територията на РБ и когато евентуалната икономическа облага също е реализирана и се намира в РБ?
2. При евентуален положителен отговор на първия въпрос, какво следва да се разбира под понятието „икономическа изгода, придобита косвено чрез престъпление“, съобразно чл. 2, § 1 от Директива [2014/42] и парична сума, установена и иззета от жилище, обитавано от осъденото лице и неговото семейство, и от лек автомобил, управляван от него, може ли да съставлява такава?
3. Следва ли чл. 2 от Директива [2014/42] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като тази по чл. 53, ал. 2 от [НК], която не предвижда отнемане на „икономическа изгода, придобита косвено чрез престъпление“?
4. Следва ли чл. 47 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 306, ал. 1, т. 1 от [НПК], даваща възможност да бъде отнета в полза на държавата парична сума, за която се твърди, че е собственост на лице, различно от лицето, извършило престъплението, без за това трето лице да съществува възможност да бъде конституирано като страна в това производство и да му бъде осигурен пряк достъп до правосъдие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-8/20: L.R., Заключение от 18 март 2021 г.
Съвместима ли е с член 33, параграф 2, буква г) и с член 2, буква р) от Директива 2013/32[…] национална правна уредба, съгласно която молба за международна закрила може да бъде отхвърлена като недопустима последваща молба, когато първата процедура за предоставяне на убежище е приключила с постановяване на отказ и не е била проведена в държава — членка на Съюза, а в Норвегия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-488/19: Minister for Justice and Equality (Mandat d’arrêt – Condamnation dans un État tiers, membre de l’…, Съдебно решение от 17 март 2021 г.
Прилага ли се Рамково решение [2002/584] по отношение на положение, при което издирваното лице е осъдено и му е наложено наказание в трета държава, но по силата на двустранен договор между тази трета държава и издаващата държава, присъдата на третата държава е призната в издаващата държава и изпълнена съгласно правото на издаващата държава?
В случай на утвърдителен отговор, при обстоятелства, при които изпълняващата държава членка е приложила в своето национално законодателство факултативните основания за отказ за изпълнение на европейската заповед за арест по член 4, точка 1 и член 4, точка 7, буква б) от Рамково решение [2002/584], как изпълняващият съдебен орган следва да прецени наличието на престъпление, за което се твърди, че е извършено в третата държава, но при което съгласно съпътстващите това престъпление обстоятелства са били извършени подготвителни действия в издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-591/20: Reprensus, Определение от 11 март 2021 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
При оттегляне на преюдициалното запитване следва ли съдът на Европейския съюз да заличи делото от своя регистър?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/20: XK, Заключение от 11 март 2021 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), подточка ii) от Директива № 2014/41 […] — доколкото предвижда, че за издаващ орган може да се счита и „друг компетентен орган, определен от издаващата държава, който в съответния случай действа в качеството си на разследващ орган в наказателното производство и е компетентен да разпорежда събирането на доказателства в съответствие с националното право“, като уточнява обаче, че в този случай, „преди да бъде предадена на изпълняващия орган, [ЕЗР] се потвърждава след проверка на съответствието ѝ с условията за издаване на [ЕЗР] по настоящата директива, по-специално условията, посочени в член 6, параграф 1 от настоящата директива, от съдия, съд, съдия-следовател или прокурор в издаващата държава“ — да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да освободи административен орган от задължението да поиска потвърждаване на европейска заповед за разследване, квалифицирайки го като „съдебен орган по смисъла на член 2 от Директивата“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.