Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

1) a) Трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС и член 5, параграф 2 от Директива 2010/64 да се тълкуват в смисъл, че за да гарантира правото на справедлив съдебен процес на подсъдимите, които не владеят езика на производството, държавата членка трябва да състави регистър на независими устни и писмени преводачи с необходимата квалификация, или, при липса на такъв, да гарантира по друг начин възможността за упражняване на контрол върху адекватното качество на устния превод в съдебното производство?
б) При утвърдителен отговор на предходния въпрос и ако в конкретния случай поради липса на адекватно качество на устния превод не може да се установи дали подсъдимият е информиран за предмета на разследването или на обвинението срещу него, трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС, член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Директива 2012/13 да се тълкуват в смисъл, че при тези обстоятелства производството не може да бъде продължено като задочно?
2) a) Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, предвиден в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, в член 47 от [Хартата] и в практиката на Съда, да се тълкува в смисъл, че е налице нарушение на посочения принцип, ако председателят на [НССВ], натоварен с функциите по централно управление на съдилищата и назначен от Парламента, единствения, пред който той носи отговорност и който може да го освободи от длъжност, запълва длъжността председател на съд, чиито правомощия са свързани по-специално с правилата за разпределение на делата, образуването на дисциплинарни производства срещу съдии и тяхното атестиране, чрез временно пряко назначаване, като избягва провеждането на конкурс и постоянно игнорира мнението на компетентните органи за самоуправление на съдиите?
б) При утвърдителен отговор на втория въпрос, буква а) и ако съдията, разглеждащ дадено дело, има основателни причини да се страхува, че ще му бъдат причинени неоправдани вреди поради правораздавателните или административните му дейности, трябва ли посоченият принцип да се тълкува в смисъл, че не е гарантиран справедлив съдебен процес?
3) a) Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, предвиден в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, в член 47 от [Хартата] и в практиката на Съда, да се тълкува в смисъл, че не е в съответствие с посочения принцип положение, при което, за разлика от прилаганата през предходните десетилетия практика, от 1 септември 2018 г. насам унгарските съдии получават съгласно закона възнаграждение, по-ниско от това на прокурорите от съответната категория, имащи едни и същи ранг и прослужено време, и ако се вземе предвид икономическото положение в страната, заплатите им като цяло не съответстват на значимостта на изпълняваните от тях функции, като се има предвид по-специално практиката на административните ръководители да предоставят премии по свое усмотрение?
б) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли посоченият принцип на независимост на съдебната власт да се тълкува в смисъл, че при такива обстоятелства не може да се гарантира правото на справедлив съдебен процес?
4) a) Трябва ли разпоредбата на член 267 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че ѝ противоречи решение от националната съдебна практика, по силата на което в производство за уеднаквяване на съдебната практика на държавата членка най-висшата съдебна инстанция квалифицира като незаконосъобразно определението на нисшестоящия съд, с което започва преюдициалното производство, без да се засягат правните последици от разглежданото определение?
б) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, буква а), трябва ли член 267 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че запитващата юрисдикция не трябва да взема предвид решенията на висшестоящата юрисдикция в противен смисъл и принципните позиции, приети в интерес на единството на правото?
в) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, буква а), може ли в такъв случай спряното наказателно производство да бъде възобновено, при положение че преюдициалното производство е в ход?
5) Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от Хартата, както и в практиката на Съда, да се тълкува в смисъл, че с оглед на член 267 ДФЕС този принцип е нарушен, когато срещу съдия е образувано дисциплинарно производство, с довода че е започнал преюдициално производство?