Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-203/20: AB и др. (Révocation d’une amnistie), Заключение от 17 юни 2021 г.
1) Допуска ли принципът ne bis in idem издаването на европейска заповед за арест по смисъла на Рамково решение 2002/584, като се има предвид член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато наказателното дело е окончателно приключило с оправдателна присъда или решение за прекратяване на производството, ако тези решения са били приети въз основа на амнистия, която е отменена от законодателя след влизането им в сила и вътрешният правен ред предвижда, че отмяната на такава амнистия води до отмяна на решенията на публичните органи, които са приети и мотивирани въз основа на амнистия или помилване, и до отпадане на законните пречки за наказателно преследване, произтичащи от така отменената амнистия, при това без съдебно решение или нарочно съдебно производство?
2) Съвместима ли е с правото на справедлив съдебен процес, гарантирано в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и с правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление, гарантирано в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз, разпоредба от национален закон, която директно, без решение на национална юрисдикция, отменя решението на национална юрисдикция за прекратяване на наказателното производство, което съгласно националното право е окончателно и води до оправдаване и въз основа на което наказателното производство е прекратено окончателно в резултат на амнистията, дадена съгласно национален закон?
3) Съвместима ли е с принципа на лоялното сътрудничество по смисъла на член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз, с правото на справедлив съдебен процес, гарантирано в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и с правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление, гарантирано в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разпоредба на националното право, която ограничава контрола на Конституционния съд върху решение на Národná rada Slovenskej republiky (Народно събрание на Словашката република) за отмяна на акт за амнистия или индивидуално помилване, прието съгласно член 86, буква i) от Конституцията на Словашката република, до преценка на неговата конституционносъобразност, без да се вземат предвид обвързващите актове, приети от Европейския съюз, и по-специално Хартата на основните права на Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-921/19: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Éléments ou faits nouveaux), Съдебно решение от 10 юни 2021 г.
Съвместимо ли е с член 40, параграф 2 от [Директива 2013/32] във връзка с член 4, параграф 2 от [Директива 2011/95], както и с членове 47 и 52 от [Хартата], решаващ орган на държава членка да предвижда, че оригинални документи никога не могат да представляват нови елементи или нови факти, ако тяхната автентичност не може да бъде установена
Ако това не е съвместимо: променя ли нещо в този случай обстоятелството, че в рамките на последваща молба кандидатът за международна закрила представи копия на документи или документи, получени от източник, който не подлежи на обективна проверка?
Следва ли член 40 от [Директива 2013/32] във връзка с член 4, параграф 2 от [Директива 2011/95] да се тълкува в смисъл, че при разглеждането на документи и определянето на доказателствената им стойност на решаващ орган на държава членка е разрешено да направи разграничение в зависимост от това дали те са представени в рамките на първа, или на последваща молба
Разрешено ли е на държава членка да не спазва повече задължението си за сътрудничество при представянето на документи в рамките на последваща молба, ако автентичността на тези документи не може да бъде установена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-901/19: Bundesrepublik Deutschland () и individuelles”), Съдебно решение от 10 юни 2021 г.
Допускат ли член 15, буква в) и член 2, буква е) от Директива 2011/95 тълкуването и прилагането на разпоредба на националното право, съгласно която тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт (в смисъл че цивилно лице поради самия факт на присъствието си на съответната територия би било изложено на реална опасност да претърпи посочените заплахи), когато това лице не е конкретно засегнато поради присъщи на личното му положение обстоятелства, могат да са налице само ако е определен минимален брой на цивилните жертви (убити или ранени)?
Трябва ли, за да се определи дали съществуват „тежки и лични заплахи“ по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95, да се извършва цялостна преценка на всички обстоятелства в конкретния случай и, ако не е така, какви други изисквания трябва да бъдат изпълнени за тази цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/20: Land Oberösterreich (Aide au logement), Съдебно решение от 10 юни 2021 г.
Трябва ли член 11 от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като тази в член 6, параграфи 9 и 11 от oöWFG, която предвижда право на гражданите на Съюза и на гражданите на държава — членка на ЕИП, и членовете на техните семейства по смисъла на Директива 2004/38 на социална помощ за жилище, без да изисква от тях да докажат владеене на език, а същевременно изисква от дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни по смисъла на Директива 2003/109 да докажат по определен начин притежаването на базови знания по немски език като условие за получаването на тази помощ за жилище, чието предназначение е да смекчи прекомерна финансова тежест, като се има предвид обаче, че националното право предвижда и друга, допълнителна социална помощ (за жизнен минимум в зависимост от нуждите на конкретното лице съгласно oöBMSG), предназначена да осигури минималните основни жизнени потребности (включително потребността от жилище) за лица в тежко социално положение?
Трябва ли забраната за „пряка или непряка дискриминация“, основана на „расов признак или етнически произход“ по член 2 от Директива 2000/43 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като тази в член 6, параграфи 9 и 11 от oöWFG, която предвижда право на гражданите на Съюза и на гражданите на държава — членка на ЕИП, и членовете на техните семейства по смисъла на Директива 2004/38 на социално подпомагане (помощ за жилище съгласно oöWFG), без да изисква от тях да докажат владеене на език, а същевременно изисква от гражданите на трети държави (включително дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни по смисъла на Директива 2003/109) да докажат по определен начин притежаването на базови знания по немски език?
При отрицателен отговор на втория въпрос:
Трябва ли забраната за дискриминация, основана на етнически произход, съгласно член 21 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като тази в член 6, параграфи 9 и 11 от oöWFG, която предвижда право на гражданите на Съюза и на гражданите на държава — членка на ЕИП, и членовете на техните семейства по смисъла на Директива 2004/38 на социална помощ (помощ за жилище съгласно oöWFG), без да изисква от тях да докажат владеене на език, а същевременно изисква от гражданите на трети държави (включително дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни по смисъла на Директива 2003/109) да докажат по определен начин притежаването на базови знания по немски език?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-699/20: Centraal Justitieel Incassobureau, Определение от 8 юни 2021 г.
Предпоставка ли е наличието на висящ спор пред националния съд за допустимостта на преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС?
Може ли потенциалната полезност на преюдициалното решение за други производства да обоснове допустимостта на преюдициалното запитване при липса на висящ спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-699/20: Centraal Justitieel Incassobureau, Определение от 8 юни 2021 г.
Недопустимо ли е преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС при липса на висящ спор пред националната юрисдикция, която го отправя?
Може ли наличието на аналогични висящи спорове пред същата юрисдикция да обоснове допустимостта на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-919/19: Generálna prokuratura Slovenskej republiky (Résidence du condamné), Заключение от 3 юни 2021 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 1, буква a) от [Рамково решение 2008/909] да се тълкува в смисъл, че установените в него критерии са изпълнени само ако в държавата членка, на която е гражданин, осъденото лице има семейни, социални, професионални или други връзки, които позволяват с основание да се предположи, че изпълнението на наказанието в тази държава членка може да улесни социалната реинтеграция на това лице, и съответно в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 4, параграф 1, буква а) от [Закон № 549/2011] (в редакцията му в сила до 31 декември 2019 г.), която в такива случаи позволява признаване и изпълнение на съдебното решение просто при наличието на формално регистрирано обичайно местопребиваване в изпълняващата държава, независимо от това дали осъденото лице има конкретни връзки в тази държава, които биха могли да увеличат възможностите му за социална реинтеграция?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос трябва ли член 4, параграф 2 от [Рамково решение 2008/909] да се тълкува в смисъл, че включително в хипотезата по член 4, параграф 1, буква а) от [Рамково решение 2008/909] компетентният орган на издаващата държава е длъжен още преди изпращането на съдебното решение и удостоверението да се увери, че изпълнението на наказанието от изпълняващата държава би спомогнало за постигането на целта за улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице, и да изложи събраната в това отношение информация в раздел г), точка 4 от удостоверението, особено ако в становището си по член 6, параграф 3 от [Рамково решение 2008/909] осъденото лице твърди, че има конкретни семейни, социални или професионални връзки в издаващата държава?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли член 9, параграф 1, буква б) от [Рамково решение 2008/909] да се тълкува в смисъл, че основание да се откаже признаване и изпълнение на съдебното решение е налице и когато в хипотезата по член 4, параграф 1, буква а) от [Рамково решение 2008/909] въпреки консултацията по член 4, параграф 3 и въпреки евентуално предоставената друга необходима информация не е доказано, че съществуват семейни, социални, професионални или други връзки, които да позволяват с основание да се предположи, че изпълнението на наказанието в изпълняващата държава може да улесни социалната реинтеграция на осъденото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-546/19: Westerwaldkreis, Съдебно решение от 3 юни 2021 г.
Трябва ли член 2, параграф 1 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че тази директива се прилага по отношение на забрана за влизане и пребиваване, наложена от държава членка, която не се е възползвала от възможността по член 2, параграф 2, буква б) от тази директива, на гражданин на трета страна, който се намира на нейна територия и спрямо когото е издадена заповед за експулсиране по съображения, свързани с обществената сигурност и обществения ред, поради наличие на предходна осъдителна присъда?
Трябва ли Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че не допуска оставянето в сила на забрана за влизане и пребиваване, наложена от държава членка на гражданин на трета страна, който се намира на нейна територия и спрямо когото е издадена влязла в сила заповед за експулсиране по съображения, свързани с обществената сигурност и обществения ред, поради наличие на предходна осъдителна присъда, когато решението за връщане, издадено по отношение на този гражданин от посочената държава членка, е било оттеглено, въпреки че тази заповед за експулсиране е влязла в сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-186/21: Republika Slovenija (Rétention d’un demandeur de protection internationale), Определение от 3 юни 2021 г.
Какви са кумулативните условия за прилагане на основанието за задържане по член 8, параграф 3, първа алинея, буква г) от Директива 2013/33/ЕС?
Какво следва да се разбира под „обективни критерии“ при обосноваване на презумпцията, че молбата за международна закрила е подадена единствено с цел да се забави или затрудни изпълнението на решението за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/20: A (Franchissement de frontières en navire de plaisance), Заключение от 3 юни 2021 г.
1) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 4, параграф 1 от [Директива 2004/38], член 21 от Регламент № 562/2006] или правото на гражданите на Съюза на свободно движение на територията на Съюза прилагането на национална разпоредба, с която на лице (независимо дали е гражданин на Съюза или не) се възлага задължението, под заплаха от налагане на наказание, да носи със себе си валиден паспорт или друг валиден пътен документ в случаите, когато това лице пътува със спортна лодка по международни води от една държава членка в друга, без да влиза на територията на трета държава?
2) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 5, параграф 1 от [Директива 2004/38], член 21 от [Регламент № 562/2006] или правото на гражданите на Съюза на свободно движение на територията на Съюза прилагането на национална разпоредба, с която на лице (независимо дали е гражданин на Съюза или не), под заплаха от налагане на наказание, се възлага задължението да носи със себе си валиден паспорт или друг валиден пътен документ в случаите, когато това лице, пътувайки със спортна лодка по международни води, влиза в съответната държава членка от друга държава членка, без да е навлизало на територията на трета държава?
3) Доколкото от правото на Съюза не произтича пречка по смисъла на първия и втория въпрос, санкцията при преминаване на финландската държавна граница без валиден пътен документ, която санкция обичайно се налага във Финландия под формата на дневни ставки, съвместима ли е с произтичащия от член 27, параграф 2 от [Директива 2004/38] принцип на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.