Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-262/21: A, Заключение от 14 юли 2021 г.
Неправилно тълкуване и прилагане на член 2, точка 11 от Регламент № 2201/2003 относно квалифицирането на прехвърлянето на дете и неговата майка в друга държава членка като неправомерно отвеждане или задържане, когато това е извършено въз основа на решение за прехвърляне по Регламент № 604/2013.
Неправилно определяне на приложното поле на Регламент № 2201/2003 спрямо решенията по въпросите на правото на убежище и имиграция, когато те представляват мярка за закрила на детето.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/21: Комисия/Полша, Определение от 14 юли 2021 г.
Съвместими ли са националните разпоредби, които ограничават възможността на националните съдилища да проверяват процедурата по назначаване на съдии и легитимността на съдебните органи, с изискванията за ефективна съдебна защита и принципа на предимство на правото на Европейския съюз?
Гарантират ли националните механизми за дисциплинарна отговорност и снемане на имунитет на съдии независимостта и безпристрастността на съдебната власт, съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Може ли предоставянето на изключителна компетентност на специализирана колегия по въпроси, свързани с независимостта на съдии или съдилища, да наруши изискванията на правото на Европейския съюз, особено ако независимостта на тази колегия не е гарантирана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/20: RK (Déclinatoire de compétence), Заключение от 8 юли 2021 г.
1) За да се приеме, че първоначално сезираният съд се е отказал от компетентност съгласно член 7, буква a) от Регламент № 650/2012, изисква ли се този съд изрично да е заявил, че се отказва от компетентност, или може да е достатъчно и изявление, от което не следва изрично, но се извежда по тълкувателен път, че този съд се е отказал от компетентност?
2) Оправомощен ли е съдът на държавата членка, чиято компетентност следва да произтича от направения от първоначално сезирания съд на другата държава членка отказ от компетентност, да провери дали са били налице предпоставките за постановяване на решение от първоначално сезирания съд съгласно член 6, буква а) и член 7, буква а) от Регламент № 650/2012
В каква степен е обвързващо решението на първоначално сезирания съд?
По-специално:
a) Оправомощен ли е съдът на държавата членка, чиято компетентност следва да произтича от направения от първоначално сезирания съд на другата държава членка отказ от компетентност, да провери дали починалият надлежно е избрал правото на държавата членка съгласно член 22 от Регламент № 650/2012?
б) Оправомощен ли е съдът на държавата членка, чиято компетентност следва да произтича от направения от първия сезиран съд на другата държава членка отказ от компетентност, да провери дали на основание член 6, буква а) от Регламент № 650/2012 една от страните в производството е поискала от първоначално сезирания съд да се откаже от компетентност?
в) Оправомощен ли е съдът на държавата членка, чиято компетентност следва да произтича от направения от първия сезиран съд на другата държава членка отказ от компетентност, да провери дали първоначално сезираният съд основателно е приел, че съдилищата на държавата членка, чието право е избрано за приложимо, са по-подходящи да се произнесат по наследяването?
3) Приложими ли са член 6, буква а) и член 7, буква a) от Регламент № 650/2012, които изискват да се направи избор на право „съгласно член 22“, и когато в завещателно разпореждане, извършено преди 17 август 2015 г., починалият не е направил изричен или конклудентен избор на право, като приложимото по отношение на наследяването право може да се изведе единствено от член 83, параграф 4 от Регламент № 650/2012?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-289/20: IB (Résidence habituelle d’un époux – Divorce), Заключение от 8 юли 2021 г.
Може ли, когато, както в настоящия случай, от фактическите обстоятелства следва, че един от съпрузите поделя живота си между две държави членки, да се приеме, по смисъла на член 3 от Регламент № 2201/2003 и за нуждите на прилагането му, че обичайното местопребиваване на съпруга е в две държави членки, така че ако посочените в този член условия са изпълнени в две държави членки, съдилищата на тези две държави са еднакво компетентни да се произнесат по бракоразводното дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/20: UM (Contrat translatif de propriété mortis causa), Заключение от 1 юли 2021 г.
1) Следва ли член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че договор за дарение при смърт, сключен между двама германски граждани с обичайно местопребиваване в Германия, касаещ намиращ се в Австрия недвижим имот, съгласно който договор при смърт на дарителя надареният има облигационно право по отношение на наследственото имущество на вписване в имотния регистър на своето право на собственост въз основа на този договор и акта за смърт на дарителя, тоест без намеса на съда, компетентен да разглежда наследствени дела, представлява договор за наследство по смисъла на тази разпоредба?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос:
Следва ли член 83, параграф 2 от Регламент [№ 650/2012] да се тълкува в смисъл, че с тази разпоредба се урежда и действителността на избора на право, направен преди 17 август 2015 г., за договор за дарение при смърт, определян като договор за наследство по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-301/20: Succession de VJ, Съдебно решение от 1 юли 2021 г.
Трябва ли член 70, параграф 3 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че копие на удостоверение за наследство, издадено за неопределен срок в нарушение на тази разпоредба, без да е посочена дата на изтичане на срока на действие:
– е валидно и действително за неопределен срок или
– е валидно само за срок от шест месеца, считано от датата на издаване на завереното копие, или
– е валидно само за срок от шест месеца, считано от друга дата, или
– е невалидно и не е годно за използване по смисъла на член 63 от Регламент № 650/2012?
Трябва ли член 65, параграф 1 във връзка с член 69, параграф 3 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че действието на удостоверението за наследство възниква в полза на всички поименно посочени в него лица като наследник, заветник, изпълнител на завещанието или управител на наследственото имущество, така че то да може да се използва съгласно член 63 от Регламент № 650/2012 и от тези лица, които не са поискали издаването му?
Трябва ли член 69 във връзка с член 70, параграф 3 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че легитимиращото действие на завереното копие на удостоверение за наследство трябва да се признае, ако при първото му представяне това копие все още е било валидно, но валидността му е изтекла преди исканото решение на органа, или тази разпоредба допуска национално право, което изисква валидност на удостоверението и към момента на постановяване на решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-718/19: Ordre des barreaux francophones и germanophone и др. (Mesures préventives en vue d’éloignement), Съдебно решение от 22 юни 2021 г.
Следва ли правото на Съюза, и по-специално членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС и Директива 2004/38, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която спрямо гражданите на Съюза и членовете на техните семейства се прилагат разпоредби, сходни с тези, с които по отношение на гражданите на трети страни е транспониран член 7, параграф 3 от Директива 2008/115, а именно разпоредби, съгласно които на гражданина на Съюза или на члена на неговото семейство могат да бъдат наложени превантивни мерки, за да се избегне опасността той да се укрие в първоначално дадения му или удължен срок да напусне страната поради взетото по съображения, свързани с обществения ред, решение за прекратяване на пребиваването му?
Следва ли правото на Съюза, и по-специално членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС и Директива 2004/38, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която спрямо гражданите на Съюза и членовете на техните семейства, които не са се съобразили с решение за прекратяване на пребиваването, взето по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, се прилага разпоредба, идентична на приложимата спрямо намиращи се в същото положение граждани на трети страни, що се отнася до максималния срок за задържане за целите на извеждането, а именно осем месеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-206/20: Prosecutor of the regional prosecutor’s office in Ruse, Bulgaria, Определение от 22 юни 2021 г.
Могат ли българските прокурори да бъдат квалифицирани като „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, като се има предвид тяхната роля и степен на независимост при издаване на Европейска заповед за арест?
Представлява ли прокурорското решение за задържане до 72 часа „изпълняемо съдебно решение със същия ефект“ като национална заповед за арест по смисъла на член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584?
Осигурява ли българското законодателство ефективна съдебна защита по смисъла на член 47 от Хартата и изискванията на Рамково решение 2002/584, когато не е предвиден съдебен контрол върху Европейската заповед за арест или съдебното решение, на което тя се основава, преди предаването на лицето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-206/20: Prosecutor of the regional prosecutor’s office in Ruse, Bulgaria, Определение от 22 юни 2021 г.
Изисква ли се съдебен контрол върху европейската заповед за арест и съдебния акт, на който тя се основава, в издаващата държава членка, когато и двата акта са издадени от прокурор, за да се гарантира ефективна съдебна защита по смисъла на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-800/19: Mittelbayerischer Verlag, Съдебно решение от 17 юни 2021 г.
Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че съдът по мястото, където се намира центърът на интересите на лице, което претендира, че неговите права, свързани с личността, са нарушени от публикувано на уебсайт съдържание, е компетентен да разгледа предявен от това лице иск за отговорност във връзка с цялата твърдяна вреда само ако това съдържание позволява да се идентифицира пряко или непряко това лице в лично качество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.