Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-581/20: TOTO, Заключение от 9 септември 2021 г.
При наличие на упражнено право да се иска допускането на временни/обезпечителни мерки и разгледано искане от съда, компетентен да разгледа спора по същество, следва ли сезираният съд с искане за допускане на същото основание и по реда на чл. 35 от [Регламент № 1215/12] да се счита за некомпетентен от момента, в който се представят доказателства за наличие на произнасяне на съда, компетентен по съществото на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/20: Prokuratura Rejonowa Łódź-Bałuty, Заключение от 2 септември 2021 г.
Позволява ли връчването на наказваното лице на решението, с което се налага финансова санкция, без да е осигурен преводът му на разбираем за адресата език, органът на държавата, изпълняваща решението, да откаже изпълнението му въз основа на разпоредбите за транспониране на член 20, параграф 3 от Рамково решение [2005/214] поради нарушаване на правото на справедлив съдебен процес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/20: XK, Съдебно решение от 2 септември 2021 г.
Трябва ли член 2, […] буква в), подточка ii) от Директива № 2014/41 […] — доколкото предвижда, че за издаващ орган може да се счита и „друг компетентен орган, определен от издаващата държава, който в съответния случай действа в качеството си на разследващ орган в наказателното производство и е компетентен да разпорежда събирането на доказателства в съответствие с националното право“, като уточнява обаче, че в този случай, „преди да бъде предадена на изпълняващия орган, ЕЗР се потвърждава след проверка на съответствието ѝ с условията за издаване на ЕЗР по настоящата директива, по-специално условията, посочени в член 6, параграф 1 от настоящата директива, от съдия, съд, съдия-следовател или прокурор в издаващата държава“ — да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да освободи административен орган от задължението да поиска потвърждаване на европейската заповед за разследване, като го квалифицира като „съдебен орган“ по смисъла на член 2 от Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-78/20: Generálna prokuratura Slovenskej republiky (MAE – Informations complémentaires), Определение от 1 септември 2021 г.
При какви условия делото се заличава от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване?
Кой носи отговорността за определяне на разноските, направени от страните по главното производство, и как се третират разноските, свързани с представяне на становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/20: OKR (Renvoi préjudiciel d’un clerc de notaire), Определение от 1 септември 2021 г.
Кои са критериите, които органът трябва да изпълнява, за да бъде квалифициран като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Може ли помощник-нотариусът, упражняващ контрол върху собственото си решение, да се счита за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Има ли значение възможността за последващо съдебно обжалване на решенията на нотариуса за допустимостта на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-919/19: Generálna prokuratura Slovenskej republiky (Résidence du condamné), Определение от 13 август 2021 г.
Какви са последиците от оттеглянето на преюдициалното запитване върху производството пред Съда?
В чия компетентност попада решението относно съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите за представяне на становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-435/20: C., Определение от 9 август 2021 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-262/21: A, Съдебно решение от 2 август 2021 г.
Може ли прехвърлянето на дете от един родител без съгласието на другия родител в друга държава членка, въз основа на решение за прехвърляне по Регламент „Дъблин III“, да се квалифицира като неправомерно отвеждане по смисъла на член 2, точка 11 от Регламент „Брюксел IIа“?
Може ли оставането на детето във втората държава членка, след като решението за прехвърляне е отменено, без властите на първата държава членка да са приели обратно детето или да са предоставили разрешение за пребиваване, да се квалифицира като неправомерно задържане по смисъла на член 2, точка 11 от Регламент „Брюксел IIа“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-152/20: SC Gruber Logistics, Съдебно решение от 15 юли 2021 г.
Следва ли член 8 от Регламент „Рим I“ да се тълкува в смисъл, че когато правото, уреждащо индивидуалния трудов договор, е било избрано от страните по този договор и то е различно от приложимото по силата на параграф 2, 3 или 4 от този член, следва прилагането на този член да се изключи и евентуално в каква степен?
Представляват ли правилата относно минималната работна заплата в държавата, в която работникът обичайно полага труд, „разпоредби, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение съгласно правото, което при липса на избор би било приложимо“ по смисъла на член 8, параграф 1, второ изречение от Регламент „Рим I“?
Следва ли член 8 от Регламент „Рим I“ да се тълкува в смисъл, че страните по индивидуален трудов договор се считат за свободни да изберат приложимото към този договор право, дори когато клаузите на договора са допълнени от националното трудово право по силата на национална разпоредба, при условие че разглежданата национална разпоредба не задължава страните да изберат националното право като приложимо към договора право, и по принцип дори ако договорната клауза относно този избор е съставена от работодателя, като работникът само я приема?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/20: Volvo и др., Съдебно решение от 15 юли 2021 г.
Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, според който срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка „[…] по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, да се тълкува в смисъл, че урежда само международната компетентност на съдилищата на държавата членка, където се намира това място, поради което националният съд, който има териториална компетентност в рамките на тази държава, следва да се уточни въз основа на вътрешните процесуалноправни норми, или тази разпоредба трябва да се разглежда като разпоредба със смесен характер, която следователно определя пряко както международната компетентност, така и вътрешната териториална компетентност, без да е необходимо позоваване на вътрешното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.