Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-804/21: C и CD (Obstacles juridiques à l’exécution d’une décision de remise), Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Допустимо ли е националното законодателство да възлага на полицейски служби, а не на изпълняващия съдебен орган, да преценяват наличието на обстоятелства извън контрола на държавите членки и да определят нова дата за предаване при изпълнение на европейска заповед за арест?
Включват ли се правните пречки, произтичащи от действия по съдебен ред на издирваното лице, включително подадена молба за международна закрила, в понятието за обстоятелства извън контрола на държавите членки по смисъла на член 23, параграф 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР, когато окончателното решение за предаване вече е прието от изпълняващия съдебен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-159/21: Országos Idegenrendeszeti Főigazgatóság и др., Заключение от 28 април 2022 г.
1) Трябва ли член 11, параграф 2, член 12, параграф 1, буква г) и параграф 2, член 23, параграф 1, буква б) и член 45, параграфи 1 и 3—5 от [Директива 2013/32] — с оглед на член 47 от Хартата — да се тълкуват в смисъл, че ако е приложимо изключението по член 23, параграф 1 от тази директива, свързано с националната сигурност, органът на държава членка, който е взел решение да откаже или отнеме международна закрила по съображения, свързани с националната сигурност, и специализираният държавен орган, който е преценил, че тези съображения са поверителни, трябва при всички случаи да гарантират на молителя, бежанеца или получилия субсидиарна закрила чужденец, съответно на неговия представител, правото на достъп поне по същество до поверителната или класифицираната информация или данни в основата на взетото по посочените съображения решение, както и правото на използване на тази информация или данни в свързаното с това решение производство, когато компетентният орган твърди, че разкриването на тази информация или данни би било в разрез със съображенията, свързани с националната сигурност?
2) При утвърдителен отговор как точно трябва за целите на прилагането на член 23, параграф 1, буква б) от [Директива 2013/32] с оглед на членове 41 и 47 от Хартата да се тълкува понятието „по същество“, що се отнася до поверителните мотиви на такова решение?
3) Трябва ли член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от [Директива 2011/95] и член 45, параграф 1, буква а) и параграфи 3 и 4 и съображение 49 от [Директива 2013/32] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която разрешава статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се отнеме или изключи с немотивирано решение, основано единствено на автоматичното препращане към обвързващото и задължително, но също немотивирано, становище на специализирани държавни органи, в което се посочва, че е налице заплаха за националната сигурност?
4) Трябва ли съображения 20 и 34, член 4 и член 10, параграф 2 и параграф 3, буква г) от [Директива 2013/32] и член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от [Директива 2011/95] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която специализирани държавни органи преценяват дали е налице изключващо основание и вземат решение по същество в процедура, която не е в съответствие с материалните и процесуалните разпоредби на [Директива 2013/32] и на [Директива 2011/95]?
5) Трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от [Директива 2011/95] да се тълкува в смисъл, че не допуска статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се изключи поради обстоятелство или престъпление, което е било известно преди постановяването на влязлото в сила съдебно или административно решение, с което е предоставен статутът на бежанец, но не е било счетено за основание за изключване нито на този статут, нито на субсидиарната закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-368/20: Landespolizeidirektion Steiermark (Durée maximale du contrôle aux frontières intérieures), Съдебно решение от 26 април 2022 г.
Трябва ли член 25, параграф 4 от Кодекса на шенгенските граници да се тълкува в смисъл, че не допуска временно повторно въвеждане от държава членка на граничен контрол на вътрешните граници на основание членове 25 и 27 от този кодекс, когато продължителността на това повторно въвеждане, произтичаща от последователното прилагане на предвидените в член 25 от посочения кодекс периоди, надвишава максималната обща продължителност от шест месеца, определена във въпросния член 25, параграф 4, и когато не е налице нова заплаха, която да обосновава ново прилагане на сроковете, предвидени в посочения член 25?
Допуска ли член 25, параграф 4 от Кодекса на шенгенските граници национална правна уредба, с която под страх от налагане на санкция държава членка задължава дадено лице да представи паспорт или лична карта при влизане на територията на тази държава членка през вътрешна граница, когато повторното въвеждане на граничния контрол на вътрешните граници, във връзка с който е наложено това задължение, противоречи на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-19/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Refus de prise en charge d’un mineur égyptien non ac…, Заключение от 7 април 2022 г.
1) Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“], евентуално във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че замолената държава членка е длъжна да предостави на кандидата, който пребивава в молещата държава членка и иска прехвърляне съгласно [член 8, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“], или на негов [роднина] по смисъла на [тази разпоредба], ефективно правно средство за защита пред съд срещу отказа да бъде уважено искането за поемане на отговорност?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен и член 27 от [Регламент „Дъблин III“] не дава основание за предоставянето на ефективно правно средство за защита, трябва ли член 47 от Хартата — във връзка с основното право на цялост на семейството и с висшия интерес на детето (залегнало в членове 8—10 и в съображение 19 от [Регламент „Дъблин III“]) — да се тълкува в смисъл, че замолената държава членка е длъжна да предостави на кандидата, който пребивава в молещата държава членка и иска прехвърляне съгласно [член 8, параграф 2] от [Регламент „Дъблин III“], или на [роднина] на кандидата по смисъла на [тази разпоредба] ефективно правно средство за защита пред съд срещу отказа да бъде уважено искането за поемане на отговорност?
3) Ако отговорът на въпрос [1] или въпрос [2] е утвърдителен, как и от коя държава членка следва да се съобщи на кандидата или на съответния [негов роднина] решението за отхвърляне на замолената държава членка и правото то да бъде обжалвано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-645/20: V A и Z A (Compétences subsidiaires en matière de successions), Съдебно решение от 7 април 2022 г.
Трябва ли разпоредбите на член 10, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 650/2012 да се тълкуват в смисъл, че когато към момента на смъртта обичайното местопребиваване на починалия не е в държава членка, съдът на държава членка, в която не е било обичайното местопребиваване на починалия, установи, че той е бил гражданин на тази държава членка и е притежавал в нея имущество, е длъжен да се произнесе служебно по субсидиарната си компетентност, предвидена в тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-568/20: H Limited, Съдебно решение от 7 април 2022 г.
Трябва ли разпоредбите на Регламент № 1215/2012, в частност член 2, буква а) и член 39 от него, да се тълкуват в смисъл, че е налице изпълняемо решение и когато длъжникът в дадена държава членка — след съкратена проверка в състезателно производство, която обаче се отнася само до това обвързваща ли е силата на пресъдено нещо в постановено срещу него съдебно решение в трета държава — е длъжен да плати на страната, спечелила в съдебното производство в третата държава, установения с окончателно съдебно решение дълг в третата държава, когато предметът на производството в държавата членка е сведен до проверката дали правото, което произтича от окончателно съдебно решение, е налице по отношение на длъжника?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли разпоредбите на Регламент № 1215/2012, в частност член 1, член 2, буква а) и членове 39, 45, 46 и 52 от него, да се тълкуват в смисъл, че изпълнението трябва да бъде отказано независимо дали е налице някое от посочените в член 45 от този регламент основания, когато решението, което следва да бъде проверено, не е съдебно решение по смисъла на член 2, буква а) или член 39 от този регламент или искането, което е в основата на решението в държавата членка по произход, не попада в приложното поле на същия регламент?
При отрицателен отговор на първия и утвърдителен отговор на втория въпрос:
Трябва ли разпоредбите на Регламент № 1215/2012, в частност член 1, член 2, буква а), член 39, член 42, параграф 1, буква б) и членове 46 и 53 от него, да се тълкуват в смисъл, че в производството по молбата за отказ на изпълнението съдът на сезираната държава членка е длъжен, въз основа още на данните, предоставени от съда по произход в удостоверението по член 53 от този регламент, да приеме, че е налице решение, което попада в приложното поле на Регламента и подлежи на изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-150/21: Prokuratura Rejonowa Łódź-Bałuty (Juridiction compétente en matière pénale), Съдебно решение от 7 април 2022 г.
Решението за налагане на финансова санкция, издадено от нидерландския централен административен орган, определен съгласно член 2 от Рамково решение [2005/214], и подлежащо на обжалване пред прокуратурата, която е йерархично подчинена на министерството на правосъдието, отговаря ли на критериите за „решение, което подлежи на обжалване пред съд, който е компетентен по наказателни дела“ по смисъла на член 1, буква а), подточка ii) от Рамковото решение?
Може ли критерият, съгласно който решението за налагане на финансова санкция трябва да подлежи на обжалване пред „съд, който е компетентен по наказателни дела“, да се смята за изпълнен, при положение че подаването на жалба до кантоналния съд е възможно едва на по-късен етап от производството, а именно след отхвърлянето ѝ от прокурора, и освен това в някои случаи е обвързано със задължение за внасяне на парична сума, равна по размер на наложената санкция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/21: Uniqa Versicherungen, Заключение от 31 март 2022 г.
Трябва ли членове 20 и 26 от [Регламент № 1896/2006] да се тълкуват в смисъл, че не допускат предвиденият в член 16, параграф 2 от този регламент 30‑дневен срок за подаването на възражение срещу европейската заповед за плащане да се прекъсва въз основа на член 1, параграф 1 от [националния закон за във връзка с Ковид-19], съгласно който в производствата по граждански дела всички процесуални срокове, чийто начален момент настъпва след 21 март 2020 г. или които още не са изтекли дотогава, се прекъсват до края на 30 април 2020 г. и от 1 май 2020 г. започват да текат отначало?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/21: Procureur général près la cour d’appel d’Angers, Заключение от 31 март 2022 г.
1) Трябва ли член 2, параграф 4 и член 4, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 да се тълкуват в смисъл, че условието за двойна наказуемост е изпълнено в положение като разглежданото в главното производство, в което предаването се иска за деяния, които в издаващата държава се квалифицират като „унищожаване на имущество и разграбване“, състоящи се в действия по унищожаване на имущество и разграбване, които може да нарушат общественото спокойствие, когато в изпълняващата държава тези престъпления се квалифицират като кражба с повреждане и унищожаване на имущество, без непременно да включват в състава си елемента на нарушаване на общественото спокойствие?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 2, параграф 4 и член 4, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 да се тълкуват в смисъл, че съдът на изпълняващата държава може да откаже да изпълни [ЕЗА], издадена с оглед на изпълнение на наказание, когато установи, че съдебните органи на издаващата държава са наложили на съответното лице това наказание за извършването на едно-единствено престъпление, обвинението за което се отнася до различни деяния, и че само една част от тези деяния съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава
Следва ли да се прави разграничение в зависимост от това дали решаващите съдилища на издаващата държава приемат тези различни деяния за отделни?
3) Изисква ли член 49, параграф 3 от [Хартата] съдебният орган на изпълняващата държава членка да откаже да изпълни [ЕЗА], когато, от една страна, тя е издадена с оглед изпълнението на общо наказание, наложено за едно-единствено престъпление, и от друга страна, предаването може да се разреши само за част от тези деяния, тъй като някои от деянията, за които е наложено това наказание, не съставляват престъпление съгласно правото на изпълняващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-231/21: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Placement d’un demandeur d’asile dans un hôpital psychiatrique), Съдебно решение от 31 март 2022 г.
Трябва ли под задържане в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на член 29, параграф 2, второ изречение от Регламент [„Дъблин III“] да се разбира и обявеното от съд за законосъобразно настаняване на засегнатото лице в психиатричното отделение на болнично заведение против волята му или без то да е изразило воля за това (в случая поради произтичащата от психичното му заболяване опасност за него или за други лица)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) може ли срокът по член 29, параграф 2, първо изречение от [Регламент „Дъблин III“] при всички случаи да бъде удължен — с обвързващо засегнатото лице действие — на една година в хипотезата на задържане от молещата държава членка в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода?
б) при отрицателен отговор с какъв период от време е допустимо да бъде удължен този срок, например
– само с периода от време, през който лицето действително е задържано в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, или
– с общия период от време, през който е вероятно лицето да бъде задържано в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, спрямо момента на уведомяването на компетентната държава членка по член 9, параграф 2 от Регламент[а за изпълнение],
като евентуално се добави разумен срок за повторно организиране на прехвърлянето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.