Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-390/21: ADPA и Gesamtverband Autoteile-Handel, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
Приложими ли са разпоредбите на глава XIV от Регламент (ЕС) 2018/858 (член 61 и сл., включително приложение X) и към такива модели превозни средства, чийто тип е одобрен за първи път в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2007 още преди 1 септември 2020 г.?
Включва ли понятието „достъп“ до посочената информация, който производителят е длъжен да предостави съгласно член 61, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/858, правото на издателите на техническа информация, предвидено в член 3, точка 45 от [този] [р]егламент, да използват тази информация за задачата, свързана с техните стопански функции по веригата на доставки на пазара на резервни части, или такова правомощие за използване изисква сключването на отделно споразумение за предоставяне на лиценз за ползване и възпроизвеждане, което тогава с оглед на исканото в тази връзка от производителя възнаграждение не попада в обхвата на член 63 от Регламент (ЕС) 2018/858?
Трябва ли понятието „разумни и пропорционални такси“ съгласно член 63, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕС) 2018/858 да се тълкува в смисъл, че при определянето на таксите производителят трябва да третира по един и същ начин всички независими оператори съгласно член 3, точка 45 от [този] [р]егламент, без оглед на тяхната икономическа дейност?
Трябва ли понятието „разумни и пропорционални такси“, съдържащо се в член 63, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕС) 2018/858, да се тълкува в смисъл, че таксата по принцип може да покрива само разходите на производителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-688/21: Confédération paysanne и др. (Mutagenèse aléatoire in vitro), Заключение от 27 октомври 2022 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива [2001/18], във връзка с точка 1 от приложение IБ към тази директива и с оглед на съображение 17 от нея, да се тълкува в смисъл, че за да се разграничат сред техниките/методите на мутагенеза техниките/методите, които традиционно са били използвани в редица приложения и чиято безопасност е отдавна известна по смисъла на [решение Confédération paysanne и др.], е достатъчно да се вземат предвид само начините, по които мутагенът модифицира генетичния материал на организма, или, напротив, следва да се вземат предвид всички вариации на организма, предизвикани от използвания способ, включително сомаклоналните вариации, които могат да засегнат човешкото здраве и околната среда?
2) Трябва ли член 3, параграф 1 от [Директива 2001/18], във връзка с точка 1 от приложение IБ към тази директива и с оглед на съображение 17 от нея, да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали дадена техника/метод на мутагенеза традиционно е бил(а) използван(а) в редица приложения и дали безопасността ѝ/му е отдавна известна по смисъла на [решение Confédération paysanne и др.], е достатъчно да се вземат предвид само отглежданите на полето култури от получени чрез тази техника/метод организми, или, напротив, че е възможно да се вземат предвид и научните изследвания и публикации, които не се отнасят до тези култури, като що се отнася до тези изследвания и публикации, само тези от тях, имащи отношение към рисковете за човешкото здраве и за околната среда, ли са меродавни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-418/21: Orthomol, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
При какви обстоятелства са налице други хранителни изисквания по здравословни причини по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж), втора алтернатива от Регламент № 609/2013,
и по-специално: необходимо ли е за това — освен посочената в първа алтернатива ограничена, понижена или нарушена способност да се поемат, смилат, поглъщат, метаболизират или отделят обикновени храни — да съществуват засилени поради заболяване хранителни изисквания, които да се покриват с храната, или е достатъчно, ако приемът на тази храна носи общи ползи за пациента, тъй като съдържащите се в нея вещества противодействат на нарушената способност или облекчават свързаните с нея симптоми?
При утвърдителен отговор на първия въпрос по смисъла на последно споменатата алтернатива: означават ли „общоприети научни данни“ по смисъла на член 2, параграф 2 от Делегиран регламент [2016/128] във всички случаи рандомизирано, двойно сляпо, плацебо контролирано клинично изпитване, което, макар да не се отнася специално до въпросния продукт, поне предоставя данни да се предположи наличието на посочените ефекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-473/20: INVEST FUND MANAGEMENT, Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Какъв е вложеният смисъл от европейския законодател в понятието „съществени елементи“ на проспектите, употребено в чл. 72 от Директива [2009/65]?
Следва ли разпоредбата на чл. 69, [параграф] 2 от Директива [2009/65] да се тълкува в смисъл, че всяка промяна на минимално изискуемата информация в проспектите, предвидена в приложение I, списък А, винаги попада в понятието „съществени елементи“ по чл. 72 от [тази директива], което да налага тяхното своевременно актуализиране?
При евентуален отрицателен отговор на въпрос № 2, следва ли да се приеме, че информацията относно промяната при персоналния състав на членовете на съвета на директорите на дадено управляващо дружество, които не са изпълнителни членове и на които не е възложеното управлението, попада в обхвата на понятието „съществени елементи“, употребено в чл. 72 от Директива [2009/65]?
Следва ли разпоредбата на чл. 99а, буква „с“ от Директива [2009/65] да се тълкува в смисъл, че е допустимо налагането на санкция на управляващо дружество — за всеки един от управляваните от него взаимни фондове, единствено в случаите на системно неспазване на задълженията по отношение на предоставяната на инвеститорите информация, наложени в съответствие с националните разпоредби за транспониране на членове 68—82 от Директива [2009/65]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-295/21: Allianz Benelux, Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива 90/435 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда, че получените от дадено дружество дивиденти се включват в облагаемата му основа и след това се приспадат от нея до 95 % от техния размер, и която позволява евентуално пренасянето на това приспадане в следващите данъчни периоди, но която, поради липса на специфична разпоредба, предвиждаща в случай на операция за преобразуване на дружества така пренесените от апортиращото дружество намаления да се прехвърлят изцяло към приемащото дружество, има за последица непрякото облагане на посочената печалба във връзка с тази операция поради прилагането на разпоредба, която ограничава прехвърлянето на посочените намаления в съотношение, равно на дела на нетния данъчен актив от придобитите елементи на апортиращото дружество преди преобразуването в общата стойност, също преди преобразуването, на нетния данъчен актив на приемащото дружество и на нетната данъчна стойност на придобитите елементи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/20: BFF Finance Iberia, Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Трябва ли член 6 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че във всички случаи сумата от 40 EUR се заплаща за всяка фактура, при условие че кредиторът е индивидуализирал фактурите в предявените от него искания по административен и съдебен ред, или че сумата от 40 EUR се заплаща за всяка фактура във всички случаи, дори да са предявени съвместни и общи искания?
Как следва да се тълкува член 198, параграф 4 от Закон 9/2017, [в който е определен] срок за плащане от 60 дни във всички случаи и за всички договори, като е предвиден първоначален срок от 30 дни за приемане и още 30 дни за плащане, [като се има предвид] съображение 23 от Директива 2011/7 […]?
Как следва да се тълкува член 2 от Директивата
Може ли Директивата да се тълкува в смисъл, че тя позволява в основата за изчисляване на предвидените в нея лихви за забава на плащане да се включва дължимият за извършената доставка ДДС, чийто размер се включва в самата фактура
Или е необходимо да се направи разграничение в зависимост от момента, в който съдоговорителят плаща данъка на данъчната администрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-365/21: Generalstaatsanwaltschaft Bamberg (Exception au principe ne bis in idem), Заключение от 20 октомври 2022 г.
1) Съвместим ли е член 55 от [КПСШ] с член 50 от [Хартата] и валиден ли е все още, доколкото допуска изключение от принципа ne bis in idem, съгласно което към момента на ратифицирането, приемането или одобряването на тази конвенция договарящата страна има право да декларира, че не се обвързва с член 54 от КПСШ, когато деянията, за които се отнася чуждестранната присъда, представляват престъпление срещу националната сигурност или срещу други, също толкова основни интереси на тази договаряща страна?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Недопустимо ли е съгласно членове 54 и 55 от КПСШ и членове 50 и 52 от Хартата германските съдилища да тълкуват декларацията, направена от Федерална република Германия при ратифицирането на КПСШ във връзка с член 129 от [StGB], в смисъл че в обхвата на декларацията попадат и престъпни организации като разглежданата в главното производство, които извършват изключително престъпления против собствеността и освен това не преследват никакви политически, идеологически, религиозни или философски цели и също така не се стремят чрез непозволени средства да придобият влияние върху политиката, медиите, публичната администрация, правосъдието или икономиката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/21: A (Non-recouvrement des intérêts pour retard de paiement), Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Трябва ли член 12, параграф 4 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да изключат от приложното поле на тази директива договорна практика относно плащането на лихви за забава на плащане и обезщетение за разноските по събирането, която е постоянно упражнявана при отделни поръчки между страните преди 16 март 2013 г., дори ако отделните поръчки, за които се отнасят предявените последици от забавата на плащане, са осъществени след тази дата?
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/7 да се тълкуват в смисъл, че описаната в първия въпрос договорна практика следва да се счита за договорна клауза или практика по смисъла на тези разпоредби, която изключва лихва за забава на плащане или обезщетение за разноските по събиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-362/21: EKOFRUKT, Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от [Регламент № 910/2014] следва ли да се тълкува в смисъл, че е недопустимо обявяването за нищожен на административен акт, издаден като електронен документ, когато той е подписан с електронен подпис, различен от „квалифициран електронен подпис“?
За установяването на факта дали електронният подпис е квалифициран или не, достатъчно ли е вписването на „квалифициран електронен подпис“ в издаденото удостоверение от доставчика на удостоверителни услуги или от съда следва да се установи изпълнение на чл. 26 и приложение 1 към [Регламент № 910/2014]?
В хипотеза като посочената по-горе, в която доставчикът определя електронния подпис като „професионален“, това обстоятелство достатъчно ли е да се приеме, че не е налице „квалифициран електронен подпис“, след като липсва квалифицирано удостоверение от доставчика, или следва да се установи дали подписите отговарят на изискванията за квалифициран електронен подпис?
При извършване на проверка за съответствие на квалифицирания електронен подпис с изискванията на приложение № 1 към[Регламент № 910/2014] посочването на имената на титуляря на електронния подпис на латиница, вместо на кирилица, както лицето се идентифицира, представлява ли нарушение на регламента, водещо до извод за липса на квалифициран електронен подпис?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-412/21: Dual Prod, Заключение от 20 октомври 2022 г.
1) Възможно ли е разпоредбите на член 48, параграф 1 от [Хартата], отнасящ се до принципа на презумпцията за невиновност, във връзка с тези на член 16, параграф 1 от [Директива 2008/118/] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правно положение като разглежданото в главното производство, при което административна мярка, изразяваща се в спиране на действието на лицензия за производство на алкохол, може да бъде постановена въз основа само на предположения, които са предмет на висящо наказателно разследване, без да е налице окончателна осъдителна присъда?
2) Възможно ли е разпоредбите на член 50 от [Хартата], отнасящ се до принципа ne bis in idem, във връзка с тези на член 16, параграф 1 от [Директива 2008/118] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правно положение като разглежданото в главното производство, при което за едни и същи деяния на едно и също лице се налагат две еднакви по характер санкции (спиране на действието на лицензията за производство на алкохол), различаващи се само [по продължителността им на действие]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.