Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-460/20: Google (Déréférencement d’un contenu prétendument inexact), Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Съвместимо ли е с правото на субекта на данни на зачитане на неговия личен живот (член 7 от Хартата) и на защита на личните му данни (член 8 от Хартата) обстоятелството, че при претегляне на конкуриращите се права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, което се извършва съгласно член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД в рамките на разглеждането на искането на това лице за премахване от резултатите при търсене, отправено към администратора на услуга за търсене в интернет, когато връзката, чието премахване се иска, насочва към съдържание, което включва фактически твърдения и основани на такива твърдения оценъчни преценки, чиято истинност субектът на данни оспорва и от чиято истинност зависи законосъобразността на посоченото съдържание, от решаващо значение е да се вземе предвид и обстоятелството дали субектът на данни може в разумна степен — например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки — да получи правна защита срещу доставчика на съдържание и по този начин да може да получи поне индикативно разрешение на въпроса за истинността на съдържанието, към което препраща администраторът на интернет търсачката?
Трябва ли с оглед на искане за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, който при търсене по име извършва търсене на снимки на физически лица, публикувани в интернет от трети лица във връзка с името на съответното лице, и който в списъка с резултатите при търсене показва намерените от него снимки под формата на миниатюрни изображения (thumbnails), в рамките на извършваното съгласно член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 и съгласно член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД претегляне на конкуриращи се права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, да се вземе предвид основно контекстът на първоначалната публикация на третото лице, независимо че когато миниатюрното изображение се визуализира чрез интернет търсачката, страницата на третото лице безспорно се показва под формата на връзка, но тя не е конкретно назована и произтичащият от тези обстоятелства контекст не се показва от услугата за търсене в интернет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-180/21: Inspektor v Inspektorata kam Visshia sadeben savet (Finalités du traitement de données – Enquête …, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Следва ли член 1, параграф 1 от Директива [2016/680] да се тълкува в смисъл, че при посочване на целите изброява „предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления“ като аспекти на една обща цел?
Приложими ли са разпоредбите на [ОРЗД] спрямо Прокуратурата на Република България, поради това че събраната в качеството ѝ на „администратор“ по член 3, точка 8 от Директива […] 2016/680 информация за едно лице, отнасяща се до образувана срещу него прокурорска преписка за проверка на данни за извършено престъпление, е използвана в защитата ѝ пред съд като страна в гражданско производство — чрез съобщаване на факта на образуването ѝ или чрез представяне на материалите от нея?
При утвърдителен отговор на този въпрос, следва ли изразът „легитимни интереси“ в член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че обхваща разкриването изцяло или частично на информация за едно лице, събрана в образувана срещу него прокурорска преписка за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, ако е в защита на администратора като страна в гражданско производство, и изключва ли съгласието на субекта на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-600/21: Caisse régionale de Crédit mutuel de Loire-Atlantique и du Centre Ouest, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 1 и член 4 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат освобождаване от задължението за покана за доброволно изпълнение в сключените с потребителите договори дори когато това освобождаване е предвидено изрично и недвусмислено в договора?
2) Трябва ли решение […] от 26 януари 2017 г., Banco Primus (C‑421/14[, EU:C:2017:60]), да се тълкува в смисъл, че закъснение от над тридесет дни на плащането само на една вноска по главницата, лихвите или таксите представлява достатъчно тежко нарушение с оглед на срока и размера на кредита и на общия баланс на договорните правоотношения?
3) Трябва ли член 3, параграф 1 и член 4 от Директива [93/93] да се тълкуват в смисъл, че не допускат клауза, която предвижда, че предсрочната изискуемост може да бъде обявена при закъснение от над тридесет дни, когато националното право, което изисква кредиторът да изпрати покана за доброволно изпълнение преди обявяването на предсрочната изискуемост, допуска страните да дерогират това правило, в който случай се изисква предизвестие с разумен срок?
4) Кумулативни или алтернативни са четирите критерия, които Съдът […] е извел в решение от 26 януари 2017 г., Banco Primus (C‑421/14[, EU:C:2017:60]), за преценката на националната юрисдикция на евентуалния неравноправен характер на клауза относно предсрочната изискуемост поради неизпълнение на задълженията на длъжника през ограничен период?
5) Ако тези критерии са кумулативни, може ли при все това неравноправният характер на клаузата да се изключи с оглед на относителната важност на един или друг критерий?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-694/20: Orde van Vlaamse Balies и др., Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Нарушава ли член 1, параграф [2] от Директива [2018/822] правото на справедлив съдебен процес, гарантирано с член 47 от [Хартата], и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата], доколкото с новия член 8аб, параграф 5, въведен с посочената директива в [Директива 2011/16], се предвижда, че ако предприеме необходимите мерки, за да предостави на посредниците право да се освободят от задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, когато задължението за оповестяване би нарушило нормативно установено задължение за запазване на професионална тайна съгласно националното право на тази държава членка, последната следва да задължи посредниците незабавно да уведомяват всеки друг посредник или ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване на съответната информация, при положение че за да изпълни това задължение, адвокат, който действа като посредник, следва да предостави на друг посредник, който не е негов клиент, информация, която адвокатът е научил при упражняване на същината на своята професия, включително и извън рамките на конкретен правен спор, а именно — при защитата или процесуалното представителство на клиента пред съдилищата и при предоставянето на правни консултации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-625/21: GUPFINGER Einrichtungsstudio, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че, в рамките на разглеждането на иск за договорни обезщетения, предявен от професионалист срещу потребител, който този професионалист основава на неправомерно прекратяване на договора от страна на потребителя, прилагането на националното диспозитивно право вече е изключено, когато общите условия на професионалиста съдържат неравноправна клауза, която, наред с диспозитивните разпоредби на националното право, предоставя по избор на професионалиста право на фиксирано обезщетение срещу потребителя, нарушил договора?
В случай на утвърдителен отговор на въпрос 1:
Изключено ли е такова прилагане на националното диспозитивно право и когато професионалистът не основава иска си за обезщетение срещу потребителя на клаузата?
В случай на утвърдителен отговор на въпроси 1 и 2:
Противоречи ли на посочените разпоредби на правото на Съюза това, че при наличие на клауза, съдържаща няколко разпоредби (например алтернативни санкции при неправомерно прекратяване на договора), частите от тази клауза, които така или иначе съответстват на националното диспозитивно право и не следва да бъдат квалифицирани като неравноправни, се запазват в договорните отношения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-566/21: S (Modification d’une clause abusive), Определение от 7 декември 2022 г.
Може ли националният съд да допълва или изменя съдържанието на неравноправна клауза в потребителски договор след установяването на неравноправността ѝ?
Допустимо ли е националният съд да замени неравноправна клауза с диспозитивна национална разпоредба и при какви условия това е възможно?
Възможно ли е премахването на неравноправна клауза да бъде обвързано с изискването то да носи икономическа полза за потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-626/21: Funke, Заключение от 1 декември 2022 г.
Трябва ли
— Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 2002 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 52), в изменената с Регламент (ЕО) № 765/2008 [на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. (ОВ L 218, 2008 г., стр. 30)] и с Регламент (ЕО) № 596/2009 [на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. (ОВ L 188, 2009 г., стр. 14)] редакция, и по-специално член 12 от нея и приложение II към нея,
— Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 [(ОВ L 218, 2008 г., стр. 30)], и по-специално членове 20 и 22 от него, както и
— Решение за изпълнение (ЕС) 2019/417 на Комисията от 8 ноември 2018 година за въвеждане на насоки за управлението на системата на Европейския съюз за бърз обмен на информация „RAPEX“, създадена съгласно член 12 от Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите, и нейната система за нотифициране [(ОВ L 73, 2019 г., стр. 121)], да се тълкуват в смисъл, че
1. от тези разпоредби пряко произтича правото на икономическия оператор да иска допълване на нотификация в RAPEX;
2. компетентна за вземането на решение по такова искане е [Комисията],
или
3. компетентен за вземането на решение по такова искане е органът на съответната държава членка;
(При утвърдителен отговор на третия въпрос)
4. (националната) съдебна защита срещу такова решение е достатъчна, когато не се предоставя на всички, а само на засегнатия от (задължителната) мярка икономически оператор срещу предприетата от органа (задължителна) мярка?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-370/21: DOMUS-SOFTWARE, Съдебно решение от 1 декември 2022 г.
Трябва ли член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/7 във връзка с член 3 от същата директива да се тълкува в смисъл, че в случай на вземания за периодично възникващи възнаграждения, които произтичат от едно и също договорно отношение, е налице право за получаване на фиксирана сума от минимум 40 EUR за всяко отделно вземане за възнаграждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-419/21: X (Fournitures de matériel médical), Съдебно решение от 1 декември 2022 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 от [Директива 2011/7] да се тълкува в смисъл, че когато в договор страните са предвидили множество доставки на стоки и плащане за всяка от доставките в определен срок след всяка от тези доставки, за забавянето на всяко от плащанията за отделните доставки се дължи поне фиксирана сума от 40 EUR, или пък правото на Съюза изисква единствено на кредитора да се осигури фиксирана сума от 40 EUR за цялата търговска сделка, включваща множество доставки, независимо от броя на забавените плащания за отделните доставки?
Трябва ли член 2, точка 1 от [Директива 2011/7] да се разбира в смисъл, че договор с предмет доставка на стоки, по силата на който доставчикът се задължава да достави на възложителя на определена в този договор цена определен брой стоки, като същевременно само на възложителя се предоставя право едностранно да определя сроковете и количествата по отделните доставки, съставляващи предмета на договора, включително възможността да откаже част от договорените стоки, без за това да понася никакви неблагоприятни последици, и съгласно който договор възложителят е длъжен да плати за всяка част от доставката в определен срок, изчисляван от получаването на тази част от доставката, представлява търговска сделка, или пък всяка от тези частични доставки, отговарящи на направени от възложителя заявки, представлява отделна търговска сделка по смисъла на тази директива, въпреки че по националното право не е отделен договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-595/21: LSI – Germany, Съдебно решение от 1 декември 2022 г.
Трябва ли разпоредбите на член 17, параграфи 1, 4 и 5 във връзка с част А, точка 4 от приложение VI към Регламент № 1169/2011 да се тълкуват в смисъл, че изразът „наименование на продукта“, съдържащ се в част А, точка 4 от приложение VI, има самостоятелно значение, различно от това на израза „наименование на храната“ по смисъла на член 17, параграф 1 от този регламент, и следователно може да обхваща не само официално, обичайно или описателно наименование, но и „запазена като интелектуална собственост марка“, „търговско наименование“ или „популярно наименование“, посочени в член 17, параграф 4 от посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.