всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Сближаване на законодателствата

Сближаване на законодателствата

Дело C-395/21: D.V. (Honoraires d’avocat – Principe du tarif horaire), Съдебно решение от 12 януари 2023 г.

1) Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изразът „основния предмет на договора“ обхваща клауза, която не е индивидуално договорена, включена е в договор за правни услуги, сключен между търговец (адвокат) и потребител, и се отнася до цената и начина на нейното изчисляване?
2) Трябва ли упоменаването в член 4, параграф 2 от Директива 93/13 на яснотата и разбираемостта на договорните клаузи да се тълкува в смисъл, че в договорната клауза относно цената (с която се определя цената на действително извършените услуги въз основа на почасова ставка) е достатъчно да се уточни размерът на почасовото възнаграждение, дължимо на адвоката?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли изискването за прозрачност да се тълкува в смисъл, че включва задължение за адвоката да посочи в договора цените на услугите, които могат да бъдат ясно определени и уточнени предварително, или трябва да се посочи и ориентировъчна цена на услугите (прогнозен бюджет за предоставяните правни услуги), ако е невъзможно да се предвидят броят (или продължителността) на отделните действия и хонорарът за тях към момента на сключване на договора, и да са посочени евентуалните рискове, водещи до увеличаване или намаляване на цената
За да се прецени дали договорната клауза относно цената отговаря на изискването за прозрачност, от значение ли е дали информацията относно цената на правните услуги и начина, по който тя се изчислява, се предоставя на потребителя по всякакъв подходящ начин, или се съдържа в самия договор за правни услуги
Възможно ли е липсата на информация в преддоговорните отношения да бъде компенсирана чрез предоставяне на информация в хода на изпълнението на договора
От значение ли е за преценката на съответствието на договорната клауза с изискването за прозрачност обстоятелството, че крайната цена за предоставените правни услуги става ясна едва след окончателното преустановяване на предоставянето им
От значение ли е за преценката на съответствието на договорната клауза относно цената с изискването за прозрачност обстоятелството, че договорът не предвижда представянето от адвоката на периодични отчети относно предоставените услуги или периодично представяне на фактури на потребителя, което да позволи на последния да вземе своевременно решение за отказ от правните услуги или промяна на цената по договора?
4) Ако националният съд реши, че договорната клауза, с която се определя цената на действително предоставените услуги въз основа на почасова ставка, не е изразена на ясен и разбираем език, както изисква член 4, параграф 2 от Директива 93/13, трябва ли да проверява дали тази клауза е неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива (т.е. дали при преценката на евентуално неравноправния характер на договорната клауза следва да се провери дали тази клауза създава в ущърб на потребителя „значителна неравнопоставеност“ между правата и задълженията на страните по договора), или, макар и предвид обстоятелството, че тази клауза урежда съществен елемент от договора, самата липса на прозрачност на клаузата относно цената е достатъчна, за да се установи, че тази клауза е неравноправна?
5) Обстоятелството, че когато договорната клауза относно цената е обявена за неравноправна, договорът за правни услуги няма обвързваща сила съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13, означава ли, че е необходимо да се възстанови положението, в което би се намирал потребителят в отсъствието на клаузата, обявена за неравноправна
Предполага ли възстановяването на това положение отпадането на задължението на потребителя да плати за вече предоставените услуги?
6) Ако от естеството на възмезден договор за предоставяне на услуги следва, че е невъзможно да се възстанови положението, в което би се намирал потребителят в отсъствието на клаузата, обявена за неравноправна (когато услугите вече са предоставени), определянето на възнаграждение за предоставяните от адвоката услуги би ли противоречало на целта на член 7, параграф 1 от Директива 93/13
При отрицателен отговор на този въпрос, ще се постигне ли действителното равновесие, чрез което се възстановява равнопоставеността на страните по договора: i) ако адвокатът получи възнаграждение за предоставените услуги по почасовата ставка, предвидена в договора; ii) ако адвокатът получи възнаграждение по минималната тарифа за правни услуги (посочена например в акт от националното право, а именно Препоръките относно максималния размер на хонорарите за предоставяне на правна помощ от адвокат) или iii) ако адвокатът получи разумно по размер възнаграждение за предоставените услуги, определено от съда, като се вземат предвид сложността на казуса, квалификацията и опитът на адвоката, финансовото състояние на клиента и други релевантни обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-608/21: Politseyski organ pri 02 RU SDVR, Заключение от 12 януари 2023 г.

1) Следва ли разпоредбите на чл. 8, § 1 във вр. с чл. 6, § 2 от Директива [2012/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, прилагана корективно, въз основа на установена в съответната държава — членка на ЕС, съдебна практика, съгласно която е допустимо основанията за арест на заподозряно лице, включително за престъпното деяние, в извършването на което е заподозряно, да не се съдържат в писмения акт за задържане, а в други съпътстващи го документи (предхождащи или последващи), които не се представят незабавно и с които лицето може да се запознае впоследствие при евентуално оспорване на законността на задържането по съдебен ред?
2) Следва ли разпоредбата на чл. 6, § 2 от Директива [2012/13] да се тълкува в смисъл, че информацията относно престъпното деяние, в извършването на което едно арестувано лице е заподозряно, следва да съдържа данни за времето, мястото, начина на извършване, конкретното участие на лицето в него и следващата се наказателноправна квалификация, за да се гарантира ефективното упражняване на правото на защита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-469/22: Ambisig, Определение от 10 януари 2023 г.

Следва ли възлагащият орган да извърши проверка на субектите, чийто капацитет се използва от икономическия оператор, относно съответствието им с критериите за подбор и основанията за изключване преди възлагането на обществената поръчка?
Допустимо ли е националното право да предвижда представяне на документи и декларации от страна на подизпълнителя едва след възлагане на обществената поръчка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-317/21: G-Finance, Определение от 28 декември 2022 г.

Кой орган е компетентен да се произнесе по съдебните разноски при прекратяване на преюдициално запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, различни от страните по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-656/21: IM GESTÃO DE ATIVOS и др., Съдебно решение от 22 декември 2022 г.

Допуска ли член 5, параграф 2 от Директива 2008/7 национална правна уредба като правило 17.3.4 от TGIS, което предвижда облагане с гербов налог на комисионите, начислявани от банките на образувания, управляващи отворени инвестиционни фондове, във връзка с предоставянето на свързани с банковата дейност услуги по набиране на нови записани дялове, т.е. набиране на нови капиталови приходи за инвестиционните фондове чрез нови записани дялове, емитирани от фондовете?
Допуска ли член 5, параграф 2 от Директива 2008/7 национална правна уредба, която предвижда облагане с гербов налог на комисионите за управление, събирани от управляващите дружества на отворени инвестиционни фондове, доколкото тези комисиони за управление включват комисиони, начислявани за посочената в първия въпрос дейност от банките към управляващите дружества?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-383/21: Sambre & Biesme, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.

Следва ли член 12, параграфи 3 и 4 от Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че има директен ефект в рамките на спорове между публичноправни юридически лица относно прякото възлагане на обществени поръчки, когато съответната държава членка не е транспонирала тази директива в националния правен ред в определените срокове?
Следва ли член 12, параграф 3, втора алинея, подточка i) от Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че за да се установи, че съвместно с други възлагащи органи възлагащият орган упражнява върху юридическото лице — изпълнител, контрол, подобен на този, който упражнява върху собствените си структурни звена, посоченото в тази разпоредба изискване възлагащият орган да бъде представляван в органите по вземане на решения на контролираното юридическо лице, е изпълнено само защото в управителния съвет на това юридическо лице участва представителят на друг възлагащ орган, който е и член на управителния съвет на първия възлагащ орган?
Следва ли член 12, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че от приложното поле на тази директива е изключена обществена поръчка, с която на възлагащ орган са възложени задачи за извършване на обществена услуга, които се вписват в рамките на отношение на сътрудничество между други възлагащи органи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-20/22: Les Entreprises du Médicament, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.

Трябва ли член 4 от Директива [89/105] да се тълкува в смисъл, че понятието „замразяване на [цената] на всички лекарствени продукти или на някои категории лекарствени продукти“ се прилага по отношение на мярка, чиято цел е да се контролират цените на лекарствените продукти, но която се отнася само до някои лекарствени продукти поотделно и не се прилага за всички лекарствени продукти или дори за някои категории от тях, докато гаранциите, с които този член свързва съществуването на така определената мярка за замразяване, изглеждат неуместни или безпредметни за такава мярка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-530/20: EUROAPTIEKA, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.

Трябва ли дейностите, до които се отнася точка 18, подточка 12 от Постановление № 378, да се считат за реклама на лекарствени продукти по смисъла на дял VIII от Директива 2001/83 („Реклама“)?
Трябва ли член 90 от Директива 2001/83 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която разширява списъка на забранените форми на реклама и налага по-строги ограничения от изрично предвидените в член 90 от посочената директива?
Трябва ли да се счита, че спорната в главното производство правна уредба ограничава рекламата на лекарствени продукти с цел да насърчи рационалната им употреба по смисъла на член 87, параграф 3 от Директива 2001/83?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-83/21: Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.

Следва ли изразите „технически регламент“ на услугите на информационното общество и „правило за услуги“ на информационното общество, фигуриращи в Директива 2015/1535, да се разбират в смисъл, че включват и данъчни мерки, които не целят пряко да регламентират специфична услуга на информационното общество, но са от естество да уредят конкретното упражняване на разглежданата дейност на територията на съответната държава членка?
Допуска ли член 56 ДФЕС мерки като трите вида задължения, изложени в точка 33 от настоящото решение, а именно: задължението за събиране и съобщаване на данъчните органи на данните, свързани с договорите за наем, сключени вследствие на посредничеството във връзка с недвижими имоти; задължението за удържане при източника на дължимия данък от сумите, платени от наемателите на наемодателите, и за внасяне на този данък в държавния бюджет; и задължението, въведено за доставчиците на посреднически услуги във връзка с недвижими имоти, които не са установени в Италия, да определят данъчен представител?
Следва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при повдигнат от една от страните по главното производство въпрос относно тълкуването на правото на Съюза определянето и формулирането на въпросите, които следва да се поставят на Съда, се извършва само от националната юрисдикция и тези страни не могат да налагат или променят съдържанието им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-204/22: Úrad pre dohľad nad zdravotnou starostlivosťou и др., Определение от 22 декември 2022 г.

Може ли органът по обществени поръчки да бъде квалифициран като „съд“ по смисъла на член 267 ДФЕС, като се вземат предвид неговите функции и структура?
Представлява ли процедурата по контрол, провеждана от този орган, средство за съдебна защита или по-скоро административна контролна функция по смисъла на европейските директиви?
Може ли решенията на този орган да се разглеждат като съдебни актове, след като той действа като страна в последващото съдебно производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18283848586587 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form