Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-141/22: TLL The Longevity Labs, Заключение от 19 януари 2023 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 2, буква а), точка iv) от Регламент [2015/2283] да се тълкува в смисъл, че „брашно от кълнове от елда с високо съдържание на спермидин“ представлява нова храна, доколкото само брашно от кълнове от елда с незавишено съдържание на спермидин е използвано в рамките на Съюза за консумация от човека в значителна степен преди 15 май 1997 г., или има история на безопасна употреба след това, независимо от начина, по който спермидинът попада в брашното от кълнове на елда?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли член 3, параграф 2, буква а), точка vii) от Регламент [2015/2283] да се тълкува в смисъл, че понятието за процес на производство на храни включва и процеси в първичното производство?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: по отношение на въпроса за новостта на производствен процес по смисъла на член 3, параграф 2, буква а), точка vii) от Регламент [2015/2283] кое обстоятелство е от значение: дали това самият производствен процес никога преди това да не е бил използван при някоя храна, или това да не е бил използван при храната, която подлежи на оценка?
4) При отрицателен отговор на втория въпрос: Покълването на семена от елда в хранителен разтвор, съдържащ спермидин, представлява ли процес на първично производство по отношение на растение, за което не се прилагат разпоредбите на законодателството в областта на храните, по-специално Регламент [2015/2283], тъй като преди момента на прибиране на реколтата растението все още не е храна (член 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 178/2002)?
5) Има ли значение дали хранителният разтвор съдържа естествен или синтетичен спермидин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-495/21: Bundesrepublik Deutschland (Gouttes nasales), Съдебно решение от 19 януари 2023 г.
Може ли главното предвидено действие на дадено вещество да е фармакологично по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 93/42 и когато не се основава на рецепторно обусловен начин на действие и освен това субстанцията не се абсорбира от човешкото тяло, а остава по повърхността, например на лигавицата, и реагира там
По какви критерии в такъв случай трябва да се разграничават фармакологични и нефармакологични, по-специално физикохимични, средства?
Може ли даден продукт да се счита за съдържащо вещества медицинско изделие по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 93/42, ако при сегашното състояние на научното познание липсва отговор за начина на действие на продукта и поради това не може окончателно да се изясни дали главното предвидено действие се постига по фармакологичен или по физикохимичен път?
Трябва ли в такъв случай квалифицирането на продукта като лекарствен продукт или като медицинско изделие да се извърши въз основа на цялостна оценка, която включва и останалите му характеристики и всички други обстоятелства, или, ако е предназначен за превенция, лечение или облекчаване на заболявания, продуктът трябва да се счита за лекарствен продукт според представянето му, по смисъла на член 1, точка 2, буква а) от Директива 2001/83, независимо дали се твърди наличие на специфичен лекарствен ефект?
Прилага ли се и в такъв случай предимството на режима за лекарствените продукти съгласно член 2, параграф 2 от Директива 2001/83?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-162/21: Pesticide Action Network Europe и др., Съдебно решение от 19 януари 2023 г.
Трябва ли член 53 от Регламента за продуктите за растителна защита да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка при определени условия да предостави разрешение за третиране на семена с продукти за растителна защита, за продажба или за сеитба на семена, третирани с продукти за растителна защита?
При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли при определени условия член 53 от Регламента за продуктите за растителна защита да се прилага за продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, чието пускане на пазара или използване е ограничено или забранено на територията на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/21: CIHEF и др., Съдебно решение от 19 януари 2023 г.
Следва ли Регламент (ЕС) № 528/2012 и съответно членове 34 и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба:
– която забранява определени търговски практики, като отстъпките, намаленията, комисионите, разликата в общите и специалните условия за продажба, предоставянето на безплатни бройки или всякакви еквивалентни практики във връзка с биоциди, спадащи към продуктови типове 14 и 18, включени в главна група 3 на тези типове продукти, съгласно приложение V към този регламент;
– която изисква поставянето на указание относно рекламата, предназначена за професионалните потребители, за биоциди, спадащи към продуктови типове 2 и 4, включени в главна група 1 на тези типове продукти, както и към продуктови типове 14 и 18;
– която забранява рекламата, предназначена за широката общественост, в полза на биоциди, спадащи към продуктови типове 2 и 4, както и към продуктови типове 14 и 18?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/21: TBI Bank, Определение от 17 януари 2023 г.
Необходимо ли е националната юрисдикция служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договор за потребителски кредит при производство по издаване на заповед за изпълнение, когато длъжникът потребител не участва в производството?
Допустимо ли е националната юрисдикция, следваща да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд, да бъде обвързана от указанията на този съд, ако те не съответстват на правото на Съюза и на правните последици, произтичащи от неравноправния характер на договорна клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/21: TBI Bank, Определение от 17 януари 2023 г.
Предвижда ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 задължение за националната юрисдикция служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договор за потребителски кредит при издаване на заповед за изпълнение, дори когато длъжникът не участва в производството?
Допустимо ли е националната юрисдикция да бъде обвързана от указанията на по-горна инстанция, ако те не отчитат последиците от неравноправния характер на клаузата за потребителски кредит според правото на Съюза?
Дължи ли националният съд да изведе всички последици от констатацията за неравноправност на клаузата и да остави без приложение съдебна практика на по-горна инстанция, ако тя противоречи на правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/21: MS Konsultanti, Определение от 12 януари 2023 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да заличи делото от регистъра, когато запитващата юрисдикция не желае да поддържа преюдициалното запитване?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по въпроса за разноските, когато производството пред Съда на ЕС е инцидент по национално дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-598/21: Všeobecná úverová banka, Заключение от 12 януари 2023 г.
1) Трябва ли да се приеме, че член 47 във връзка с членове 7 и 38 от [Хартата], [Директива 93/13], [Директива 2005/29], както и принципът на ефективност на правото на Съюза не допускат правна уредба като член 53, параграф 9 и член 565 от Občiansky zakonník (Граждански кодекс на Словакия), съгласно които при предсрочна изискуемост не се преценява пропорционалността на това действие, в частност тежестта на неизпълнението на задълженията на потребителите в сравнение с размера на кредита и срока за изплащането му?
(2) При отрицателен отговор на първия въпрос (посочените разпоредби допускат тази правна уредба) запитващата юрисдикция поставя и следните въпроси:
(2)(а)
Трябва ли да се приеме, че член 47 във връзка с членове 7 и 38 от Хартата, [Директива 93/13], [Директива 2005/29] и принципът на ефективност на правото на Съюза не допускат съдебна практика, съгласно която по същество не следва да се разпорежда прекратяване на действията по реализиране на вещно обезпечение чрез доброволна публична продан на недвижим имот, който служи за жилище на потребителите или на други лица, а същевременно не се взема предвид тежестта на неизпълнението на задълженията на потребителя с оглед на размера и срока на кредита, включително когато има и друг начин за удовлетворяване на вземането на кредитодателя — чрез съдебно производство за принудително изпълнение, в рамките на което публичната продан на съставляващото обезпечение жилище не се ползва с предимство?
(2)(б)
Трябва ли член 3, параграф 1 от [Директива 2005/29] да се тълкува в смисъл, че защитата на потребителите от нелоялни търговски практики при отпускането на потребителски кредити обхваща всички начини на удовлетворяване на вземането на кредитодателя, в това число отпускането на нов кредит за покриване на задълженията, произтичащи от предишния кредит?
(2)(в)
Трябва ли [Директива 2005/29] да се тълкува в смисъл, че нелоялна търговска практика е и поведението на кредитодателя, изразяващо се в това, че той многократно отпуска кредити на потребител, който не е в състояние да ги връща, което води до възникването на поредица от кредити, които кредитодателят фактически не изплаща на потребителя, а сам използва за покриване на предишните кредити и цялостните разходи по кредитите?
(2)(г)
Трябва ли член 2, параграф 2, буква а) от [Директива 2008/48] във връзка със съображение 10 от нея да се тълкува в смисъл, че не изключва от приложното поле на тази директива кредита, който има всички характеристики на потребителски кредит, не е уговорена цел на кредита, целият кредит с изключение на незначителна част от него е предназначен от кредитодателя за покриването на предишни потребителски кредити, но уговореното обезпечение е недвижим имот?
(2)(д)
Трябва ли [решение Radlinger и Radlingerová] да се тълкува в смисъл, че се отнася и до договор за отпускане на кредит на потребителя, ако по силата на този договор част от отпуснатия кредит е предназначена за покриване на разходите на кредитодателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/21: FTI Touristik (Voyage à forfait aux Îles Canaries), Съдебно решение от 12 януари 2023 г.
Следва ли ограниченията във връзка с инфекциозно заболяване, широко разпространено в дестинацията на пътуването, да се считат за липса на съответствие по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2015/2302 и когато поради световното разпространение на инфекциозното заболяване такива ограничения са наложени както в мястото на пребиваване на пътуващия, така и в други държави?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-702/20: DOBELES HES, Съдебно решение от 12 януари 2023 г.
1) Трябва ли да се счита, че наложеното на публичния оператор задължение да изкупува електроенергия на цена, по-висока от пазарната, от производители, които използват възобновяеми енергийни източници за производството на електроенергия, възползвайки се от предвиденото за крайния потребител задължение да плаща пропорционално на потреблението си, съставлява намеса на държавата или чрез ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС]?
2) Следва ли понятието „либерализиране на пазара на електроенергия“ да се тълкува в смисъл, че може да се счита, че либерализирането вече се е осъществило, когато са налице определени елементи на свободна търговия, като например договори, сключени от публичен оператор с доставчици от други държави членки
Може ли да се счита, че либерализирането на пазара на електроенергия започва в момента, когато законодателството предостави на част от потребителите на електроенергия (например на потребителите на електроенергия, свързани към електропреносната мрежа, или на небитовите потребители на електроенергия, свързани към разпределителната мрежа) правото да сменят доставчика на електроенергия
Какво влияние оказва развитието на регулирането на пазара на електроенергия в Латвия — и по-специално положението отпреди 2007 г. — върху преценката на помощта, отпусната на производителите на електроенергия, в светлината на член 107, параграф 1 [ДФЕС] (за целите на отговора на първия въпрос)?
3) Ако отговорите на първия и втория въпрос са в смисъл, че помощта, отпусната на производителите на електроенергия, не съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], дали фактът, че жалбоподателят в момента действа на либерализиран пазар на електроенергия и че изплащането на обезщетение за вреди понастоящем му предоставя предимство спрямо други оператори на съответния пазар, означава, че обезщетението за вредите трябва да се разглежда като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС]?
4) Ако отговорите на първия и втория въпрос са в смисъл, че помощта, отпусната на производителите на електроенергия, е държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], следва ли в контекста на предвидения в посочената разпоредба контрол над държавните помощи да се счита, че претенцията на жалбоподателя да бъде обезщетен за вредите, претърпени поради непълното упражняване на законното му право да получи плащане в по-голям размер за произведената електроенергия, трябва да се приравни на искане за отпускане на нова държавна помощ, или пък такава претенция представлява искане за изплащане на неполучената по-рано част от държавна помощ?
5) Ако на четвъртия преюдициален въпрос се отговори в смисъл, че претенцията на жалбоподателя трябва да се разглежда — в контекста на миналите обстоятелства — като искане за изплащане на неполучената по-рано част от държавна помощ, следва ли от член 107, параграф 1 [ДФЕС], че към днешна дата с оглед на произнасянето относно изплащането на посочената държавна помощ трябва да се анализира настоящото състояние на пазара и да се има предвид действащата правна уредба (включително съществуващите понастоящем ограничения с цел избягване на свръхкомпенсацията)?
6) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че за разлика от водноелектрическите централи вятърните електроцентрали в миналото са получавали помощ в пълен размер?
7) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че само част от водноелектрическите централи, които не са получили помощ в пълен размер, понастоящем ще получат обезщетение?
8) Трябва ли член 3, параграф 2 и член 7, параграф 1 от [Регламент № 1407/2013] да се тълкуват в смисъл, че тъй като размерът на спорната понастоящем помощ не надхвърля прага на помощта de minimis, следва да се счита, че за посочената помощ са приложими критериите, предвидени за помощта de minimis
Трябва ли член 5, параграф 2 от този регламент да се тълкува в смисъл, че предвид условията за избягване на свръхкомпенсацията, предвидени в Решение № SA.43140 на Комисията [от 24 април 2017 г. — Помощ за енергията от възобновяеми източници и за комбинираното производство в Латвия (NN/2015) (JO 2017, C 176, p. 2)], в настоящия случай разглеждането на обезщетението за претърпените вреди като помощ de minimis може да доведе до недопустимо кумулиране?
9) Ако в настоящия случай се приеме, че е била отпусната/изплатена държавна помощ, трябва ли член 1, букви б) и в) от Регламент [2015/1589] да се тълкува в смисъл, че обстоятелства като разглежданите по настоящото дело съответстват на нова държавна помощ, а не на съществуваща държавна помощ?
10) При утвърдителен отговор на деветия преюдициален въпрос и за целите на преценката за това дали положението на жалбоподателя може да се приравни на получаването на помощ, която се счита за съществуваща по смисъла на член 1, буква б), точка iv) от Регламент 2015/1589, трябва ли да се има предвид само датата, на която действително е извършено изплащането на помощта, като начален момент на давностния срок по смисъла на член 17, параграф 2 от този регламент?
11) Ако се приеме, че е била отпусната/изплатена държавна помощ, трябва ли член 108, параграф 3 [ДФЕС] и член 2, параграф 1 и член 3 от Регламент 2015/1589 да се тълкуват в смисъл, че процедура за уведомяване за държавна помощ като разглежданата по настоящото дело се счита за подходяща, когато националният съд е уважил претенцията за обезщетение за вреди, при условие че е получено решение на Комисията за разрешаване на помощта, и е задължил Министерството на икономиката да представи пред Комисията в двумесечен срок от постановяването на съдебното решение съответното уведомление за наличие на помощ за търговската дейност?
12) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че обезщетението за вреди се търси от публичноправен орган (Комисията за регулиране), който никога не е бил задължен да покрива такива разходи и чийто бюджет се формира от държавните такси, заплащани от доставчиците на обществени услуги в регулираните сектори и предназначени изключително да осигурят функционирането на регулаторния орган?
13) Съвместим ли е режим за обезщетяване като спорния в настоящото производство с принципите от правото на Съюза, приложими към регулираните сектори, и по-специално с член 12 и съображение 30 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги [(„Директива за разрешение“) (ОВ L 108, 2002 г., стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183)], изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година [(ОВ L 337, 2009 г., стр. 37)]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.