Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-50/22: Sogefinancement, Съдебно решение от 9 март 2023 г.
Допуска ли принципът на ефективност на санкцията, произтичащ от член 23 от Директива 2008/48 — с оглед на принципите на правна сигурност и на процесуална автономия на държавите членки — съдът да приложи служебно разпоредба от вътрешното право, произтичаща от член 14 от тази директива, чието неспазване във вътрешното право се санкционира с недействителност на договора, след изтичането на петгодишния давностен срок, предоставен на потребителя, за да поиска обявяването на договора за кредит за недействителен по исков ред или с възражение?
Допуска ли принципът на ефективност на санкцията, произтичащ от член 23 от Директива 2008/48 — с оглед на принципите на правна сигурност, на процесуална автономия на държавите членки и на диспозитивното начало — съдът да обяви договора за кредит за недействителен, след като е приложил служебно разпоредба от вътрешното право, произтичаща от член 14 от тази директива, без потребителят да е поискал или поне да е дал съгласието си за такова обявяване на недействителност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/21: Conseil national des barreaux и др., Определение от 7 март 2023 г.
Какви са последиците за делото пред Съда, когато националната юрисдикция оттегли искането си за преюдициално запитване?
Кой орган следва да се произнесе относно съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/22: Deutsche Bank (Entente – Produits dérivés de taux d’intérêt en euro), Определение от 6 март 2023 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която определя началния момент на давностния срок за иск за обезщетение при нарушение на правото на конкуренцията с датата на публикуване на резюмето на решението на Комисията, с член 101 ДФЕС и принципа на ефективност?
Как следва да се тълкува член 10, параграф 3 от Директива 2014/104 относно приложимостта му към искове за обезщетение за вреди от нарушения, приключили преди влизането в сила на директивата, но предявени след транспонирането ѝ?
Длъжен ли е националният съд при спор между частноправни субекти да тълкува националното право в съответствие с директивата, без да извършва тълкуване contra legem?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/22: Deutsche Bank (Entente – Produits dérivés de taux d’intérêt en euro), Определение от 6 март 2023 г.
Позволява ли член 101 ДФЕС и принципът на ефективност национална правна уредба, според която давностният срок за предявяване на иск за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на конкуренцията на Съюза, започва да тече от датата на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на резюмето на окончателното решение на Европейската комисия?
Попада ли в приложното поле ratione temporis на член 10, параграф 3 от Директива 2014/104/ЕС иск за обезщетение за вреди, свързан с нарушение, прекратено преди влизането в сила на директивата, ако искът е предявен след влизането в сила на националните разпоредби за транспониране и ако давностният срок не е изтекъл преди изтичането на срока за транспониране на директивата?
Допуска ли Директива 2014/104/ЕС прилагане с обратно действие на националната правна уредба за транспониране на материалноправните разпоредби, включително относно минималния петгодишен давностен срок, към искове, предявени преди 26 декември 2014 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-78/21: PrivatBank и др., Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Могат ли финансовите заеми и кредити, както и операциите с текущи и депозитни сметки във финансови институции, и по-специално кредитни институции, да се считат за движения на капитали по смисъла на член 63, параграф 1 ДФЕС?
Трябва ли член 56, първа алинея и член 63, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че административна мярка, с която компетентният орган на държава членка, от една страна, забранява на кредитна институция да установява делови взаимоотношения с физически или юридически лица, които нямат връзка с държавата членка, в която е установена тази институция, и чийто месечен кредитен оборот надвишава определен размер, и от друга, задължава институцията да прекрати такива делови взаимоотношения, когато са били установени след приемането на мярката, представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги по смисъла на първата от посочените разпоредби, както и ограничение на движението на капитали по смисъла на втората от тези разпоредби?
Трябва ли член 56, първа алинея и член 63, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат административна мярка, с която компетентният орган на държава членка, от една страна, забранява на кредитна институция да установява делови взаимоотношения с физически лица, които нямат връзка с държавата членка, в която е установена тази институция, и чийто месечен кредитен оборот надвишава 15000 евро, или с юридически лица, чиято икономическа дейност не е свързана с тази държава членка и чийто месечен кредитен оборот надвишава 50000 евро, и от друга, задължава институцията да прекрати такива делови взаимоотношения, когато са били установени след приемането на мярката, стига тази административна мярка, първо, да е обоснована с целта за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма или като необходима мярка за предотвратяване на нарушенията на националните законови и подзаконови норми в областта на пруденциалния надзор върху финансовите институции или пък като мярка, обоснована със съображенията за обществен ред по член 65, параграф 1, буква б) ДФЕС, второ, е годна да гарантира осъществяването на тези цели, трето, не надхвърля необходимото за постигането им и четвърто, не засяга прекомерно защитените съгласно членове 56 и 63 ДФЕС права и интереси на съответната кредитна институция и нейните клиенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-723/21: Stadt Frankfurt (Oder) и FWA, Заключение от 2 март 2023 г.
1) a) Трябва ли член 7, параграф 3 от РДВ да се тълкува в смисъл, че всички членове на пряко заинтересованата от даден проект общественост имат право да предявяват по съдебен ред искания за установяване на нарушения на задължението:
а) за предотвратяване на влошаването на качеството на водните обекти, използвани за производство на питейна вода;
б) за намаляване на степента на пречистване, необходима за производството на питейна вода;
като се позовават на защитата на правата на трети лица в случай на забрана за влошаване на състоянието на подземните води (вж. [решение от 28 май 2020 г., Land Nordrhein-Westfalen, C‑535/18, EU:C:2020:391, т. 132 и сл. (наричано по-нататък „решението Land Nordrhein-Westfalen“] и [решение от 3 октомври 2019 г., Wasserleitungsverband Nördliches Burgenland и др., C‑197/18, EU:C:2019:824, т. 40 и 42)]?
б) Ако отговорът на въпрос а) е отрицателен:
Имат ли във всеки случай жалбоподатели, на които са възложени производството и пречистването на питейна вода, право да предявяват искания за установяването на нарушения на забраните и изискванията по член 7, параграф 3 от РДВ?
2. Съдържа ли член 7, параграф 3 от РДВ и за водните обекти извън предпазните зони по смисъла на член 7, параграф 3, второ изречение от [Директивата], наред със задължението за дългосрочно планиране в плановете за управление и програмите от мерки, задължение, подобно на предвиденото в член 4 [от същата директива], да се откаже разрешение за конкретни проекти поради нарушаване на забраната за влошаване (вж. [решение Land Nordrhein-Westfalen, т. 75])?
3. Въз основа на факта, че член 7, параграф 3 от [тази директива] — за разлика от приложение V към член 4 от РДВ — не определя самостоятелни референтни стойности за контрола на забраната за влошаване на състоянието:
а) при какви условия трябва да се приеме, че ще настъпи влошаване на състоянието на водния обект и съответно увеличаване на необходимата за производството на питейна вода степен на пречистване?
б) може ли за рeлевантен референтен показател за увеличаване на степента на пречистване и съответно за забраната на влошаването на състоянието по член 7, параграф 3 от РДВ да се считат граничните стойности в приложение I към [Директива 98/83/ЕО], както може да се заключи от член 7, параграф 2, in fine от [РДВ]?
в) ако отговорът на въпрос б) е утвърдителен:
Може ли да е налице нарушение на забраната за влошаване по член 7, параграф 3 от РДВ, когато единствената значима стойност не е гранична стойност от част А или част Б от приложение I [към ДПВ], а т.нар. „индикативен параметър“ съгласно част В от приложение I?
4. Кога следва да се приеме, че е нарушена забраната за влошаване на качеството на питейната вода по член 7, параграф 3 РДВ (относно критерия за забраната за влошаване по член 4 РДВ: [решение Land Nordrhein-Westfalen, т. 119] и преди това [решение от 1 юли 2015 г., Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland(C‑461/13, EU:C:2015:433, т. 52) (наричано по-нататък „решението Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland“)]?
а) Достатъчно ли е каквото и да е влошаване на състоянието, за да се приеме, че е налице нарушение;
или
б) трябва да има вероятност от неспазването на индикативния параметър за сулфати от 250 mg/l;
или
в) трябва да е налице опасност от мерки за отстраняване по смисъла на член 8, параграф 6 от [ДПВ], които увеличават усилията за пречистване при производството на питейна вода?
5. Съдържа ли член 7, параграф 3 от РДВ освен материалноправния критерий за контрол и изисквания относно процедурата по официално разрешение, т.е. може ли практиката на Съда относно член 4 от [тази директива] да се приложи спрямо обхвата на контрола по член 7, параграф 3 от [Директивата] (вж. [решение Land Nordrhein-Westfalen] — втори преюдициален въпрос)?
6. Трябва ли организаторът на проекта да възложи експертиза относно наличието на евентуално нарушение на член 7, параграф 3 от РДВ и веднага щом има вероятност проектът да наруши разпоредбите на член 7, параграф 3 от [тази директива]?
7. Трябва ли и в този случай да се приеме, че експертизата трябва да е налице към момента на вземане на решението по реда на правната уредба в областта на водите и че следователно експертиза, извършена впоследствие в хода на съдебното производство, не може да отстрани незаконосъобразността на разрешението по реда на правната уредба в областта на водите (вж. [решение Land Nordrhein-Westfalen, т. 76 и 80 и сл.])?
8. При претеглянето на интересите в контекста на разрешението могат ли изискванията и забраните по член 7, параграф 3 от РДВ да бъдат преодолени, като се отдаде приоритет на преследваната с проекта цел, например когато усилията за пречистване са малки или целта на проекта е особено важна?
9. Прилага ли се член 4, параграф 7 от РДВ спрямо член 7, параграф 3 от нея?
10. Какви задължения, които надхвърлят установеното в член 4 от РДВ, могат да бъдат изведени от член 7, параграф 2 [от нея], така че те да трябва да се вземат предвид в процедура по разрешаване на проекта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-760/21: Kwizda Pharma, Съдебно решение от 2 март 2023 г.
1а)
За да бъде класифициран даден продукт като „храна за специални медицински цели“, трябва ли да е доказано, че той може да постигне обещаните във връзка с конкретно заболяване или страдание резултати само в рамките на диетотерапията, която по здравословни съображения е целесъобразна при това заболяване или страдание с оглед на произтичащите от това страдание или заболяване хранителни изисквания?
1б)
Следва ли в този контекст да се счита, че диетотерапия е налице само когато дадено лице промени хранителния си режим, като приема други или допълнителни хранителни вещества, които се усвояват от организма чрез процеса на храносмилане?
1в)
За квалифицирането като храна за специални медицински цели необходимо ли е освен това страданието или заболяването, за което е предназначен продуктът, да изисква диетотерапия, при която пациентът приема съдържащите се в продукта хранителни вещества, които не могат да бъдат усвоени чрез нормалния хранителен режим?
1г)
Трябва ли храната за специални медицински цели да оказва медицинското си действие само поради обстоятелството че съдържа всички или някои от хранителните вещества, които не могат да бъдат усвоени чрез нормалния хранителен режим, но които за пациента са абсолютно необходими или наложителни за поддържането на жизнените му функции?
При отрицателен отговор: какъв вид съставки трябва да съдържа даден продукт, за да отговаря на изискванията за храна за специални медицински цели?
2а)
Изключва ли класифицирането на даден продукт като добавка към храни възможността за класифицирането му като храна за специални медицински цели?
2б)
При отрицателен отговор: въз основа на какви критерии следва да се определи, че дадена добавка към храни не може да бъде класифицирана като храна за специални медицински цели?
2в)
Възможно ли е „диетотерапия“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013] да се състои и само в употребата на „добавки към храни“ по смисъла на [Директива 2002/46] за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни?
2г)
За да бъде дадена храна за специални медицински цели, достатъчно ли е да съдържа хранителни вещества, които могат да бъдат усвоени и чрез приема на добавки към храни или на други храни, които обаче с оглед на определено заболяване или страдание са съчетани по специфичен начин?
3)
Въз основа на какви критерии следва да се прави разлика между лекарствен продукт и храна за специални медицински цели или съответно да се прави разграничение между двете?
4)
Трябва ли изискването в член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013], съгласно което съставките, които са от определящо значение за класифицирането като храна за специални медицински цели, трябва да произведат действието си в рамките на диетотерапия, която не може да бъде постигната чрез промяна на нормалния хранителен режим, да се тълкува в смисъл, че пациент, с оглед на чието заболяване или страдание се пуска на пазара храната за специални медицински цели, не може да задоволи в достатъчна степен хранителните си изисквания чрез приема на широко разпространени храни?
5а)
Относителен ли e изразът „които не могат да бъдат задоволени с диетотерапия единствено чрез промяна на нормалния хранителен режим“ в член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013], доколкото следва да се счита, че това изискване е изпълнено и когато необходимият с оглед на съответното заболяване или страдание хранителен прием може да бъде осъществен само с особени усилия чрез приема на широко разпространени храни (по-специално добавки към храни)?
5б)
При утвърдителен отговор: въз основа на какви критерии следва да се определи, че свързаните с приема на широко разпространени храни усилия изпълняват изискването „които не могат да бъдат задоволени с диетотерапия единствено чрез промяна на нормалния хранителен режим“ в член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013]
Следва ли да се приеме, че за да е изпълнено това изискване, е достатъчно по-специално пациентът да трябва да приема поотделно няколко широко разпространени добавки към храни?
6а)
Какво следва да се разбира под понятието „хранително вещество“ [Nährstoff] по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013]?
6б)
По какви критерии следва да се установи дали определена съставка на даден продукт следва да се класифицира като хранително вещество [Nährstoff] по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013]?
7а)
За да е изпълнено изискването „се използват под медицинско наблюдение“, съдържащо се в член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013], достатъчно ли е този продукт да се отпуска в аптека, без да е необходимо предварително лекарско предписание?
7б)
Въз основа на какви критерии следва да се установи дали изискването за използване под медицинско наблюдение по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013] е изпълнено по отношение на определен продукт?
7в)
Какви последици би имало евентуалното обстоятелство, че в конкретния случай или съответно дори по принцип, не се изпълнява посоченото изискване за използване под медицинско наблюдение по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013]?
8а)
Следва ли да се приеме, че храна за специални медицински цели е налице само ако тази храна не може да се използва без медицинско наблюдение?
8б)
При утвърдителен отговор, въз основа на какви критерии следва да се определи дали дадена храна може да се използва и без медицинско наблюдение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/22: CAJASUR Banco, Заключение от 2 март 2023 г.
1) Противоречи ли на правото на ефективна съдебна защита и на член 47 от [Хартата] изискването потребителят да е отправил извънсъдебно искане, предшестващо съдебното производство, за да може обявяването на нищожност поради неравноправност на определено общо договорно условие да породи всички присъщи на тази нищожност обезщетителни последици (включително свързаните със съдебното производство разноски) в съответствие с член 6, параграф 1 от [Директива 93/13/ЕИО]
2) Съответства ли на правото на пълно обезщетение и на ефективността на правото на Европейския съюз, и на член 6, параграф 1 от [Директива 93/13/ЕИО] установяването на критерий, според който съдебните разноски (включително свързаните със съдебното производство разноски) се възлагат в зависимост от наличието на отправено от потребителя предварително извънсъдебно искане до финансовата институция за заличаване на посочената клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/22: Caixabank, Определение от 28 февруари 2023 г.
Задължен ли е професионалистът при сключване на договор за ипотечен кредит да предоставя на потребителя информация относно историческото развитие на референтния индекс чрез сравнение с друг индекс като Euribor и съответства ли освобождаването от това задължение на изискванията на Директива 93/13/ЕИО?
Може ли националното законодателство или съдебна практика да поставят като предварително необходимо условие за контрол върху съдържанието на нетранспарентна клауза липсата на добра вяра от страна на професионалиста и допустимо ли е съдът да провери дали клаузата създава значителен дисбаланс между страните?
Разрешава ли се националният съд, при обявяване на нищожност на неравноправна клауза за променлив лихвен процент, да замести референтния индекс с друг законов индекс, когато договорът не може да продължи без тази клауза и отмяната на целия договор би била особено неблагоприятна за потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/22: Caixabank, Определение от 28 февруари 2023 г.
Освобождава ли членове 3, 5 и 7 от Директива 93/13 професионалиста от задължението да предоставя на потребителя информация за миналото развитие на референтния индекс или за сравнение с друг индекс при сключване на договор за ипотечен кредит, ако се гарантира, че потребителят може да разбере последиците от клаузата?
Съвместима ли е с Директива 93/13 национална уредба или съдебна практика, която изисква липсата на добра вяра от професионалиста като предварително условие за контрол върху съдържанието на нетранспарентна договорна клауза с потребител?
Позволяват ли членове 6, параграф 1 и 7, параграф 1 от Директива 93/13 на националния съд да замени неравноправен референтен индекс с законов индекс при ипотечен кредит, ако договорът не може да съществува без тази клауза и анулирането на целия договор би било особено неблагоприятно за потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.