всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Сближаване на законодателствата

Сближаване на законодателствата

Дело C-348/22: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (Commune de Ginosa), Съдебно решение от 20 април 2023 г.

Валидна и обвързваща ли е Директива 2006/123 за държавите членки, или е невалидна, доколкото — като директива за хармонизация — е приета само с мнозинство вместо с единодушие, в нарушение на член 115 [ДФЕС]?
Отговаря ли Директива 2006/123[…] обективно и абстрактно на минималните изисквания за достатъчна детайлност на правната уредба и следователно за липса на свобода на преценка за националния законодател, за да може да се счита за автоматично изпълнима и незабавно приложима?
Ако се приеме, че Директива 2006/123 няма директен ефект (non self-executing), съвместима ли е с принципите на правна сигурност последицата, която се изразява в просто изключване или чисто превантивно оставяне без приложение на националния закон, включително когато е невъзможно националният съд да прибегне до конформно тълкуване, или напротив, в посочения случай националното право не бива или не може да бъде приложено, без да се засягат специалните санкции, предвидени в правния ред на Европейския съюз за неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от присъединяването към Договора [за функциониране на ЕС] (член 49) или от липсата на транспониране на [тази директива] (производство за установяване на неизпълнението на задължения)?
Равносилно ли е непосредственото действие на член 12, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 2006/123 на признаването на директен ефект (self-executing) или незабавна приложимост на Директивата, или в рамките на директива за хармонизация като разглежданата („трябва да се приеме, че с членове 9—13 от директивата се извършва изчерпателна хармонизация…“, както е посочено в решение [от 14 юли 2016 г., Promoimpresa и др. (C‑458/14 и C‑67/15, EU:C:2016:558)]) то трябва да се счита за изискване към държавата да приеме мерки за хармонизация, които не са общи, а обвързващи по съдържание?
Може ли или трябва ли за квалифицирането на директива като директно изпълнима или не, и в първия случай, за чисто превантивното оставяне без приложение на националния закон, да се счита, че е от компетентността само на националния съд (на който за целта са предоставени специфични тълкувателни инструменти, като възможността за отправяне на преюдициално запитване до Съда или за преценка за конституционосъобразност), или пък и на отделния държавен служител или ръководител на общината?
Ако се приеме обаче, че Директива 2006/123 има директен ефект (self-executing), като се има предвид, че член 49 [ДФЕС] не допуска автоматичното продължаване на срока на концесиите/разрешенията, предоставени за имоти, публична собственост, по морското крайбрежие, които се използват с туристическа и развлекателна цел, само „доколкото при тези концесии е налице сигурен трансграничен интерес“, представлява ли съществуването на такова изискване необходимо условие и с оглед на прилагането на член 12, параграфи 1 и 2 от [тази директива]?
Съгласувано ли е с целите, преследвани от Директива 2006/123 и от член 49 [ДФЕС], общото и абстрактно постановяване от националния съд, че изискването за сигурен трансграничен интерес, което просто се отнася до цялата територия на страната, е изпълнено, или напротив, като се има предвид, че в Италия компетентни са отделните общини, за тази преценка следва да се счита, че се отнася до крайбрежната територия на всяка отделна община и че следователно е от компетентността само на общините?
Съгласувано ли е с целите, преследвани от Директива 2006/123 и от член 49 [ДФЕС], общото и абстрактно постановяване от националния съд, че изискването за ограниченост на наличните ресурси и концесии, което просто се отнася до цялата територия на страната, е изпълнено, или напротив, като се има предвид, че в Италия компетентни са отделните общини, за тази преценка следва да се счита, че се отнася до крайбрежната територия на всяка отделна община и че следователно е от компетентността само на общините?
Ако абстрактно се приеме, че Директива 2006/123 има директен ефект (self-executing), може ли да се счита, че тази пряка приложимост е налице и конкретно в правна уредба — като италианската — в член 49 от [Кодекс на корабоплаването и въздухоплаването] (който предвижда, че при прекратяването на концесията „всички непреместваеми обекти се придобиват от държавата, без обезщетение или възстановяване на разходите“), и съвместима ли е тази последица от приетия за наличен директен ефект (self-executing) или незабавна приложимост на въпросната директива (по-специално що се отнася до надлежно разрешени сградни конструкции или до концесии за имоти, публична собственост, които са функционално свързани с дейности по туристическо настаняване, като хотели или ваканционни селища) със защитата на основните права — като правото на собственост — които правото на Европейския съюз и Хартата на основните права [на Европейския съюз] признават за подлежащи на привилегирована защита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-559/21: Global Silicones Council и др./ECHA и др., Заключение от 20 април 2023 г.

Неправилно тълкуване и прилагане на критериите за оценка на биоакумулацията по приложение XIII към Регламент REACH, по-специално приоритизирането на коефициента на биоконцентрация пред други показатели като биомултипликация и трофична мултипликация
Неправилно тълкуване на изискването за „подходящи условия“ при получаване на данни за оценка на биоакумулацията
Изопачаване на доводите на жалбоподателите относно хибридния характер на спорните вещества и приложимостта на приложение XIII към Регламент REACH
Недостатъчно изясняване и оценка на релевантната научна информация и проучвания, публикувани между становищата на Комитета на държавите членки
Неправилна правна квалификация на токсичните свойства на D5 и D6, като се отчита само замърсяването с D4

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-329/21: DIGI Communications, Съдебно решение от 20 април 2023 г.

1) а)
Може ли да се счита за конкурент на предприятията — адресати на решение на [НРО] по смисъла член 4, параграф 1 от [Рамковата директива], предприятие, регистрирано и извършващо дейност в друга държава членка, което само по себе си не предоставя електронни съобщителни услуги на пазара, за който се отнася решението, когато предприятие, което е под неговия пряк контрол, присъства на съответния пазар като доставчик на услуги и се конкурира на този пазар с предприятията, адресати на това решение?
б) Необходимо ли е за отговора на първия въпрос, буква а), да се провери дали дружеството майка, което иска да подаде жалбата, формира стопанска единица с предприятието, което е под негов контрол и което присъства като конкурент на съответния пазар?
2) а)
Представлява ли производство, предназначено да осигури защита на конкуренцията, тръжна процедура, проведена от [НРО] по смисъла на член 4, параграф 1 от Рамковата директива и член 7 от Директивата за разрешение, която има за предмет правата за използване на честоти в подкрепа на разгръщането на 5G мрежата и права, свързани с допълнителни безжични широколентови услуги
Трябва ли да се счита също така, че в този смисъл решението на НРО, с което се обявява резултатът от посочената тръжна процедура, има за цел да осигури защита на конкуренцията?
б) При положителен отговор от Съда на втория въпрос, буква а), засяга ли целта на решението да осигури защита на конкуренцията фактът, че [НРО] с окончателно решение, обективирано в отделен акт, отказва да регистрира за участие офертата на предприятието, което подава жалба по съдебен ред, в резултат на което това предприятие е лишено от възможността да вземе участие в тръжната процедура и съответно — от качеството на адресат на решението за определяне на резултата от процедурата?
3) а)
Следва ли член 4, параграф 1 от Рамковата директива във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че предоставя право на обжалване срещу решение на [НРО] само на предприятие:
– чието пазарно положение е пряко и ефективно засегнато от това решение, или
– за чието пазарно положение бъде доказано, че има голяма вероятност да бъде засегнато от решението, или
– чието пазарно положение може да бъде пряко или косвено засегнато от решението?
б) Може ли да се приеме, че засягането, посочено третия въпрос, буква а), е доказано само по себе си от факта, че предприятието е подало оферта в тръжната процедура, т.е. че е имало желание да участва в нея, но е било лишено от възможността за това, тъй като не е отговаряло на условията, или съдът може законосъобразно да изиска от него да представи доказателства, установяващи това засягане?
4) В светлината на отговорите, дадени на първите три преюдициални въпроса, следва ли член 4, параграф 1 от Рамковата директива във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че съставлява предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги, засегнато от решение на [НРО], с което се обявява резултатът от тръжна процедура за предоставяне на права за използване на честоти в подкрепа на разгръщането на 5G мрежата и на права, свързани с допълнителни безжични широколентови услуги, и следователно притежава право на обжалване, предприятие:
а) което не извършва икономическа дейност по предоставяне на услуги на съответния пазар, но предприятие, което се намира под неговия пряк контрол, предоставя електронни съобщителни услуги на същия пазар, и
б) на което е отказана регистрация за участие в тръжната процедура с влязло в сила окончателно решение на [НРО], преди да бъде прието решението, с което се обявява резултатът от оспорваната тръжна процедура, като по този начин това предприятие е изключено от последващо участие в тръжната процедура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-830/21: Syngenta Agro, Заключение от 20 април 2023 г.

1) Трябва ли член 1 във връзка с приложение I, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 547/2011] да се тълкува в смисъл, че в случай на паралелен внос на продукт за растителна защита се изисква при продажба в друга държава членка върху опаковката да се посочват името и адресът на притежателя на разрешението от държавата членка по произход, от която е внесен продуктът за растителна защита?
2) Трябва ли член 1 във връзка с приложение I, параграф 1, буква е) от Регламент [№ 547/2011] да се тълкува в смисъл, че в случай на паралелен внос на продукт за растителна защита се изисква върху опаковката задължително да се посочва в непроменен вид първоначално определеният от производителя партиден номер, или споменатата разпоредба допуска паралелният вносител да премахва първоначалния партиден номер и да поставя върху опаковката собствен идентификационен номер, ако този вносител води документация, от която е видно съответствието на използваните от него партидни номера с тези на притежателя на разрешението за паралелно внасяния продукт за растителна защита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-580/21: EEW Energy from Waste, Съдебно решение от 20 април 2023 г.

Трябва ли член 16, параграф 2, буква в) във връзка с член 2, букви а) и д) от Директива 2009/28 да се тълкува в смисъл, че при захранването на мрежата с електроенергия следва да се дава приоритет и на инсталациите, които произвеждат електроенергия чрез термична обработка на смесени отпадъци, съдържащи променлив дял биоразградими промишлени и битови отпадъци?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: зависи ли приоритетът при захранването на мрежата с електроенергия, предвиден в член 16, параграф 2, буква в) от Директива 2009/28, от размера на дела на биоразградимите отпадъци, използвани за производството на електроенергия по описания в първия въпрос начин?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: що се отнася до размера на дела на биоразградимите отпадъци, съществува ли праг, под който за произведената електроенергия не се прилага правната уредба, приложима за електроенергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници?
При утвърдителен отговор на третия въпрос: на какъв дял от биоразградимите отпадъци съответства този праг и как трябва да се определя той?
При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: може ли, ако правната уреда за електроенергията, произведена от възобновяеми източници, е приложима за електроенергията, произведена само отчасти от биоразградими отпадъци, да се вземе предвид ratio legis на член 5, параграф 3, втора алинея от Директива 2009/28/ЕО, така че тази правна уредба да се приложи само за дела от електроенергията, произведен от възобновяеми енергийни източници, като този дял съответно се изчисли въз основа на енергийното съдържание на всеки източник на енергия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-200/22: Vantage Logistics, Определение от 18 април 2023 г.

Явява ли се приложима Директивата относно преструктурирането и несъстоятелността към главното производство, след като не е транспонирана в националното законодателство към релевантния момент?
Компетентен ли е Съдът да отговаря на преюдициални въпроси, когато правото на Съюза, предмет на тълкуване, не е приложимо към конкретния спор?
Може ли член 17 от Хартата на основните права да се приложи, когато държавата членка не прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-560/22: Ferriere Nord и др., Определение от 17 април 2023 г.

Не е предоставен съдебен акт, за да бъдат формулирани основните правни въпроси. Моля, изпратете текста на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-560/22: Ferriere Nord и др., Определение от 17 април 2023 г.

Изисква ли се наличието на достатъчно сведения за фактическия и правен контекст, както и връзка между спора в главното производство и правото на Съюза, за да бъде допустимо преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС?
Обхваща ли компетентността на Съда искания за тълкуване на Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на национални спорове, които нямат връзка с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-676/20: ASADE, Определение от 31 март 2023 г.

Следва ли член 76 и 77 от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че позволяват национална правна уредба, която предоставя изключително на организации с нестопанска цел възможността да сключват споразумения за предоставяне на социални или здравни услуги от общ интерес срещу възстановяване на разходите, независимо от стойността на услугите, при условие че правната и договорна рамка допринася за социалната цел и целите на солидарност и бюджетна ефективност, и че са спазени принципите на прозрачност и публичност?
Допустимо ли е ограничаването на достъпа до процедурите за възлагане на обществени поръчки само до организации с нестопанска цел, при положение че това води до разлика в третирането между икономическите оператори, ако това ограничение е обосновано с принципите на универсалност, солидарност, ефективност и адекватност на предоставянето на услугите?
В каква степен принципът на прозрачност, конкретизиран в член 75 от Директива 2014/24, изисква яснота, публичност и еднозначност на процедурните правила при сключване на споразумения за предоставяне на социални или здравни услуги от общ интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17475767778587 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form