Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-184/97: Комисия/Германия, Съдебно решение от 11 ноември 1999 г.
Позволява ли член 10 от Директива 76/464/ЕИО на държавите членки да се освободят от задължението да приемат програми, включващи целеви показатели за качество на водите, чрез въвеждане на по-строги национални мерки?
Може ли неизпълнението на задължението за приемане на програми по член 7 от Директива 76/464/ЕИО да се оправдае с бездействие на Комисията относно определянето на пределно допустими стойности на емисиите на равнище Съюза?
Съответства ли германското законодателство, по-специално Законът за водите (WHG), на изискванията на член 7 от Директива 76/464/ЕИО относно приемането на програми, включващи целеви показатели за качество на водите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-365/97: Комисия/Италия, Съдебно решение от 9 ноември 1999 г.
Допустимо ли е Комисията да иска установяване на неизпълнение на задължения, когато твърдяното нарушение засяга само ограничена територия като долината Сан Роко?
Следва ли неизпълнението на задълженията по член 4, параграф 1 от изменената Директива 75/442 да се установява автоматично само въз основа на факта, че дадена ситуация не съответства на целите на тази разпоредба?
Изпълнила ли е Италианската република задължението си да вземе необходимите мерки за обезвреждане на отпадъците в долината Сан Роко без опасност за човешкото здраве и околната среда?
Изпълнила ли е Италианската република задължението си да гарантира, че отпадъците, складирани в незаконно сметище, се предават на лицензиран събирач или предприятие за обезвреждане на отпадъци?
Изпълнила ли е Италианската република задължението си за надзор върху операторите, които транспортират, събират, складират, депонират или третират отпадъци, съгласно член 13 от изменената Директива 75/442?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-328/96: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 28 октомври 1999 г.
Допустимо ли е искането на Комисията за установяване на неизпълнение на задължения, доколкото се отнася до договори, сключени преди 6 февруари 1996 г., но които към 7 март 1996 г. все още не са били изпълнени или е било възможно да бъдат отменени?
Прекратени ли са били твърдяните нарушения към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище?
Били ли са прекалено кратки сроковете, предоставени от Комисията на Австрия в рамките на досъдебната процедура, и води ли това до недопустимост на иска?
Явява ли се твърдението на Комисията прекалено неопределено, поради което искът е недопустим?
Може ли да се приеме, че твърдените нарушения са непоправими и поради това искът е недопустим?
Може ли действията на възлагащия орган Nöplan да се вменят на Република Австрия като държава членка, и приложими ли са Директиви 93/37 и 89/665 към разглежданите процедури?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-384/97: Комисия/Гърция, Заключение от 28 октомври 1999 г.
Неизпълнение на задължението за установяване на програми, включващи качествени цели и определящи срокове за тяхното изпълнение, с цел намаляване на замърсяването на водите от 99 опасни вещества, посочени в първата тире на Списък II към Директива 76/464/ЕИО.
Неизпълнение на задължението за подлагане на изпускания във водите, които могат да съдържат някое от тези вещества, на предварително разрешение, издадено от компетентния орган, определящо емисионни стандарти въз основа на качествените цели, установени в тези програми.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-81/98: Alcatel Austria и др., Съдебно решение от 28 октомври 1999 г.
Задължени ли са държавите членки при прилагането на Директива 89/665/ЕИО съгласно член 2, параграф 6 от нея да гарантират, че решението на възлагащия орган, прието преди сключването на договора, относно избора на оферент в процедурата за възлагане на обществена поръчка, с когото възнамерява да сключи договора (т.е. решението за възлагане), във всички случаи подлежи на обжалване по процедура, при която жалбоподателят може да поиска отмяна на това решение, ако са изпълнени съответните условия, независимо от възможността след сключването на договора да се ограничи правното действие на процедурата по обжалване само до присъждане на обезщетение?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Явява ли се задължението, описано в първия въпрос, достатъчно ясно и точно, за да предостави на лицата право на обжалване, съответстващо на изискванията на член 1 от Директива 89/665/ЕИО, при което националният съд трябва във всички случаи да може да постанови временни мерки по смисъла на член 2, параграф 1, букви а) и б) от тази директива и да отмени решението за възлагане на обществената поръчка, както и право да се позове на това задължение в производство срещу държавата членка?
Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
Явява ли се задължението, описано в първия въпрос, също така достатъчно ясно и точно, за да означава, че в такава процедура националният съд трябва да не прилага противоречащи разпоредби на националното право, които биха му попречили да изпълни това задължение, и трябва да го изпълни пряко като част от правото на Общността, дори ако в националното право липсва правно основание за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-307/98: Комисия/Белгия, Заключение от 28 октомври 1999 г.
Белгия е ограничила приложното поле на Директива 76/160/ЕИО
Белгия не е приела необходимите мерки за привеждане на качеството на водите за къпане в съответствие с пределно допустимите стойности, установени в Директивата
Белгия не е постигнала резултатите, изисквани от Директивата
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-208/98: Berliner Kindl Brauerei, Заключение от 28 октомври 1999 г.
Явява ли се договор за поръчителство, сключен от физическо лице, което не действа в рамките на своята професионална дейност, обхванат от приложното поле на Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година относно сближаването на законодателствата и на административните разпоредби на държавите членки относно потребителския кредит (ОВ L 42, 12.2.1987 г., стр. 48), когато договорът за поръчителство обезпечава погасяването на дълг, който главният длъжник не е поел във връзка с вече упражнявана професионална дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/98: Sydhavnens Sten & Grus, Заключение от 21 октомври 1999 г.
1. (a) Без да се взема предвид евентуалното прилагане на член 36 от Договора или други валидни съображения (вж. въпрос 1(в)), следва ли член 90 от Договора, във връзка с членове 34 и 86 от него, да се тълкува в смисъл, че не допуска създаването на общинска система, която — с оглед да се осигури на специално подбрани предприятия достатъчен достъп до неопасни строителни отпадъци, предназначени за оползотворяване от частни строители, за да могат тези предприятия да експлоатират тези отпадъци на икономически оправдана и рационална основа — изключва други предприятия от събирането и приемането на същия вид отпадъци от строителни работи в рамките на съответната община, въпреки че тези други предприятия са получили разрешение за третиране на съответния вид отпадъци съгласно член 10 от Директива 75/442/ЕИО, изменена с Директива 91/156?
(б) (Ако на въпрос 1(а) се отговори утвърдително):
Ще противоречи ли система като описаната във въпрос 1(а) на член 90 от Договора за ЕО, във връзка с членове 34 и 86 от него, ако общинската разпоредба, която е в основата на тази система, предвижда, че отпадъците, които се изнасят или внасят, не попадат в обхвата на посочената общинска система?
(в) (Ако на въпрос 1(а) се отговори утвърдително):
Позволяват ли член 36 от Договора или други валидни съображения, като например съображението, че вредите за околната среда следва да се отстраняват на източника и създаването на необходимите съоръжения за третиране и обезвреждане (вж. член 130р, параграф 2 от Договора), създаването на общинска система, каквато е описана във въпрос 1(а), когато тази система и задължението за производителите на отпадъци да я използват се основават на интереса от насърчаване на оползотворяването на обхванатите от системата отпадъци, включително интереса от осигуряване на необходимия капацитет за третиране?
2. Следва ли член 10 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156 (вж. членове 13 и 2, буква ж) от Регламент № 259/93), да се тълкува в смисъл, че публичните органи са длъжни да третират еднакво предприятията, които са получили разрешение, както е описано в тази разпоредба, по отношение на сключването на договори за приемане и оползотворяване на неопасни строителни отпадъци?
3. (а) Следва ли член 7, параграф 3 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба и предоставената с нея правомощие да се предотвратяват движения на отпадъци позволяват създаването на общинска система като описаната във въпрос 1(а) и по този начин позволяват на общината да предотврати движението на неопасни строителни отпадъци, предназначени за оползотворяване, ако такова движение противоречи на плана за отпадъците, изготвен от общината?
(б) Следва ли член 7, параграф 3 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156, да се тълкува в смисъл, че мерките, които държава членка или компетентен орган в тази държава членка е приел и които са необходими за предотвратяване на движения на отпадъци, които не са в съответствие с плановете за отпадъци на органа, са валидни и приложими спрямо физически или юридически лица, за които тези мерки са от значение, само ако Европейската комисия е била уведомена за тези мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/98: Mendes Ferreira и Delgado Correia Ferreira, Заключение от 21 октомври 1999 г.
1) Изисква ли член 3 от Директива 84/5/ЕИО задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на моторните превозни средства да покрива вреди, причинени на членове на семейството на застрахования или на водача на превозното средство, дори когато те са превозвани безвъзмездно и когато възниква само гражданска отговорност без вина, поради реализиране на риска, или държавата членка може да изключи изплащането на обезщетение в такива случаи?
2) Прилагат ли се минималните суми на покритие, предвидени в член 1, параграф 2 от Директива 84/5/ЕИО, и в случаите, когато възниква гражданска отговорност без вина, поради реализиране на риска, или държавата членка може да определи максимални лимити на обезщетението в случаите, когато няма вина на водача на отговорното превозно средство, които са по-ниски от минималните суми, предвидени в член 1, параграф 2?
3) Длъжни ли са националните съдилища да тълкуват националното право по начин, който да го направи съвместимо с директива на Общността, когато директивата е неправилно транспонирана или когато несъвместими предшестващи разпоредби на националното право остават в сила?
4) Длъжни ли са националните съдилища да тълкуват националното право по начин, който да го направи съвместимо с директива на Общността, дори когато такова тълкуване противоречи на обичайния смисъл и обхват на разпоредбите на националното право или когато такова тълкуване е съвместимо с намерението на националния законодател, но това намерение не е правилно изразено в съответния правен текст?
5) Длъжни ли са националните съдилища да тълкуват националното право по начин, който да го направи съвместимо с директива на Общността, дори и при спорове, които засягат само частни лица?
6) Длъжни ли са националните съдилища да тълкуват националното право по начин, съвместим с разпоредбите на член 1 от Директива 90/232/ЕИО, дори по отношение на злополука, настъпила преди изтичането на срока за транспониране на тази разпоредба в националното право?
7) В случай че не е възможно националното право да се тълкува по начин, съвместим с директива, изисква ли приматът на правото на Общността националните съдилища да не прилагат разпоредби на националното право, които са несъвместими с тази директива, дори и при спорове, които засягат само частни лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/98: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 21 октомври 1999 г.
Нарушени ли са задълженията на държавата членка по Директива 93/43/ЕИО, като не са приети в предвидения срок необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за нейното транспониране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.