всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Сближаване на законодателствата

Сближаване на законодателствата

Дело C-352/98: Bergaderm и Goupil/Комисия, Заключение от 27 януари 2000 г.

Първо, че Първоинстанционният съд е допуснал правна грешка, като е квалифицирал оспорваната директива като нормативен акт, а не като административен акт.
Второ, че Първоинстанционният съд е допуснал явна грешка при преценката на научния въпрос, като всички научни доказателства сочат, че продуктът Bergasol е безвреден и осигурява ефективна защита срещу слънцето, както и че не е приложим принципът на предпазливостта.
Трето, че Първоинстанционният съд не е признал три нарушения от страна на Комисията на висшестоящи правни норми, предназначени да защитават правата на отделните лица, а именно: неспазване на изискването предложението на Комисията да бъде представено на Съвета след отрицателно становище на Комитета по адаптация; нарушение на правото на защита; нарушение на принципите на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-443/98: Unilever, Заключение от 27 януари 2000 г.

Може ли национална разпоредба, която е била обнародвана и влязла в сила в държавата членка (Закон № 313 от 3 август 1998 г.), да не бъде приложена от национален съд, който е сезиран с искане за издаване на заповед за плащане във връзка с доставка на екстра върджин зехтин, етикетиран по начин, който не съответства на разпоредбите на посочения национален закон, като се има предвид, че след нотифицирането и последващото разглеждане на проект на национален закон относно етикетирането на екстра върджин зехтин, върджин зехтин и зехтин, Европейската комисия, на основание член 9, параграф 3 от Директива 83/189/ЕИО на Съвета относно процедурата за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, официално е поискала от нотифициращата държава да не приема законодателство, като е определила срок (до 14 септември 1999 г.) по отношение на правилата за търговия със зехтин, в очакване на приемането на общностен регламент по разглеждания въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-425/98: Marca Mode, Заключение от 27 януари 2000 г.

Следва ли член 5, параграф 1, буква б) от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че изключителното право, предоставено на притежателя на марката, му дава право да забрани използването на знак от трето лице, ако отличителният характер на марката е такъв, че възможността за асоцииране да породи объркване не може да бъде изключена, когато: (а) марката има особено отличителен характер, било по своята същност, било поради репутацията, която има сред обществеността; и (б) трето лице, без съгласието на притежателя на марката, използва в търговията със стоки или услуги, които са идентични или сходни с тези, за които марката е регистрирана, знак, който толкова тясно съответства на марката, че съществува възможност да бъде асоцииран с нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-465/98: Darbo, Заключение от 20 януари 2000 г.

Противоречи ли на член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 79/112/ЕИО („директивата относно етикетирането“) това, че конфитюр, произведен в държава членка (Австрия) и продаван там и в друга държава членка (Федерална република Германия) под описанието „naturrein“ („естествено чист“), съдържа желиращ агент пектин и по-малко от 0,01 mg/kg олово (анализ чрез атомно-абсорбционна спектрометрия — AAS), 0,008 mg/kg кадмий (AAS) и пестициди (0,016 mg/kg процимидон и 0,005 mg/kg винклозолин)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-246/98: Berendse-Koenen, Заключение от 13 януари 2000 г.

Съдържа ли Verordening Stoffen met sympathico mimetische werking (PVV) 1991 и по-специално членове 2 и 3 от него разпоредби, които представляват пречки пред свободата на търговията по смисъла на член 30 от Договора за ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-123/99: Комисия/Гърция, Заключение от 11 януари 2000 г.

Неизпълнение на задълженията по член 22, параграф 1 от Директива 94/62/ЕО поради неприемане в срок на необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на тази директива

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-287/98: Linster, Заключение от 11 януари 2000 г.

1. Следва ли членове 177 и 189 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че съд, чиито решения не подлежат на обжалване по националното право и който е призован да провери законосъобразността на процедура по отчуждаване в обществен интерес на недвижим имот, принадлежащ на частно лице, може да установи, че не е извършена оценка на въздействието върху околната среда при строителството на автомагистрала, изисквана по член 5, параграф 1 от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на определени публични и частни проекти върху околната среда, като се има предвид, че проектът е от вида, посочен в член 4, параграф 1 от нея, че събраната съгласно член 5 информация не е предоставена на обществеността и че заинтересованите членове на обществеността не са имали възможност да изразят мнение преди започване на проекта, в противоречие с изискванията на член 6, параграф 2 — при положение че директивата не е напълно транспонирана в националното право въпреки изтичането на предвидения за това срок — или подобно установяване предполага преценка за директния ефект на директивата, така че съдът е длъжен да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по този въпрос?
2. Ако Съдът на Европейските общности в отговор на първия въпрос приеме, че съд, чиито решения не подлежат на обжалване по националното право, е длъжен да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, тогава поставеният въпрос е следният:
Може ли посочената директива да се прилага по спор относно отчуждаване в обществен интерес на недвижим имот, принадлежащ на частно лице, и може ли съдът, призован да провери законосъобразността на процедурата по отчуждаване, да установи, че в противоречие с член 5, параграф 1 и член 6, параграф 2 не е извършена оценка на въздействието върху околната среда, че събраната съгласно член 5 информация не е предоставена на обществеността и че заинтересованите членове на обществеността не са имали възможност да изразят мнение преди започване на строителството на автомагистрала, проект от вида, посочен в член 4, параграф 1?
3. Има ли актът на националното законодателство, посочен в член 1, параграф 5 от горепосочената директива, самостоятелно значение в правото на Общността или следва да се определя съгласно националното право?
4. Ако понятието „специфичен акт на националното законодателство“ има самостоятелно значение в правото на Общността, следва ли мярка, приета от парламента след публичен парламентарен дебат, да се счита за акт на националното законодателство по смисъла на член 1, параграф 5 от директивата?
5. Има ли понятието „проект“ по смисъла на член 1, параграф 5 от горепосочената директива, чиито подробности са приети със специфичен акт на националното законодателство, самостоятелно значение в правото на Общността или следва да се определя съгласно националното право?
6. Ако понятието „проект“ по смисъла на член 1, параграф 5 от директивата, чиито подробности са приети със специфичен акт на националното законодателство, има самостоятелно значение в правото на Общността, следва ли проект, приет с решение на парламента след публичен парламентарен дебат за строителство на автомагистрала, която да свърже два други пътя, без да се определя трасето на строящата се автомагистрала, да се счита за проект, за който директивата не се прилага?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-303/98: Simap, Заключение от 16 декември 1999 г.

1. С оглед на член 118а от Договора за ЕО и препратката в член 1, параграф 3 от Директивата към всички сектори на дейност, както публични, така и частни, по смисъла на член 2 от Директива 89/391/ЕИО, която предвижда, че тя не се прилага „когато особеностите на някои специфични дейности в публичната служба ... неизбежно са в противоречие с нея“, следва ли да се разбира, че работата на лекарите в Екипите за първична здравна помощ, засегнати от спора, попада в изключението, посочено в тази разпоредба?
2. Член 1, параграф 3 от Директивата също така препраща към член 17, използвайки израза „без да се засяга“. Въпреки че, както беше посочено по-горе, не е прието хармонизиращо законодателство от държавата или автономните региони, следва ли това мълчание да се тълкува като дерогация от член 3, 4, 5, 6, 8 или 16, когато поради специфичните характеристики на съответната дейност продължителността на работното време не се измерва и/или не е предварително определена?
3. Дали изключението, посочено в член 1, параграф 3 in fine на Директивата, относно „дейностите на лекарите в обучение“, води по-скоро до извода, че дейностите на другите лекари действително попадат в обхвата на Директивата?
4. Дали препратката към факта, че разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО са „напълно“ приложими към въпросите, посочени в параграф 2, има някакви особени последици по отношение на позоваването на нея и нейното прилагане?
5. Член 2, параграф 1 от Директивата определя работното време като „всеки период, през който работникът работи, е на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика“. С оглед на националната практика, посочена по-горе в параграф 8 на настоящото определение, и с оглед на липсата на хармонизиращо законодателство, следва ли националната практика, изключваща от 40-те часа седмично времето, прекарано на разположение (on call), да продължи да се прилага, или следва по аналогия да се прилагат общите и специалните разпоредби на испанското законодателство относно работното време, отнасящи се до трудовите правоотношения по частното право?
6. Когато съответните лекари са на разположение, без да е необходимо да присъстват в центъра, следва ли цялото това време да се счита за работно време или само времето, което действително е прекарано в изпълнение на дейността, за която са повикани, както е националната практика, посочена в параграф 8 от фактите (в определението за препращане)?
7. Когато съответните лекари са на разположение в центъра, следва ли цялото това време да се счита за обикновено работно време или за извънредно работно време, съгласно националната практика, посочена в параграф 8 от фактите?
8. Следва ли работното време, прекарано на разположение, да бъде включено при определяне на средното работно време за всеки седемдневен период, съгласно член 6, параграф 2 от Директивата?
9. Следва ли времето, прекарано на разположение, да се счита за извънреден труд?
10. Въпреки липсата на хармонизиращо законодателство, може ли да се приеме, че референтният период, посочен в член 16, параграф 2 от Директивата, е приложим, включително, ако е така, дерогациите от него, предвидени в член 17, параграфи 2 и 3 във връзка с параграф 4?
11. Ако в резултат на възможността, предвидена в член 18, параграф 1, буква б), член 6 от Директивата не се прилага, и въпреки липсата на хармонизиращо законодателство, може ли член 6 да се счита за неприложим на основание, че е получено съгласието на работника да извършва такава работа
Явява ли се съгласието на двете страни на индустрията, изразено в колективен трудов договор или споразумение между тях, равностойно на съгласието на работника в този смисъл?
12. С оглед на факта, че обичайното работно време не е нощно, тъй като само част от времето, което периодично трябва да се прекара на разположение от някои от съответните лекари, е нощно, и при липсата на хармонизиращо законодателство, следва ли тези лекари да се считат за нощни работници по смисъла на член 2, параграф 4, буква б) от Директивата?
13. За целите на възможността, предвидена в член 2, параграф 4, буква б), от Директивата, може ли националното законодателство относно нощния труд на работници, подчинени на частното право, да се прилага към съответните лекари, чието трудово правоотношение се урежда от публичното право?
14. Включват ли „обичайните“ работни часове, посочени в член 8, параграф 1 от Директивата, и времето на разположение, независимо дали се изисква тяхното физическо присъствие?
15. С оглед на факта, че разглежданото работно време е работа на смени само по отношение на времето на разположение, и при липсата на хармонизиращо законодателство, може ли работата на съответните лекари да се счита за работа на смени и следва ли те да се считат за работници на смени съгласно определението, съдържащо се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-242/98: Salvat Editores, Заключение от 16 декември 1999 г.

Дали защитата на потребителите, предоставена от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в договорите с потребители, позволява на националния съд служебно да прецени дали клауза в представения му за разглеждане договор е неравноправна, когато трябва да се произнесе по допустимостта на иск пред обикновените съдилища.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form