Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-74/99: Imperial Tobacco и др., Заключение от 15 юни 2000 г.
Явява ли се Директива 98/43 на Съвета изцяло или частично невалидна, a) тъй като член 57, параграф 2, както и членове 66 и 100а не представляват подходящо правно основание; b) тъй като нарушава основното право на свободно изразяване на мнение; c) тъй като нарушава принципа на пропорционалност; d) тъй като нарушава принципа на субсидиарност; e) тъй като нарушава задължението за мотивиране; f) тъй като нарушава член 222 от Договора за ЕО и/или гаранцията за собственост като основно право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-418/97: ARCO Chemie Nederland и др., Съдебно решение от 15 юни 2000 г.
1) Може ли от самия факт, че LUWA-bottoms е предмет на обработка, посочена в приложение II Б към Директива 75/442/ЕИО, да се заключи, че става въпрос за освобождаване от това вещество и че то следва да се счита за отпадък по смисъла на посочената директива?
2) Ако отговорът на въпрос 1 е отрицателен, зависи ли отговорът на въпроса дали използването на LUWA-bottoms като гориво следва да се счита за освобождаване от него от:
а) това дали LUWA-bottoms според общото възприятие в обществото е отпадък, като в това отношение е от значение по-специално дали LUWA-bottoms може да бъде оползотворен като гориво по екологично приемлив начин без съществена допълнителна обработка?
б) това дали използването на LUWA-bottoms като гориво може да се счита за обичаен метод за оползотворяване на отпадъци?
в) това дали става въпрос за използване на основен продукт или на страничен продукт (остатъчен продукт)?
1) Може ли от самия факт, че дървесните стърготини са предмет на обработка, посочена в приложение II Б към Директива 75/442/ЕИО, да се заключи, че става въпрос за освобождаване от това вещество и че то следва да се счита за отпадък по смисъла на посочената директива?
2) Ако отговорът на въпрос 1 е отрицателен, зависи ли отговорът на въпроса дали използването на дървесни стърготини като гориво следва да се счита за освобождаване от тях от:
а) това дали по отношение на строителните и разрушителните отпадъци, от които се произвеждат стърготините, вече на етап преди изгарянето са извършени действия, които трябва да се считат за освобождаване от тези отпадъци, а именно действия, които трябва да направят отпадъка годен за повторна употреба (форма на рециклиране)?
Ако да: трябва ли действие, което прави отпадъка годен за повторна употреба (форма на рециклиране), да се счита за форма на оползотворяване на отпадъци само ако това действие е изрично посочено в приложение II Б към Директива 75/442/ЕИО, или това може да се приеме и ако то е сходно с действие, посочено в това приложение?
б) това дали дървесните стърготини според общото възприятие в обществото са отпадък, като в това отношение е от значение по-специално дали стърготините могат да бъдат оползотворени като гориво по екологично приемлив начин без съществена допълнителна обработка?
в) това дали използването на дървесни стърготини като гориво може да се счита за обичаен метод за оползотворяване на отпадъци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-419/97: Vereniging Dorpsbelang Hees и др., Съдебно решение от 15 юни 2000 г.
Може ли единствено поради това, че дадено вещество е предмет на обработка, посочена в приложение II Б към Директива 75/442/ЕИО, да се приеме, че то представлява отпадък по смисъла на тази директива?
Следва ли при определяне дали използването на вещество като гориво представлява освобождаване от него по смисъла на Директива 75/442/ЕИО да се вземат предвид: дали веществото може да бъде оползотворено като гориво по екологосъобразен начин без допълнителна обработка; дали използването му като гориво е обичайна форма на оползотворяване на отпадъци; дали обществото възприема веществото като отпадък; и дали веществото е основен продукт или страничен продукт (остатъчен продукт)?
Следва ли при определяне дали използването на дървесни стърготини като гориво представлява освобождаване от тях по смисъла на Директива 75/442/ЕИО да се вземе предвид дали преди изгарянето им са извършени действия, които ги правят годни за повторна употреба, и дали тези действия представляват форма на оползотворяване по смисъла на приложение II Б към директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/99: ARGE, Заключение от 15 юни 2000 г.
1. Нарушава ли решението на възлагащ орган да допусне до процедура за възлагане на обществена поръчка органи, които получават субсидии от самия орган или от други възлагащи органи и които им позволяват да подадат оферти на цени, значително по-ниски от тези на техните търговски конкуренти, принципа на равно третиране на всички оференти и кандидати в процедурата за възлагане на обществена поръчка?
2. Представлява ли решението на възлагащия орган да допусне такива органи до процедурата за възлагане прикрита дискриминация, ако органите, които получават такива субсидии, без изключение имат националността на или са установени в държавата членка, в която е установен и възлагащият орган?
3. Представлява ли решението на възлагащ орган да допусне такива органи до процедурата за възлагане, дори при предположението, че не дискриминира другите оференти и кандидати, ограничение на свободата на предоставяне на услуги, което не е съвместимо с разпоредбите на Договора за ЕО, по-специално член 59 и следващите?
4. Може ли възлагащият орган да сключва договори за услуги с органи, които са изключително или поне преобладаващо държавна собственост и предоставят услугите си изключително или поне преобладаващо на възлагащия орган или други държавни институции, без да подлага услугата на процедура за възлагане в конкуренция с търговски активни оференти съгласно Директива 92/50/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-384/99: Комисия/Белгия, Заключение от 15 юни 2000 г.
Неправилно транспониране на член 5, във връзка с приложение I от Директива 97/33/ЕО, поради предоставяне на преференциални тарифи на определени вестници, списания и информационната агенция Belga, финансирани чрез плащанията на други ползватели към доставчика на универсални телекомуникационни услуги.
Липса на прозрачност при определянето на метода за изчисляване на приноса на организациите, опериращи телекомуникационни мрежи, към нетната стойност на задължението за универсална услуга, в нарушение на член 5, параграф 1 от Директивата.
Неправилен метод за изчисляване на нетната стойност на задължението за универсална услуга, тъй като не се отчита пазарната полза за организацията, предоставяща универсална услуга, и не се спазват всички принципи за изчисление, предвидени в приложение III към Директивата.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/98: Epson Europe, Съдебно решение от 8 юни 2000 г.
Следва ли член 5, параграф 4 от Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система на данъчно облагане, приложима в случаите на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки, доколкото определя лимити от 15% и 10% за дерогацията, предоставена на Португалия, да се тълкува в смисъл, че тези лимити се отнасят само до облагането с корпоративен данък (в Португалия)?
Или се прилага и за всеки данък върху дохода от акции, удържан върху дивиденти, независимо от законодателния акт, който го предвижда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-384/97: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 25 май 2000 г.
Изпълнила ли е Република Гърция задължението си да приеме програми за намаляване на замърсяването на водите, включително определяне на качествени цели и срокове за тяхното изпълнение, по отношение на опасните вещества, обхванати от първия абзац на Списък II към Директива 76/464/ЕИО?
Изпълнила ли е Република Гърция задължението си да изисква предварително разрешение за изпускания във водите, които могат да съдържат някое от посочените опасни вещества, като в разрешението се определят емисионни стандарти въз основа на качествените цели, заложени в такива програми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-307/98: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 25 май 2000 г.
Допустимо ли е държава членка да изключва, без надлежна обосновка, определени вътрешни зони за къпане от приложното поле на Директива 76/160/ЕИО?
Изпълнила ли е държава членка задължението си да приеме необходимите мерки за гарантиране на съответствието на качеството на водите за къпане с пределните стойности, определени по член 3 от Директива 76/160/ЕИО, и да постигне предписаните от директивата резултати?
Изисква ли Директива 76/160/ЕИО държавите членки да въведат задължение за забрана на къпането във водни зони, в които качеството на водата не отговаря на пределните стойности по член 3 от директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/98: Sydhavnens Sten & Grus, Съдебно решение от 23 май 2000 г.
1. Следва ли член 90 от Договора, във връзка с членове 34 и 86 от него, да се тълкува в смисъл, че не допуска създаването на общинска система, която — с оглед да се осигури на специално подбрани предприятия достатъчен достъп до неопасни строителни отпадъци, предназначени за оползотворяване от частни строители, за да могат тези предприятия да използват тези отпадъци на икономически оправдана и рационална основа — изключва други предприятия от събирането и приемането на същия вид отпадъци от строителни работи в рамките на съответната община, дори когато тези други предприятия са получили разрешение да обработват съответния вид отпадъци по смисъла на член 10 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156?
Ако на въпрос 1(а) се отговори утвърдително:
Би ли противоречала система като описаната в въпрос 1(а) на член 90 от Договора, във връзка с членове 34 и 86 от него, ако общинската разпоредба, която е в основата на тази система, предвижда, че отпадъците, които се изнасят или внасят, не попадат в обхвата на посочената общинска система?
Ако на въпрос 1(а) се отговори утвърдително:
Позволява ли член 36 от Договора или други валидни съображения, като например необходимостта щетите за околната среда да се отстраняват при източника и създаването на необходимите съоръжения за третиране и обезвреждане (вж. член 130r, параграф 2 от Договора), създаването на общинска система като описаната в въпрос 1(а), когато тази система и задължението на производителите на отпадъци да я използват се основават на интереса от насърчаване на оползотворяването на отпадъците, обхванати от системата, включително интереса от осигуряване на необходимия капацитет за третиране?
2. Следва ли член 10 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156 (вж. членове 13 и 2, буква ж) от Регламент (ЕИО) № 259/93), да се тълкува в смисъл, че публичните органи са длъжни да третират еднакво предприятията, получили разрешение по смисъла на член 10, по отношение на сключването на договори за приемане и оползотворяване на неопасни строителни отпадъци?
3. Следва ли член 7, параграф 3 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба и предоставената с нея правомощие да се предотвратяват движения на отпадъци позволяват създаването на общинска система като описаната в въпрос 1(а) и съответно позволяват на общината да предотвратява движението на неопасни строителни отпадъци, предназначени за оползотворяване, ако такова движение противоречи на плана за управление на отпадъците, изготвен от общината?
Следва ли член 7, параграф 3 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156, да се тълкува в смисъл, че мерките, които държава членка или компетентен орган в тази държава членка е приел и които са необходими за предотвратяване на движения на отпадъци, които не са в съответствие с плановете за управление на отпадъците на органа, са валидни и приложими спрямо физически или юридически лица, до които се отнасят, само ако Комисията на ЕО е била уведомена за тези мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/98: Telaustria и Telefonadress, Заключение от 18 май 2000 г.
Може ли да се заключи от подготвителните материали към Директива 92/50/ЕИО, по-специално от предложението на Комисията (COM(90) 372, ОВ C 23 от 31.1.1991 г.) или от определението на понятието „договор за обществени услуги“ в член 1, буква а) от Директива 92/50/ЕИО, че определени категории договори предварително трябва да се считат за изключени от приложното поле на директивата, като се има предвид, че става въпрос за договори, които възлагащите органи, попадащи в обхвата на директивата, сключват с предприятия, предоставящи услуги, само поради някои общи характеристики, посочени в предложението на Комисията COM(90) 372, и без да се прилагат член 1, буква а), точки i)-viii), или членове 4, 5 и 6 от Директива 92/50/ЕИО?
Ако на основния въпрос се отговори положително, следва ли:
Попадат ли такива категории договори, с оглед на 24-то съображение към Директива 93/38/ЕИО, също в приложното поле на Директива 93/38/ЕИО?
Ако на втория въпрос се отговори положително, следва ли:
Могат ли тези категории, които са изключени от приложното поле на Директива 93/38/ЕИО, по аналогия с предложението COM(90) 372 да бъдат достатъчно описани по такъв начин, че възлагащ орган, попадащ в персоналния обхват на Директива 93/38/ЕИО, прехвърля услуга от своята компетентност на предприятие по свой избор и едновременно предоставя на предприятието право да използва икономически съответната услуга?
Като допълнение към първите три въпроса:
Задължен ли е възлагащ орган, попадащ в персоналния обхват на Директива 93/38/ЕИО – в случай че сключен от него договор има черти на договор за услуги по смисъла на член 1, точка 4, буква а) от Директива 93/38/ЕИО заедно с черти на други договори с договорен характер, които не попадат в приложното поле на директивата – да отдели частта от целия договор, която попада в приложното поле на Директива 93/38/ЕИО, доколкото това е технически възможно и икономически оправдано, и да подложи договора на процедура за възлагане, както е предвидено в член 1, точка 7 от тази директива, както Съдът на ЕС е изисквал в дело C-3/88 преди влизането в сила на Директива 92/50/ЕИО във връзка с договор, който не е бил изцяло обхванат от Директива 77/62/ЕИО?
Ако на този въпрос се отговори положително, следва ли:
Трябва ли договорното предоставяне на право на изключително икономическо използване на резултата от услуга, което носи на изпълнителя доход, който макар и да не може да бъде точно определен, но по общ опит не е незначителен и може да се очаква да надвиши разходите за услугата, да се счита за възнаграждение за предоставянето на услугата, както Съдът на ЕС е постановил в дело C-272/91 във връзка с договор за доставка и предоставено по административен ред право, което замества възнаграждението?
Като допълнение към горните въпроси:
Трябва ли разпоредбите на член 1, точка 4, букви а) и в) от Директива 93/38/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че договор, по който трябва да се предоставят услуги, предвидени в приложение XVI A, категория 15, губи характера си на договор за услуги и се превръща в договор за доставка, ако услугата се състои в изработването на голям брой еднообразни движими вещи с икономическа стойност и по този начин стоки по смисъла на член 9 и 30 от Договора за ЕО?
Ако на този въпрос се отговори положително, следва ли:
Трябва ли решението на Съда на ЕС по дело C-3/88 да се тълкува в смисъл, че такъв договор за доставка трябва да се отдели от останалите съставни части на договора за доставка и след това да бъде подложен на процедура за възлагане по смисъла на член 1, точка 7 от Директива 93/38/ЕИО, доколкото това е технически възможно и икономически оправдано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.