Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1. a) Следва ли член 14 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че обхваща като „съдебни разноски“ или като „други разходи“ необходимите разходи за адвокат, които притежателят на права върху интелектуална собственост по смисъла на член 2 от Директива 2004/48 е направил във връзка с предявяването на тези права чрез отправянето на извънсъдебно предупреждение към нарушителя да преустанови нарушението
б) При отрицателен отговор на първия въпрос, буква а): трябва ли член 13 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че обхваща посочените в първия въпрос, буква а) разходи за адвокат като обезщетение
2. а) Трябва ли правото на Съюза, по-специално с оглед на – членове 3, 13 и 14 от Директива 2004/48, – член 8 от Директива 2001/29 и – член 7 от Директива 2009/24, да се тълкува в смисъл, че притежател на права на интелектуална собственост по смисъла на член 2 от Директива 2004/48 по принцип има право на възстановяване на пълните разходи за адвокат, посочени в първия въпрос, буква a), и при всички случаи на разумна и съществена част от тях, дори ако: – преследваното нарушение на права е извършено от физическо лице извън професионалната или търговската му дейност, и – в тази хипотеза националната правна уредба предвижда, че такива разходи за адвокат обикновено могат да бъдат възстановени само по намалена цена на иска
б) При утвърдителен отговор на втория въпрос, буква а): трябва ли посоченото във втория въпрос, буква а) право на Съюза да се тълкува като означаващо, че изключение от посочения във втория въпрос, буква a) принцип, съгласно който на притежателя на права трябва да бъдат възстановени изцяло или при всички случаи разумна и съществена част от тях посочените в първия въпрос, буква а) разходи за адвокат, като се вземат предвид други фактори (като например актуалността на произведението, продължителността на публикуването и обстоятелството, че нарушението е извършено от физическо лице извън кръга на неговите търговски или професионални интереси), e допустимо дори ако нарушаването на права на интелектуална собственост по смисъла на член 2 от Директива 2004/48 се състои в обмен на файлове, тоест предоставяне на произведението на публично разположение чрез предлагането му за безплатно изтегляне от всички участници в свободно достъпна платформа за обмен без управление на цифровите права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Допуска ли член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО въвеждането на допълнителни косвени данъци върху акцизни стоки, когато приходите от тях се използват единствено за общо подпомагане на бюджета на териториалните единици?
Какво е съдържанието на понятието „специфична цел“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директивата и какви критерии трябва да бъдат изпълнени, за да е налице такава цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттеглянето на преюдициалното запитване от националния съд съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Кой орган е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството пред Съда вследствие на оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Допуска ли член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 въвеждането на допълнителни косвени данъци върху акцизни стоки, когато приходите от тях се използват единствено за общо подпомагане на бюджета на публичните органи?
Какви са изискванията, за да се приеме, че даден косвен данък върху акцизни стоки преследва „специфична цел“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118?
Противоречи ли национална правна уредба, която предвижда такъв данък с чисто бюджетна цел, на изискванията на Директива 2008/118?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Обхваща ли задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на Директива 2009/103/ЕО моторните превозни средства, които са временно спряни от движение и са негодни за употреба според националното законодателство?
Явява ли се фактът, че превозното средство е временно спряно от движение, достатъчно основание за освобождаването му от задължението за застраховка по време на този период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 3, буква б), подточка i) и член 7, параграф 1 от Директива 2011/24/ЕС във връзка с член 1, буква в) и член 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че лице, което е пенсионер съгласно законодателството на държава членка и което има право съгласно член 24 от този регламент да получава обезщетения в натура, предоставяни от държавата членка по пребиваването му за сметка на държавата членка, която отговаря за изплащането на пенсията, трябва да се счита за „осигурено лице“ по смисъла на член 7, параграф 1 от Директивата, което може да получи възстановяване на разходи за здравно обслужване, получено в трета държава членка, без да е осигурено по схемата за задължително здравно осигуряване на държавата членка, която отговаря за изплащането на пенсията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Следва ли член 101 ДФЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на националната правна уредба, съгласно което петгодишният давностен срок за предявяване на искове, предвиден в член 10 от Директива [2014/104], както и член 17 относно определянето на размера на вредата от съдилищата са неприложими с обратно действие, определяйки като референтна за обратното действие датата на налагането на санкцията, а не датата на предявяването на иска?
2) Следва ли член 22, параграф 2 от Директива 2014/104 и понятието „обратно действие“ да се тълкуват в смисъл, че член 10 от същата директива е приложим спрямо иск като предявения в главното производство, който, макар и предявен след влизане в сила на Директивата и на акта за транспонирането ѝ, се отнася до предходни обстоятелства или санкции?
3) При прилагането на разпоредба като съдържащата се в член 76 от [Закон 15/2007], следва ли член 17 от [Директива 2014/104], уреждащ определянето на размера на вредата от съдилищата, да се тълкува в смисъл, че това е разпоредба с процесуален характер, приложима в главното производство, искът по който е предявен след влизане в сила на националния акт за транспониране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Какви са последиците за съдебното производство пред Съда, когато запитващата юрисдикция оттегли преюдициалното си запитване?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по съдебните разноски в случаите на оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за становища пред Съда от лица, които не са страни по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Съответен ли е на чл. 6 ал.3 от Директива 2012/13 и чл. 47 от Хартата национален закон — чл. 248 ал.3 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република България, съобразно който след приключване на първото съдебно заседание по наказателно дело (разпоредителното заседание), не се предвижда процесуален ред за отстраняване на неяснота и непълнота в съдържанието на обвинителния акт, които нарушават правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен?
При отрицателен отговор — ще бъде ли съответно на горепосочените норми, а също така и на чл. 47 от Хартата, такова тълкуване на националния закон за изменение на обвинението, което дава възможност на прокурора в съдебното заседание да отстрани тази неяснота и непълнота в съдържанието на обвинителния акт по начин, при който правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен бъде действително и реално защитено; или ще бъде съответно на горепосочените правни норми да се остави без приложение националната забрана за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.