Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 15 от Директива 2002/58/ЕО във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата […], от една страна, и с член 6 от Хартата […], както и с член 4 [ДЕС], от друга страна, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги да съхраняват данните за трафик и данните за местонахождението на крайните потребители на тези услуги, когато
– за това задължение не е необходимо да е налице конкретно основание от гледна точка на място, време или пространство;
– предмет на задължението за съхраняване при предоставянето на обществено достъпни телефонни услуги, включително при предаването на кратки, мултимедийни или подобни съобщения, както и на повиквания без отговор или на неуспешни повиквания, са следните данни:
– телефонният номер или друг идентификатор на линията, от която се извършва повикването, и на линията, която приема повикването, както и на всяка друга участваща линия в случай на препращане или прехвърляне;
– дата и час на началото и на края на връзката или, в случай на предаване на кратки, мултимедийни или подобни съобщения — времето на изпращането и на получаването на съобщението, и посочване на съответната часова зона;
– информация за използваната услуга, когато в рамките на телефонната услуга могат да се ползват различни услуги;
– в случая на мобилни телефонни услуги също и
– международните идентификатори на абонатите на мобилни услуги на линията, от която се осъществява повикването, и на линията, която приема повикването;
– международният идентификатор на крайното съоръжение, от което се осъществява повикването и с което се приема повикването;
– дата и час на първото активиране на услугата и посочване на съответната часова зона, когато услугите са предплатени;
– знаците на клетките, които се използват от осъществяващата и от приемащата повикването линия в началото на връзката;
– в случая на интернет телефония също и адресите по интернет протокол на осъществяващата и на приемащата повикването линия и присвоените на ползвателите идентификатори;
– предмет на задължението за съхраняване при предоставянето на обществено достъпни услуги за достъп до интернет са следните данни:
– адрес по интернет протокол, който е присвоен на абоната за ползване на интернет;
– уникален идентификатор на линията, чрез която се осъществява ползването на интернет, както и присвоен на ползвателя идентификатор;
– дата и час на началото и на края на ползването на интернет с присвоения адрес по интернет протокол, с посочване на съответната часова зона;
– при мобилно ползване: знаците на клетката, която се използва в началото на интернет връзката;
– не се допуска съхраняването на следните данни:
– съдържанието на съобщенията;
– данни за посетени интернет страници;
– данни за услуги за електронна поща;
– данни, които указват връзките от и към някои линии на лица, органи и организации в социалния сектор или в църковната сфера;
– срокът на съхраняване на данните за местонахождение, т.е. знаците на клетката, е четири седмици за използваната клетка и десет седмици за останалите данни;
– е осигурена ефективна защита на съхранените данни срещу рискове от злоупотреба, както и срещу всякакъв неразрешен достъп, и
– съхранените данни могат да се използват само за наказателното преследване на особено тежки престъпления и за предотвратяване на конкретна заплаха за телесната неприкосновеност, живота или свободата на дадено лице или за съществуването на федерацията или на дадена провинция, с изключение на адреса по интернет протокол, присвоен на даден абонат за ползване на интернет, чието използване е допустимо в рамките на справка със съхраняваните данни за целите на наказателното преследване на всякакви престъпления, предотвратяването на заплаха за обществения ред и сигурност, както и за изпълнението на функциите на разузнавателните служби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли с оглед на член 3, параграф 1, член 4, параграф 1 и член 5 от Директива 93/13 и на нейните съображения, в които се предвиждат задължение за съставяне на договора на ясен и разбираем език и изискване за тълкуване на съмненията в най-благоприятен за потребителя смисъл, договорна разпоредба, определяща курс купува и продава на чуждестранна валута в договор за кредит, индексиран по курса на тази чуждестранна валута, да се формулира еднозначно, тоест така че кредитополучателят/потребителят самостоятелно да може да определи този курс в определен ден, или пък с оглед на характера на договора, съгласно посоченото в член 4, параграф 1 от тази директива, на продължителния срок на действието му (няколко десетилетия) и на факта, че сумата в чуждестранна валута подлежи на постоянни промени (във всеки момент), е възможно договорната разпоредба да се формулира по-общо, а именно чрез обвързване с пазарната стойност на чуждестранната валута, с което става невъзможно създаването в ущърб на потребителя на значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, по смисъла на член 3, параграф 1 от същата директива?
При утвърдителен отговор на [първия] въпрос, възможно ли е с оглед на член 5 от Директива [93/13] и с оглед на нейните съображения тълкуване на договорна разпоредба относно определянето от страна на кредитодателя (банка) на курс купува и продава на чуждестранна валута, така че съмненията относно договора да се разрешат в най-благоприятен за потребителя смисъл и да се приеме, че договорът определя курс купува и продава на чуждестранната валута не по произволен начин, а в съответствие със свободния пазар, особено ако двете страни разбират по един и същ начин договорните разпоредби за определяне на курса купува и продава на чуждестранната валута или ако кредитополучателят/потребителят не е бил заинтересован от оспорената договорна разпоредба към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение, включително като не се е запознал с неговото съдържание към момента на сключването му и през целия срок на неговото изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Обхваща ли изискването за прозрачност по член 5 от Директива 93/13 задължението на професионалиста да предоставя на потребителя информация за историческото развитие на референтния индекс при сключване на договор за ипотечен кредит?
Допустимо ли е националното законодателство да изисква предварителна липса на добросъвестност, за да се приложи контрол върху непрозрачна договорна клауза в полза на потребителя по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13?
Възможно ли е националният съд да замени неравноправна клауза относно референтен индекс с легален индекс, когато последиците от двата индекса са еднакви, при условията на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Какви са изискванията за прозрачност по член 5 от Директива 93/13 във връзка с информацията, която професионалистът следва да предостави на потребителя относно референтния индекс при ипотечни заеми?
Допустимо ли е националната уредба или съдебна практика да поставя като предварително условие липсата на добра вяра от страна на професионалиста за осъществяване на съдържателен контрол върху непрозрачна договорна клауза съгласно член 3, параграф 1 от Директива 93/13?
Възпрепятстват ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 националния съд да замени нищожен референтен индекс с легален индекс при определени условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Какви са изискванията за прозрачност и разбираемост на договорните клаузи относно референтния индекс при ипотечни кредити съгласно Директива 93/13 и кога се приема, че те са изпълнени?
При установяване на неясна или неразбираема клауза за изчисляване на променлив лихвен процент по ипотечен кредит, какво е задължението на националния съд по отношение на преценката за неправомерност и възможните последици за договора?
В кои случаи и при какви условия националният съд може да замени неправомерна договорна клауза с допълнителна разпоредба от националното право или със законов индекс, за да се запази действието на договора и защитата на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Предоставя ли член 5 от Директива 93/13 възможност на професионалиста да не включва пълната дефиниция на референтния индекс или информация за неговата еволюция в договора за ипотечен кредит, ако потребителят може да разбере начина на изчисляване и икономическите последици въз основа на публично достъпна информация?
Какви са задълженията на националния съд при установяване на неясна или неразбираема клауза във връзка с изчисляването на променливия лихвен процент и по какъв начин следва да се прецени неправомерността на такава клауза по смисъла на Директива 93/13?
Допустимо ли е националният съд да замени неправомерна клауза, определяща референтен индекс, със законово предвиден заместителен индекс и при какви условия това е възможно с оглед защитата на баланса между страните и интересите на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по съдебните разноски при прекратяване на производството пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 и член 14 от Директива 2004/48/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда задължение за загубилата делото страна да заплати разходите, направени от спечелилата делото страна за оказаното от представител по индустриална собственост съдействие в съдебно производство в областта на марките, без значение дали с оглед на целите на търсената съдебна защита е било необходимо съдействието на такъв представител по индустриална собственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1169/2011 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага само към храните, за които е необходимо приготвяне и начинът на приготвяне е предварително зададен?
При отрицателен отговор на първия въпрос: с формулировката „на 100 g“, използвана в член 33, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1169/2011, единствено 100 g продукт във вида, в който се продава, ли се има предвид, или — най-малкото и —100 g от храната след приготвянето ѝ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.