всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Сближаване на законодателствата

Сближаване на законодателствата

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

1) Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 съгласно тълкуването му в практиката на Съда, и по-специално в решението от 14 март 2019 г., Dunai (C‑118/17, EU:C:2019:207), да се разбира в смисъл, че намесата на законодателя в правоотношението между потребител в качеството на кредитополучател и банка не може да лиши потребителите от правото да оспорват по съдебен ред клаузите на първоначалния договор или на допълнителното споразумение, сключено по силата на закона, за да упражнят правото си на възстановяване на всички неоснователно получени от банката облаги в ущърб на потребителите вследствие от прилагането на неравноправни договорни клаузи, когато след законодателна намеса потребителите доброволно са пристъпили към изменение на първоначалното договорно правоотношение по силата на наложено със закон задължение на банките да предложат такава възможност на потребителите, а не пряко по силата на закона, предвиждащ намесата, както се е случило по делото Dunai?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се счита, че националният съд, сезиран в производство между две лица — кредитополучател и банка, който след възприетото от Vrhovni sud (Върховния съд) тълкуване на националния Zakon o izmjeni i dopunama Zakona o potrošačkom kreditiranju (Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит) не е в състояние да тълкува разпоредбите му в съответствие с изискванията на Директива 93/13, има право и/или задължение на основание на посочената директива и на членове 38 и 47 от Хартата да остави без приложение споменатия национален закон в съответствие с тълкуването му от Върховния съд на тази държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Възможно ли е националното право да ограничи обхвата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, като изключи определени вреди (например пропуснати ползи), без това да противоречи на член 3, първа алинея от Директива 2009/103/ЕО?
Съвместимо ли е с правото на Съюза въвеждането на национални ограничения в обхвата на застрахователното покритие, ако тези ограничения се прилагат еднакво спрямо всички пострадали лица, независимо от тяхната държава членка на местоживеене?
Може ли държава членка да въведе разпоредби, които имат дискриминационен ефект спрямо пострадалите лица въз основа на държавата им на местоживеене при обезщетяване на вреди от ПТП?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Изисква ли правото на Европейския съюз държавите членки да включват в обхвата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ покриване на всички видове вреди, включително пропуснати ползи?
Съвместимо ли е с правото на Съюза национално ограничение, което изключва обезщетяване на пропуснати ползи по задължителната застраховка, ако то се прилага без дискриминация спрямо държавата членка на местопребиваване на увреденото лице или собственика на превозното средство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 3, точка 9 от [Директивата относно емисиите от промишлеността] да се тълкува в смисъл, че понятието „съществена промяна“ на инсталация означава също удължаване на периода на депониране на отпадъци в депо за отпадъци, дори ако едновременно с това не се променят одобрените максимални размери на депото или допустимият му общ капацитет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

1) Представлява ли приемането на законодателство от румънската държава, което предвижда в полза на две дружества, чийто капитал е мажоритарна собственост на държавата:
a) предоставяне на приоритетен достъп до диспечирането и задължение на оператора на преносна система да закупува спомагателни услуги от тези дружества, и
б) предоставяне на гарантиран достъп до електроенергийните мрежи за произведената от тези две дружества електроенергия, което да осигури непрекъснатото функциониране на последните,
държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, т.е. мярка, финансирана от държавата или чрез ресурси на държавата; има ли то селективен характер и може ли да засегне търговията между държавите членки
При утвърдителен отговор, тази държавна помощ предмет ли е на уведомяване съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС?
2) Съответства ли на разпоредбите на член 15, параграф 4 от Директива 2009/72 предоставянето от румънската държава на правото на гарантиран достъп до електроенергийната мрежа на две дружества, чийто капитал е мажоритарна собственост на държавата, което осигурява непрекъснатото функциониране на последните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

1) Трябва ли член 23 от [ОРЗД] във връзка с член 2, параграф 2, буква г) от този регламент да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на национално законодателство като Закона [за PNR], който транспонира Директивата [за PNR], както и Директивата [за API] и Директива [2010/65]?
2) Съвместимо ли е приложение I […] с член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от [Хартата] в смисъл, че изброените в него данни са с много широк обхват — по-специално посочените в точка 18 от [това приложение I] към Директивата [за PNR] данни, които надхвърлят тези по член 3, параграф 2 от Директивата [за API] — и доколкото, взети заедно, те биха могли да разкрият чувствителни данни и по този начин да надхвърлят границите на „строго необходимото“?
3) Съвместими ли са точки 12 и 18 от приложение I […] с член 7, член 8 и с член 52, параграф 1 от [Хартата], доколкото с оглед на изразите „[по-специално]“ и „включително“ данните, до които се отнасят, са посочени примерно и неизчерпателно, така че не е спазено изискването за точност и яснота на правилата за намеса в правото на зачитане на личния живот и в правото на защита на личните данни?
4) Съвместими ли са член 3, точка 4 от Директивата [за PNR] и приложение I […] с член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от [Хартата], доколкото системата за общо събиране, предаване и обработване на данните за пътниците, които се въвеждат с тези разпоредби, се отнася до всяко лице, което използва съответното транспортно средство, без оглед на каквито и да било обективни критерии, позволяващи да се приеме, че това лице може да представлява риск за обществената сигурност?
5) Трябва ли член 6 от Директивата [за PNR] във връзка с член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като оспорвания закон, в който се предвижда като цел на обработването на „PNR“ данни да се извършва контрол на съответните дейностите от разузнавателните служби и службите за сигурност, като по този начин посочената цел се включва в рамките на предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на терористични престъпления и тежки престъпления?
6) Съвместим ли е член 6 от Директивата [за PNR] с член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от [Хартата], доколкото предварителната оценка, която предвижда посредством взаимозависимост между бази данни и предварително установени критерии, се прилага систематично и общо към данните за пътниците, без оглед на каквито и да било обективни критерии, позволяващи да се приеме, че тези пътници могат да представляват риск за обществената сигурност?
7) Може ли понятието „друг компетентен национален орган“ в член 12, параграф 3 от Директивата [за PNR] да се тълкува в смисъл, че се отнася до ЗДП, създадено със Закона [за PNR], което поради това би могло да разреши достъпа до PNR данните след изтичането на шестмесечен срок в рамките на ad hoc търсения?
8) Трябва ли член 12 от Директивата [за PNR] във връзка с член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като оспорвания закон, който предвижда общ срок от пет години за съхраняване на данните, без да се прави разграничение дали при предварителната оценка се установява, че съответните пътници могат да представляват риск за обществената сигурност?
9) a) В съответствие ли е Директивата [за АPI] с член 3, параграф 2 [ДЕС] и с член 45 от [Хартата], доколкото предвидените в нея задължения се прилагат за полети в рамките на Европейския съюз
б) Трябва ли Директивата [за API], тълкувана във връзка с член 3, параграф 2 [ДЕС] и с член 45 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като оспорвания закон, който за целите на борбата с незаконната имиграция и подобряването на граничния контрол разрешава система за събиране и обработване на данните за пътниците „към, от и преминаващи през територията на страната“, което би могло да доведе до непряко възстановяване на контрола на вътрешните граници?
10) Ако въз основа на отговорите на предходните преюдициални въпроси Cour constitutionnelle би трябвало да стигне до извода, че оспорваният закон, с който по-специално се транспонира Директивата [за PNR], не е в съответствие с едно или повече задължения, произтичащи от посочените в тези въпроси разпоредби, може ли да се запазят временно последиците от Закона [за PNR] с цел да се избегне правна несигурност и да се позволи вече събраните и съхранявани данни да могат да продължат да се използват за целите на закона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 13 от Директива 2012/19/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска налагането от държава членка на задължение за финансиране на разходите за събиране, третиране, повторна употреба, оползотворяване и екологосъобразно обезвреждане на отпадъци от електрическо и електронно оборудване от фотоволтаични панели, пуснати на пазара не по-късно от 1 януари 2013 г., на потребителите вместо на производителите им?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, има ли значение за оценката на предпоставките за отговорността на държавата членка за вредата, причинена на частноправен субект поради нарушаване на правото на Съюза, разглежданото в главното производство обстоятелство, че държавата членка сама е определила правилата за финансиране на разходите за отпадъците от фотоволтаични панели още преди приемането на Директива 2012/19/ЕС, по силата на която фотоволтаичните панели попадат в приложното поле на правото на Съюза, а производителите са задължени да поемат съответните разходи, включително по отношение на панелите, които са пуснати на пазара преди изтичането на срока за транспониране на Директивата (и самото приемане на уредба на равнището на правото на Съюза)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

1) Допуска ли член 63 ДФЕС (предишен член 56 ДЕО) национална данъчна разпоредба като разглежданата в главното производство, която за целите на възстановяването на данъка върху доходите от капитал изисква от установено в чужбина дружество, което получава дивиденти от капиталови участия и което не достига минималния праг на участие в капитала на съответното дружество съгласно член 3, параграф 1, буква а) от [Директива 90/435], да докаже с удостоверение от чуждестранната данъчна администрация, от една страна, че то или лица, притежаващи пряко или непряко участие в неговия капитал, нямат възможност да приспадат данъка върху доходите от капитал или да го приспадат като оперативни разходи или като разходи, свързани с дейността, както и, от друга страна, че такова приспадане, признаване или пренасяне към последващ период не е осъществено в действителност, при положение че за целите на възстановяването на данъка върху доходите от капитал подобно доказателство не се изисква от местно дружество?
(2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Допускат ли принципите на пропорционалност и ефективност изискването за представяне на посоченото в първия въпрос удостоверение, при положение че установеният в чужбина получател на дивиденти от т.нар. „малцинствени участия в дружества с разпръсната структура на капитала“ в действителност не може да представи такова удостоверение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

1) Относно понятието „изключителни обстоятелства“ a) Може ли член 30, параграф 9 от [Директива 2015/849], доколкото обуславя ограничаването на достъпа до информация относно [действителните] собственици от „изключителни, определени в националното право обстоятелства“, да се тълкува в смисъл, че допуска национално право да определи понятието „изключителни обстоятелства“ само като равнозначно на „непропорционален риск, риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване, тормоз, насилие или сплашване“, понятия, които вече са условие за прилагане на ограничаването на достъп чрез текста на [тази разпоредба]
б) При отрицателен отговор на [първи въпрос] [буква] a) и ако в националното право за транспониране понятието „изключителни обстоятелства“ е определено само чрез препращане към неотносимите понятия „[на] непропорционален риск, [на] риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване, тормоз, насилие или сплашване“, трябва ли текстът на член 30, параграф 9 [от Директива 2015/849] да се тълкува в смисъл, че позволява националният съд да не вземе под внимание условието за „изключителни обстоятелства“, или той трябва да замести бездействието на националния законодател, като по пътя на съдебното тълкуване определи обхвата на понятието „изключителни обстоятелства“
В последната хипотеза, като се има предвид, че съгласно текста на член 30, параграф 9 [от тази директива] става въпрос за условие, чието съдържание е определено от националното право, възможно ли е Съдът […] да даде насоки на националния съд при изпълнението на неговата задача
При утвърдителен отговор на този последен въпрос, какви са насоките, от които трябва да се ръководи националният съд при определянето на съдържанието на понятието „изключителни обстоятелства“
2) Относно понятието „риск“ a) Трябва ли член 30, параграф 9 от [Директива 2015/849], доколкото обуславя ограничаването на достъпа до информация относно [действителните] собственици от „непропорционален риск, риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване, тормоз, насилие или сплашване“, да се тълкува в смисъл, че препраща към съвкупност от осем хипотези, първата от които съответства на общ риск, който е поставен в зависимост от условието да е непропорционален, а останалите седем съответстват на специфични рискове, които не зависят от условието за непропорционалност, или в смисъл, че препраща към съвкупност от седем хипотези, всяка от които съответства на специфичен риск, който е поставен в зависимост от условието да е непропорционален
б) Трябва ли член 30, параграф 9 от [Директива 2015/849], доколкото обуславя ограничаването на достъпа до информация за [действителните] собственици от „риск“, да се тълкува в смисъл, че ограничава преценката за съществуването и обхвата на този риск само до връзките, които [действителният] собственик поддържа с правното образувание, по отношение на което той конкретно иска да се ограничи достъпът до информация за качеството му на [действителен] собственик, или в смисъл, че предполага да се вземат предвид връзките, които съответният [действителен] собственик поддържа с други правни образувания
Ако трябва да се вземат предвид връзките, поддържани с други правни образувания, трябва ли да се вземе предвид само качеството на [действителен] икономически собственик по отношение на други правни образувания, или трябва да се отчита всяка връзка, поддържана с други правни образувания
Ако трябва да се взема предвид всяка връзка, поддържана с други правни образувания, отразява ли се естеството на тази връзка на преценката за съществуването и за обхвата на риска
в) Трябва ли член 30, параграф 9 от [Директива 2015/849], доколкото обуславя ограничаването на достъпа до информация за [действителните] собственици от „риск“, да се тълкува в смисъл, че изключва възможността да се ползва защитата, произтичаща от ограничаване на достъпа, когато тази информация, съответно други данни, представени от [действителния] собственик, за да докаже съществуването и обхвата на риска, на който е изложен, са лесно достъпни за трети лица чрез други информационни средства
3) Относно понятието „непропорционален“ риск Какви разнопосочни интереси следва да се вземат предвид при прилагането на член 30, параграф 9 от [Директива 2015/849], доколкото той обуславя ограничаването на достъпа до информация относно [действителния] собственик от „непропорционален“ риск
Валиден ли е член 1, параграф 15, буква в) от [Директива 2018/843] в смисъл, че задължава държавите членки да направят достъпна във всички случаи за всеки член на широката общественост информацията за действителните собственици, без това да е оправдано със законен интерес a) от гледна точка на правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от член 7 от Хартата, тълкуван в съответствие с член 8 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)], като се имат предвид целите, прогласени по-конкретно в съображения 30 и 31 от Директива 2018/843, отнасящи се в частност до борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, и б) от гледна точка на правото на защита на личните данни, гарантирано в член 8 от Хартата, доколкото то има за цел по-конкретно да гарантира законосъобразното, добросъвестното и по прозрачен начин обработване на лични данни по отношение на субекта на данните, ограничението на целите на събиране и обработване и свеждането на данните до минимум
Следва ли член 1, параграф 15, буква ж) от Директива 2018/843 да се тълкува в смисъл, че посочените в него изключителни обстоятелства — при които държавите членки могат да предвидят изключение от достъпа до цялата или част от информацията за действителните собственици, когато достъпът на широката общественост би изложил действителния собственик на непропорционален риск, риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване, тормоз, насилие или сплашване — са налице единствено ако са представени доказателства за непропорционален риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване за пари, тормоз, насилие или сплашване, който е изключителен, насочен срещу личността на действителния собственик, съществен, реален и непосредствен
При утвърдителен отговор, валиден ли е така тълкуваният член 1, параграф 15, буква ж) от Директива 2018/843 от гледна точка на правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано в член 7 от Хартата, и на правото на защита на личните данни, гарантирано от член 8 от Хартата
Трябва ли член 5, параграф 1, буква а) от [ОРЗД], който изисква законосъобразното, добросъвестното и по прозрачен начин обработване на лични данни по отношение на субекта на данните, да се тълкува в смисъл, че допуска – личните данни на действителен собственик, вписани в регистър на действителните собственици, създаден в съответствие с член 30 от Директива 2015/849, да бъдат достъпни за широката общественост без контрол или посочване на основателна причина от всяко лице от обществеността и без субектът на данните (действителен собственик) да може да разбере кой е имал достъп до неговите лични данни, и – администраторът на такъв регистър на действителните собственици да предоставя достъп до лични данни на действителните собственици на неограничен и неопределяем брой лица
б) Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) от ОРЗД, който налага ограничение на целите, да се тълкува в смисъл, че допуска лични данни на действителен собственик, които са вписани в регистър на действителните собственици, създаден в съответствие с член 30 от Директива 2015/849 да бъдат достъпни за широката общественост, без администраторът на тези данни да може да гарантира, че посочените данни се използват само за целта, за която са били събрани, а именно по същество за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма — цел, за чието постигане широката общественост не носи отговорност
в) Трябва ли член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД, който изисква свеждането на данните до минимум, да се тълкува в смисъл, че допуска чрез регистър на действителните собственици, създаден в съответствие с член 30 от Директива 2015/849 широката общественост да има достъп не само до името, месеца и годината на раждане, гражданството и държавата на пребиваване на действителен собственик, както и до характера и обема на притежаваните от него права, но и до деня на раждане и място на раждане
г) Допуска ли член 5, параграф 1, буква е) от ОРЗД — който изисква данните да се обработват по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване, и по този начин гарантира целостта и поверителността на тези данни — неограничен и безусловен достъп, без задължение за поверителност, до личните данни на действителните собственици в регистъра на действителните собственици, създаден в съответствие с член 30 от Директива 2015/849
д) Следва ли член 25, параграф 2 от ОРЗД, който гарантира защитата на данните по подразбиране, по силата на който по-специално по подразбиране без намеса от страна на физическото лице личните данни не трябва да бъдат достъпни за неограничен брой физически лица, да се тълкува в смисъл, че допуска: – регистър на действителните собственици, създаден в съответствие с член 30 от Директива 2015/849, […] да не изисква членовете на широката общественост, които правят справки в личните данни на действителен собственик, да се регистрират в сайта на посочения регистър, и – на посочения действителен собственик да не се предоставя никаква информация относно извършена справка в личните данни на действителен собственик, вписани в такъв регистър, и – да не се прилага никакво ограничение относно обхвата и достъпността на разглежданите лични данни от гледна точка на целта на тяхното обработване
е) Трябва ли членове 44—50 от ОРЗД, които поставят строги условия относно предаването на лични данни на трета държава, да се тълкуват в смисъл, че допускат такива данни на действителен собственик, вписани в регистър на действителните собственици, създаден в съответствие с член 30 от Директива 2015/849, да бъдат достъпни във всички случаи за всички членове на широката общественост, без това да е оправдано със законен интерес и без ограничение относно местонахождението на тази общественост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли Директива 94/22 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като описаната, която, от една страна, определя като оптимална за целите на издаване на разрешение за изследване на въглеводороди зона с определена площ, отдадена на концесия за определен срок — в случая зона от 750 km2 за срок от шест години — и от друга страна, позволява превишаването на тези граници чрез издаване на няколко последователни разрешения за изследване на едно и също лице, при условие че са издадени по различни административни процедури?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form