Сближаване на законодателствата

1) Относно понятието „изключителни обстоятелства“ a) Може ли член 30, параграф 9 от [Директива 2015/849], доколкото обуславя ограничаването на достъпа до информация относно [действителните] собственици от „изключителни, определени в националното право обстоятелства“, да се тълкува в смисъл, че допуска национално право да определи понятието „изключителни обстоятелства“ само като равнозначно на „непропорционален риск, риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване, тормоз, насилие или сплашване“, понятия, които вече са условие за прилагане на ограничаването на достъп чрез текста на [тази разпоредба]
б) При отрицателен отговор на [първи въпрос] [буква] a) и ако в националното право за транспониране понятието „изключителни обстоятелства“ е определено само чрез препращане към неотносимите понятия „[на] непропорционален риск, [на] риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване, тормоз, насилие или сплашване“, трябва ли текстът на член 30, параграф 9 [от Директива 2015/849] да се тълкува в смисъл, че позволява националният съд да не вземе под внимание условието за „изключителни обстоятелства“, или той трябва да замести бездействието на националния законодател, като по пътя на съдебното тълкуване определи обхвата на понятието „изключителни обстоятелства“
В последната хипотеза, като се има предвид, че съгласно текста на член 30, параграф 9 [от тази директива] става въпрос за условие, чието съдържание е определено от националното право, възможно ли е Съдът […] да даде насоки на националния съд при изпълнението на неговата задача
При утвърдителен отговор на този последен въпрос, какви са насоките, от които трябва да се ръководи националният съд при определянето на съдържанието на понятието „изключителни обстоятелства“
2) Относно понятието „риск“ a) Трябва ли член 30, параграф 9 от [Директива 2015/849], доколкото обуславя ограничаването на достъпа до информация относно [действителните] собственици от „непропорционален риск, риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване, тормоз, насилие или сплашване“, да се тълкува в смисъл, че препраща към съвкупност от осем хипотези, първата от които съответства на общ риск, който е поставен в зависимост от условието да е непропорционален, а останалите седем съответстват на специфични рискове, които не зависят от условието за непропорционалност, или в смисъл, че препраща към съвкупност от седем хипотези, всяка от които съответства на специфичен риск, който е поставен в зависимост от условието да е непропорционален
б) Трябва ли член 30, параграф 9 от [Директива 2015/849], доколкото обуславя ограничаването на достъпа до информация за [действителните] собственици от „риск“, да се тълкува в смисъл, че ограничава преценката за съществуването и обхвата на този риск само до връзките, които [действителният] собственик поддържа с правното образувание, по отношение на което той конкретно иска да се ограничи достъпът до информация за качеството му на [действителен] собственик, или в смисъл, че предполага да се вземат предвид връзките, които съответният [действителен] собственик поддържа с други правни образувания
Ако трябва да се вземат предвид връзките, поддържани с други правни образувания, трябва ли да се вземе предвид само качеството на [действителен] икономически собственик по отношение на други правни образувания, или трябва да се отчита всяка връзка, поддържана с други правни образувания
Ако трябва да се взема предвид всяка връзка, поддържана с други правни образувания, отразява ли се естеството на тази връзка на преценката за съществуването и за обхвата на риска
в) Трябва ли член 30, параграф 9 от [Директива 2015/849], доколкото обуславя ограничаването на достъпа до информация за [действителните] собственици от „риск“, да се тълкува в смисъл, че изключва възможността да се ползва защитата, произтичаща от ограничаване на достъпа, когато тази информация, съответно други данни, представени от [действителния] собственик, за да докаже съществуването и обхвата на риска, на който е изложен, са лесно достъпни за трети лица чрез други информационни средства
3) Относно понятието „непропорционален“ риск Какви разнопосочни интереси следва да се вземат предвид при прилагането на член 30, параграф 9 от [Директива 2015/849], доколкото той обуславя ограничаването на достъпа до информация относно [действителния] собственик от „непропорционален“ риск
Валиден ли е член 1, параграф 15, буква в) от [Директива 2018/843] в смисъл, че задължава държавите членки да направят достъпна във всички случаи за всеки член на широката общественост информацията за действителните собственици, без това да е оправдано със законен интерес a) от гледна точка на правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от член 7 от Хартата, тълкуван в съответствие с член 8 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)], като се имат предвид целите, прогласени по-конкретно в съображения 30 и 31 от Директива 2018/843, отнасящи се в частност до борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, и б) от гледна точка на правото на защита на личните данни, гарантирано в член 8 от Хартата, доколкото то има за цел по-конкретно да гарантира законосъобразното, добросъвестното и по прозрачен начин обработване на лични данни по отношение на субекта на данните, ограничението на целите на събиране и обработване и свеждането на данните до минимум
Следва ли член 1, параграф 15, буква ж) от Директива 2018/843 да се тълкува в смисъл, че посочените в него изключителни обстоятелства — при които държавите членки могат да предвидят изключение от достъпа до цялата или част от информацията за действителните собственици, когато достъпът на широката общественост би изложил действителния собственик на непропорционален риск, риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване, тормоз, насилие или сплашване — са налице единствено ако са представени доказателства за непропорционален риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване за пари, тормоз, насилие или сплашване, който е изключителен, насочен срещу личността на действителния собственик, съществен, реален и непосредствен
При утвърдителен отговор, валиден ли е така тълкуваният член 1, параграф 15, буква ж) от Директива 2018/843 от гледна точка на правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано в член 7 от Хартата, и на правото на защита на личните данни, гарантирано от член 8 от Хартата
Трябва ли член 5, параграф 1, буква а) от [ОРЗД], който изисква законосъобразното, добросъвестното и по прозрачен начин обработване на лични данни по отношение на субекта на данните, да се тълкува в смисъл, че допуска – личните данни на действителен собственик, вписани в регистър на действителните собственици, създаден в съответствие с член 30 от Директива 2015/849, да бъдат достъпни за широката общественост без контрол или посочване на основателна причина от всяко лице от обществеността и без субектът на данните (действителен собственик) да може да разбере кой е имал достъп до неговите лични данни, и – администраторът на такъв регистър на действителните собственици да предоставя достъп до лични данни на действителните собственици на неограничен и неопределяем брой лица
б) Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) от ОРЗД, който налага ограничение на целите, да се тълкува в смисъл, че допуска лични данни на действителен собственик, които са вписани в регистър на действителните собственици, създаден в съответствие с член 30 от Директива 2015/849 да бъдат достъпни за широката общественост, без администраторът на тези данни да може да гарантира, че посочените данни се използват само за целта, за която са били събрани, а именно по същество за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма — цел, за чието постигане широката общественост не носи отговорност
в) Трябва ли член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД, който изисква свеждането на данните до минимум, да се тълкува в смисъл, че допуска чрез регистър на действителните собственици, създаден в съответствие с член 30 от Директива 2015/849 широката общественост да има достъп не само до името, месеца и годината на раждане, гражданството и държавата на пребиваване на действителен собственик, както и до характера и обема на притежаваните от него права, но и до деня на раждане и място на раждане
г) Допуска ли член 5, параграф 1, буква е) от ОРЗД — който изисква данните да се обработват по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване, и по този начин гарантира целостта и поверителността на тези данни — неограничен и безусловен достъп, без задължение за поверителност, до личните данни на действителните собственици в регистъра на действителните собственици, създаден в съответствие с член 30 от Директива 2015/849
д) Следва ли член 25, параграф 2 от ОРЗД, който гарантира защитата на данните по подразбиране, по силата на който по-специално по подразбиране без намеса от страна на физическото лице личните данни не трябва да бъдат достъпни за неограничен брой физически лица, да се тълкува в смисъл, че допуска: – регистър на действителните собственици, създаден в съответствие с член 30 от Директива 2015/849, […] да не изисква членовете на широката общественост, които правят справки в личните данни на действителен собственик, да се регистрират в сайта на посочения регистър, и – на посочения действителен собственик да не се предоставя никаква информация относно извършена справка в личните данни на действителен собственик, вписани в такъв регистър, и – да не се прилага никакво ограничение относно обхвата и достъпността на разглежданите лични данни от гледна точка на целта на тяхното обработване
е) Трябва ли членове 44—50 от ОРЗД, които поставят строги условия относно предаването на лични данни на трета държава, да се тълкуват в смисъл, че допускат такива данни на действителен собственик, вписани в регистър на действителните собственици, създаден в съответствие с член 30 от Директива 2015/849, да бъдат достъпни във всички случаи за всички членове на широката общественост, без това да е оправдано със законен интерес и без ограничение относно местонахождението на тази общественост?