Италиански
Автентичен език на производството – италиански
Дело C-372/96: Pontillo/Donatab, Заключение от 2 април 1998 г.
1. С оглед на принципа за защита на оправданите правни очаквания и на съображенията, които стоят в основата на системата от квоти, следва ли Регламент (ЕИО) № 1738/91 на Съвета да се счита за валиден, доколкото той неочаквано и непредвидимо намалява цените и премията за преработка на тютюн от сорта, известен като Burley I (италиански), на толкова късен етап от селскостопанската година за тютюна, че дори и най-предпазливите и осведомени производители не са имали възможност за маневриране?
2. Може ли фактът, че Регламент № 1738/91 изобщо не посочва мотиви, нито изрични, нито подразбиращи се, за разпоредбите си относно тютюна Burley I — който е засегнат по-сериозно от другите сортове тютюн, въпреки че свръхпроизводството при тези сортове е било дори по-голямо — да бъде упрекван като нарушение на съществени процедурни изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-228/96: Aprile/Amministrazione delle Finanze dello Stato, Заключение от 2 април 1998 г.
1. Принципите на правната сигурност, ефективната защита на правата, произтичащи от правото на Общността, и недопускането на дискриминация по отношение на средствата за защита на тези права (съгласно които процесуалните условия на вътрешното право не трябва да бъдат по-неблагоприятни и във всеки случай не трябва да правят упражняването на тези права прекомерно трудно), както са формулирани в съдебната практика на Съда на Европейските общности, изключват ли въвеждането на национални разпоредби, като тези, предвидени в първия параграф на член 29 от Закон № 428 от 29 декември 1990 г., които, макар и да се представят като тълкувателни разпоредби и следователно имат обратно действие, всъщност заменят (петгодишен) срок за обикновения (десетгодишен) давностен срок, който е бил в сила преди това, и които, като намаляват допълнително срока до три години, третират тези срокове като вече започнали да текат към момента на влизането им в сила, като по този начин дерогират, без видимо оправдание, и от общия принцип, установен в член 252 от преходните и заключителни разпоредби на Гражданския кодекс, съгласно който, в случай че упражняването на право се подчинява на по-кратък срок от този, предвиден в предходните закони, новият срок, приложим и за упражняването на вече възникнали права, започва да тече едва от влизането в сила на новата разпоредба?
2. Изключва ли принципът, че процесуалните условия на вътрешното право за защита на правата, произтичащи от правото на Общността, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които се прилагат за подобни искове от вътрешен характер (решения от 15 декември 1976 г. по дела 33/76 Rewe срещу Landwirtschaftskammer Saarland и 45/76 Comet BV срещу Produktschap voor Siergewassen, потвърдени в последващи други решения), въвеждането на национална разпоредба, като тази, съдържаща се в първия параграф на член 29 от Закон № 428 от 29 декември 1990 г., която, макар и привидно насочена към уеднаквяване на сроковете за възстановяване на суми, платени във връзка с митнически операции, всъщност (както е видно от заглавието и действителния текст на разпоредбата) има за последица разширяване на сроковете, предвидени по-рано в член 91 от Митническия закон (които се прилагат само в случай на изчислителни грешки или когато е приложено мито, различно от предвиденото в тарифата), към обективно недължими плащания, извършени в резултат на нарушения на правото на Общността, докато аналогични искове за възстановяване на обективно недължими плащания по обикновеното вътрешно право (член 2033 от Гражданския кодекс) подлежат на десетгодишен давностен срок?
3. Явява ли се принципът, установен от Съда на Европейските общности по дело C-208/90 Emmott срещу Minister for Social Welfare and Attorney General — според който, докато дадена директива на ЕИО не е правилно транспонирана, неизпълняващата държава членка не може да се позовава на забавянето на дадено лице да започне производство срещу нея, за да защити правата, предоставени му от разпоредбите на директивата, и че срокът, предвиден от националното право, в който трябва да бъде започнато производството, не може да започне да тече преди този момент — като приложение на принципа на правната сигурност, задължителен за националните съдилища по същия начин, както писмените разпоредби на правото на Общността?
4. Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително, има ли посоченият принцип, установен по дело C-208/90 Emmott срещу Minister for Social Welfare and Attorney General, поради това, че представлява конкретно приложение на един от основните принципи на правото на Общността, общ, директен ефект, т.е. прилага ли се пряко и може ли да бъде позоваван пред националните съдилища от частноправни субекти винаги, когато дадена директива не е правилно транспонирана — както в случая с Директива 83/643/ЕИО, която е предмет на решението по дело 340/87 Commission срещу Италия [1989] ECR 1483 — и във всеки случай, когато се запазват или въвеждат национални разпоредби, които установяват правила, несъвместими с предвиденото от пряко приложими разпоредби на правото на Общността, като тези на Договора, забраняващи такси с еквивалентен ефект, и на Общата митническа тарифа, които са предмет на решението на Съда по дело C-209/89 Commission срещу Италия и на решението от 5 октомври 1995 г. по дело C-125/94 Aprile Srl, in liquidation срещу Amministrazione delle Finanze dello Stato, когато националните разпоредби, запазени в сила, изискват плащане, в противоречие с правото на Общността, на недължими такси в обстоятелства (като митническо оформяне на стоки), при които търговецът не е в състояние да откаже плащането
Следователно се пита дали държавата членка, която не е изпълнила задължението да приложи разпоредби на правото на Общността с директен ефект, има право да се позовава на изтичането на срокове или давностни срокове, които са изтекли през времето, когато несъвместимите национални разпоредби са били в сила.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-231/96: Edilizia Industriale Siderurgica/Ministero delle Finanze, Заключение от 26 март 1998 г.
1. За целите на разширяване и изясняване на решението, постановено с решение от 20 април 1993 г. по съединени дела C-71/91 и C-178/91 Ponente Carni/Amministrazione delle Finanze dello Stato [1993] ECR I-1915, следва ли разпоредбите на Договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането и/или запазването от държава членка на национална разпоредба като тази, въведена от италианския законодател в член 13, параграф 2 от Декрет № 641 на Президента на Републиката от 26 октомври 1972 г., когато прилагането на тази разпоредба води до ограничаване на временните последици от решение на Съда на Европейските общности?
2. Съвместима ли е член 5 от Договора за ЕО, както е тълкуван в съдебната практика на Съда, с национална разпоредба (член 13 от Декрет № 641/72 на Президента на Републиката), която по отношение на процесуалните правила, свързани със съдебни искове за възстановяване на такси, платени в нарушение на Директива 69/335/ЕИО на Съвета, предвижда тригодишен срок, считано от датата на плащането, въпреки че такъв срок не е предвиден от националното законодателство за искове за възстановяване на суми, платени без основание между частни лица?
3. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли Съдът на Европейските общности да постанови, че правният ред на Общността допуска национална разпоредба, която определя начален момент на срока, който започва да тече (в ущърб на гражданин на държава членка, който се позовава на разпоредбите на директива с цел да получи възстановяване на такса, която е платена без основание), преди тази директива да е била правилно транспонирана в националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-279/96: Ansaldo Energia и др./Amministrazione delle Finanze dello Stato и др., Заключение от 26 март 1998 г.
1) Допустимо ли е съгласно правото на Общността национално законодателство, което определя, по отношение на започването на производство за защита на право, произтичащо от правото на Общността, срок, който започва да тече преди правилното и пълно транспониране в националното право на директивата, предоставяща това право?
2) Допустимо ли е съгласно правото на Общността да се предоставя на страна, чиито права са признати за нарушени и на която е предоставено възстановяване на претендираните суми, средство за защита, при което правилата относно размера се различават от и са по-неблагоприятни от тези, предвидени за искове за възстановяване между частни лица, и са съществено определени с акт, приет от същия държавен орган, който е нарушил правата на увредената страна чрез неизпълнение на задълженията си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/96: Ministero delle Finanze/Spac, Заключение от 26 март 1998 г.
Допустимо ли е, в производство пред италиански съд за възстановяване на такси, платени въз основа на национални разпоредби, които, с оглед на тълкуването, дадено от Съда на Европейските общности в съединени дела C-71/91 и C-178/91 Ponente Carni и други срещу Amministrazione delle Finanze dello Stato, са в противоречие с член 10 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 година, национална разпоредба, която, като изключва такива искове от приложното поле на обикновените правила относно искове за възстановяване на неправомерно платени такси и ги подчинява на специални правила относно възстановяването на такси, платени по погрешка, изисква правото на иск да бъде упражнено в срок, който започва да тече от момента на плащането, а не от момента, в който съответната общностна директива е правилно транспонирана в националното право, да бъде съвместима с принципите, установени в тази директива и възприети при нейното тълкуване, както и с общите принципи на общностното право, утвърдени от Съда на Европейските общности в дело C-208/90?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-242/96: Италия/Комисия, Заключение от 24 март 1998 г.
Неправилно намаляване на финансирането от ЕФГЗ поради твърдени сериозни недостатъци в контролната система при публичното складиране на говеждо месо
Неправомерно намаляване на разходите поради допускане на множество оферти (групови или свързани оферти) при интервенционното изкупуване на говеждо месо
Неправилно намаляване на разходите поради недостатъци в контролните процедури за премии за овче и козе месо
Неправомерно намаляване на разходите поради недостатъци в контролните процедури при публичното складиране на зърнени култури
Неправомерно намаляване на разходите поради изплащане на премии за изваждане от производство на обработваема земя, която не е била предварително обработвана
Неправомерно намаляване на разходите поради липса на проверки при възстановяване на разходи за складиране на захар
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/96: Bickel и Franz, Заключение от 19 март 1998 г.
Изискват ли принципът на недопускане на дискриминация, установен в първата алинея на член 6, правото на движение и пребиваване на гражданите на Съюза, установено в член 8а, и свободата на предоставяне на услуги, установена в член 59 от Договора, гражданин на Съюза, който е гражданин на държава членка и се намира в друга държава членка, да има право да поиска наказателното производство срещу него да се води на друг език, когато гражданите на тази държава при същите обстоятелства се ползват с такова право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-313/97: Комисия/Италия, Съдебно решение от 12 март 1998 г.
Нарушени ли са задълженията на Италианската република по член 16 от Директива 94/57/ЕО, като не са приети и/или съобщени в срок необходимите национални мерки за транспониране на директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/97: Librandi, Заключение от 5 март 1998 г.
1. Съвместимо ли е с членове 3, букви е) и ж), 5, 85 и 86 от Договора национално законодателство, което предвижда задължителни тарифи за превоз на стоки по шосе, които се одобряват и влизат в сила от публичен орган въз основа на предложение на комитет, в който заинтересованите икономически оператори са мнозинство (Министерски декрет от 2 февруари 1994 г.), както е тълкувано в решението на Съда от 5 октомври 1995 г. по дело C-96/94 Centro Servizi Spediporto срещу Spedizioni Marittima del Golfo?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен: съвместима ли е с членове 3, букви е) и ж), 5, 85 и 86 от Договора национална разпоредба (член 3 от Декрет-закон № 82/93, транспониран с Закон № 162/93), която разширява приложението на задължителните тарифи в областта на договорите за услуги по автомобилен превоз на стоки и към други видове договори, отнасящи се до различни услуги, като по-специално договори, с които изпълнителят се задължава да постигне определен резултат (contratti di appalto) и/или договори за наем?
3. Съответства ли понятието „общ интерес“, използвано от Съда в решенията по дела Reiff и Delta, на понятието „публичен интерес“, споменато от Съда в подобна правна ситуация в решението по дело Centro Servizi Spediporto срещу Spedizioni Marittima del Golfo?
4. Определя ли се това понятие („общ интерес“ и/или „публичен интерес“) от правото на Общността или е оставено на компетентността на отделните държави членки?
5. По-специално, може ли това понятие да обхване национална ситуация като описаната в главното производство, при която:
а) предложението за тарифа се изготвя въз основа на критерии, които националният законодател определя като публичен интерес и които са абстрактно дефинирани в Закон № 298/74 и подробно в Президентски декрет № 56/78, но на практика се отнасят до характеристиките на „типично предприятие“, определени в Декрет № 56/78 (членове 3 и 4), което вече не съответства на реалностите на съответния пазар;
б) правомощията на публичния орган (които никога не са били упражнявани) да върне предложението на комитета и да приеме тарифи служебно, ако новото предложение на комитета не се счита за удовлетворително, са строго ограничени до проверка дали предложението съответства на критериите, делегирани от законодателството от 1974 г. (член 53 от Закон № 298/74) на вторичното изпълнително законодателство от 1978 г. (Президентски декрет № 56/78), което оттогава не е актуализирано;
в) условията за определяне на задължителната тарифа са фиксирани по този начин и, по-важното, контролът на публичния орган върху законосъобразността на тарифата се свежда до проверка дали предложената от комитета тарифа съответства на икономическите и техническите данни на „типично предприятие“, което не е представително за съответния пазар;
г) в този контекст на публичния орган е възложена задачата да гарантира, че определената по този начин тарифа позволява на транспортните предприятия да получат възнаграждение, определено като „справедливо“ (член 52 от Закон № 298/74), но основано на твърди и напълно остарели законодателни данни, които не могат да бъдат преразгледани от публичния орган, въпреки че вече са откъснати от реалността и следователно не отразяват действителните разходи за предоставяната от транспортните предприятия услуга?
6. Алтернативно, Съдът се моли да изясни какво понятие за „колективен трудов договор“ позволява на националния съд да приеме, че няма ограничително тарифно споразумение, забранено от член 85 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-52/97: Viscido и др./Ente Poste Italiane, Заключение от 19 февруари 1998 г.
1) Дали правна разпоредба, която освобождава определено публично икономическо образувание от задължението да спазва общоприложимото законодателство относно срочните трудови договори, попада в обхвата на „помощ, предоставяна от държава-членка или чрез държавни ресурси под каквато и да е форма“
2) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли такава помощ да бъде предмет на предварителната процедура по член 93, параграф 3 от Договора
3) Ако тази процедура не е била спазена, може ли забраната на такава помощ да се счита за пряко приложима в националното право на Италианската държава
4) Ако на третия въпрос се отговори утвърдително, може ли такава забрана да бъде противопоставена в спор между публичното икономическо образувание и физическо лице, което се оплаква от неспазване спрямо него на общото законодателство относно срочната заетост с цел преобразуване на трудовото му правоотношение в безсрочно и/или обезщетение за вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.