Италиански
Автентичен език на производството – италиански
Дело C-350/14: Lazar, Заключение от 10 септември 2015 г.
Как следва да се тълкува член 4, параграф 1 от [Регламент № 864/2007], в който се предвижда, че „приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата“
По-конкретно
1) как следва да се тълкува понятието „място, в което е настъпила вредата“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 във връзка с искането за обезщетение на имуществените и неимуществените вреди, предявено от членовете на семейството на починало в резултат от пътнотранспортно произшествие лице, настъпило в държавата на съда, когато тези членове на семейството пребивават в друга държава — членка на Съюза, в която са претърпели съответните вреди;
2) представляват ли за целите на прилагането на член 4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 имуществените и неимуществените вреди, претърпени в страната на тяхното пребиваване от родствениците на лице, починало в настъпило в държавата на съда пътнотранспортно произшествие, „вреда“ по смисъла на първата част от член 4, параграф 1, или „непреки последици“ по смисъла на втората част от тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-105/14: Taricco и др., Съдебно решение от 8 септември 2015 г.
Дали чрез национална правна уредба на давността за наказателно преследване като съдържащата се в член 160, последна алинея от Наказателния кодекс, изменен със Закон № 251 от 5 декември 2005 г. и тълкуван във връзка с член 161 от този кодекс, която предвижда към момента на настъпването на фактите по главното производство, че действието, с което се прекъсва давността в рамките на наказателно преследване за тежки измами в областта на данъка върху добавената стойност, води до продължаване на давностния срок само с една четвърт от първоначалната му продължителност, може да се стигне до въвеждане на хипотеза на освобождаване от ДДС, която не е предвидена в член 158 от Директива 2006/112, и ако отговорът е положителен, може ли националната юрисдикция да остави без приложение тези разпоредби?
Дали погасяването по давност, приложимо за престъпления в областта на данъка върху добавената стойност, като предвиденото в член 160, последна алинея от Наказателния кодекс, изменен със Закон № 251 от 5 декември 2005 г. и тълкуван във връзка с член 161 от този кодекс, може да се преценява с оглед на членове 101 ДФЕС, 107 ДФЕС и 119 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/14: A2A, Съдебно решение от 3 септември 2015 г.
Трябва ли член 14 от Регламент № 659/1999, както и членове 9, 11 и 13 от Регламент № 794/2004 да се тълкуват в смисъл, че те не допускат национално законодателство, което предвижда при възстановяване на държавна помощ по решение на Комисията, оповестено на 7 юни 2002 г., лихвите да се определят въз основа на разпоредбите на глава V от Регламент № 794/2004 (по-специално на членове 9 и 11) и следователно като се прилага лихвен процент, изчислен на основата на сложна лихва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-309/14: CGIL и INCA, Съдебно решение от 2 септември 2015 г.
Допускат ли принципите, определени в Директива 2003/109/ЕО, национална правна уредба като съдържащата се в член 5, параграф 2 ter от Законодателен декрет № 286/1998, в която се предвижда, че „при подаване на молба за издаване и подновяване на разрешението за пребиваване се внася такса, чийто размер се определя в границите от минимум 80 EUR до максимум 200 EUR с декрет на Ministro dell’economia e delle finanze, съгласуван с Ministro dell’interno, в който се определят и условията и редът за внасяне на таксата“, като по този начин определя минимален размер на таксата, равен на почти 8 пъти сумата за издаване на национална карта за самоличност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-353/15: Leonmobili и Leone, Определение от 2 септември 2015 г.
Могат ли икономически интереси на страните да обосноват необходимостта от ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-95/14: UNIC и Uni.co.pel, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Допускат ли членове [34—36 ДФЕС], при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произход за стоките, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, законно обработена или пусната в продажба в други държави членки на Европейския съюз, доколкото посоченият национален закон се явява мярка с равностоен на количествено ограничение ефект, забранена с член 34 и необоснована съгласно член 36 ДФЕС?
Допускат ли членове [34—36 ДФЕС], при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за стоки, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, получена чрез преработка в държави, които не са членки на Съюза, които изделия все още не са законно пуснати в продажба в Съюза, доколкото посоченият национален закон се явява мярка с равностоен на количествено ограничение ефект, забранена съгласно член 34 ДФЕС и необоснована съгласно член 36 от Договора?
Допускат ли членове 3 и 5 от Директива 94/11, при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, законно обработена или пусната в продажба в други държави — членки на Съюза?
Допускат ли членове 3 и 5 от Директива 94/11, при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013, който налага задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия от кожа, получена чрез преработка в държави, които не са членки на Съюза, които изделия все още не са законно пуснати в продажба в Съюза?
Допуска ли член 60 от Регламент № 952/2013, при правилното му тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който налага задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, получена чрез преработка в държави — членки на Съюза, или на изделия, които все още не са законно пуснати в продажба в Съюза?
Допуска ли член 60 от Регламент № 952/2013, при правилното му тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който налага задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина на италиански език „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, получена чрез преработка в държави, които не са членки на Съюза, които изделия все още не са законно пуснати в продажба в Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/15: Paoletti и др., Определение от 16 юли 2015 г.
Съществуват ли изключителни обстоятелства, които да обосновават допускането на ускорено производство по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда при наличието на правна несигурност, продължително наказателно производство и общ интерес по въпросите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-689/13: PFE, Определение от 16 юли 2015 г.
Обхваща ли понятието „юрисдикция“ по член 267 ДФЕС съответния състав, който разглежда делото, или се отнася само до юрисдикцията като институция?
Съвместима ли е с правото на Съюза национална уредба, която ограничава възможността на отделен съдебен състав да отправя преюдициално запитване чрез предоставяне на изключителна компетентност на пленума?
Явява ли се задължението за прилагане на практиката на Съда и на решенията по вече отправени преюдициални въпроси задължение на самия състав или на институцията като цяло?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/14: A, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Трябва ли да се приеме, че искане за издръжка на деца, предявено в рамките на производство за съдебна раздяла на съпрузите като акцесорно спрямо него, може да се разгледа както от съда, който е сезиран с това производство, така и от съда, пред който е висящо производството относно родителската отговорност, въз основа на критерия за превенция, или трябва задължително да се разгледа от последния, тъй като двата отделни критерия, посочени съответно в букви в) и г) от член 3 от Регламент № 4/2009, са алтернативни в смисъл, че единият задължително изключва другия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-653/13: Комисия/Италия, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Изпълнила ли е Република Италия всички необходими мерки за изпълнение на предходното решение на Съда относно управлението на отпадъците в регион Кампания, с оглед изискванията на член 4 от Директива 2006/12/ЕО за опазване на човешкото здраве и околната среда?
Изпълнила ли е Република Италия задължението си по член 5 от Директива 2006/12/ЕО за създаване на адекватна и интегрирана мрежа от съоръжения за обезвреждане на отпадъци в регион Кампания, съгласно принципите на самодостатъчност и близост?
Следва ли да бъдат наложени финансови санкции на Република Италия поради неизпълнение на предходното решение на Съда относно управлението на отпадъците в регион Кампания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.