всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Немски

Автентичен език на производството – немски

Дело C-288/19: Finanzamt Saarbrücken, Съдебно решение от 20 януари 2021 г.

Трябва ли член 56, параграф 2 от [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че под „отдаване под наем […] на превозни средства на данъчно незадължено лице“ следва да се разбира и предоставянето за ползване на превозно средство, включено в стопанските активи на данъчнозадължено лице (служебно превозно средство), на наетия от него персонал, ако съответният работник или служител не заплаща възнаграждение за ползването на превозното средство, като това не представлява (част от) неговите трудови задължения и следователно не извършва плащане, не изразходва за целта част от получаваното парично възнаграждение и освен това не избира между различни предлагани от данъчнозадълженото лице предимства съгласно споразумение между страните, според което правото на ползване на служебното превозно средство е свързано с отказа от други предимства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-293/20: Bezirkshauptmannschaft Kirchdorf, Определение от 20 януари 2021 г.

Обсъжда се в каква степен отправеното преюдициално запитване трябва да съдържа конкретни фактически и правни основания, за да бъде допустимо според изискванията на член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник на Съда.
Разглежда се въпросът за необходимата връзка между предмета на спора, тълкуването на правото на Съюза и приложимото национално законодателство при отправяне на преюдициално запитване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-293/20: Bezirkshauptmannschaft Kirchdorf, Определение от 20 януари 2021 г.

Необходима ли е допълнителна информация относно фактическата и правната рамка на спора, за да бъде преюдициалното запитване допустимо съгласно член 267 ДФЕС?
Съществува ли достатъчна връзка между принципа на върховенство на правото на Съюза, член 56 ДФЕС и приложимите национални разпоредби, която да обоснове допустимостта на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-619/19: Land Baden-Württemberg (Communications internes), Съдебно решение от 20 януари 2021 г.

Следва ли член 4, параграф 1, първа алинея, буква д) от [Директива 2003/4] да се тълкува в смисъл, че понятието „вътрешни съобщения“ обхваща всички съобщения, които не излизат извън вътрешната служебна дейност на орган, който има задължение за предоставяне на информация?
Ограничена ли е във времето защитата на „вътрешните съобщения“ по член 4, параграф 1, първа алинея, буква д) от Директива 2003/4?
При отрицателен отговор на втория въпрос, прилага ли се защитата на „вътрешните съобщения“ по член 4, параграф 1, първа алинея, буква д) от Директива 2003/4 само до вземането на решение от органа, който има задължение за предоставяне на информация, или до приключване на друга административна процедура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-401/20: Leinfelder Uhren München/EUIPO, Определение от 19 януари 2021 г.

Необходимо ли е в молбата за допускане на обжалване изрично да бъде доказано значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Може ли самото твърдение за нов въпрос или противоречие с практиката на Съда да бъде достатъчно основание за допускане на обжалване, когато липсва обосновка относно значението на въпроса?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-401/20: Leinfelder Uhren München/EUIPO, Определение от 19 януари 2021 г.

Какви са изискванията към заявлението за допускане на обжалване пред Съда на Европейския съюз срещу решения на Общия съд по отношение на конкретното посочване и обосноваване на значимостта на повдигнатите правни въпроси?
В какво се състои задължението на жалбоподателя да обоснове защо даден въпрос е от значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Необходимо ли е само позоваване на липса на съдебна практика на Съда по даден въпрос, или се изискват конкретни и индивидуализирани аргументи за доказване на значимостта на този въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-264/20: Airhelp, Определение от 14 януари 2021 г.

Кога определени събития, които не са присъщи на нормалната дейност на въздушния превозвач и са извън неговия контрол, могат да бъдат квалифицирани като „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004?
Какви мерки трябва да предприеме въздушният превозвач, за да докаже, че е изпълнил задължението си за избягване на анулиране или закъснение на полета вследствие на извънредни обстоятелства, без да понася неприемливи жертви спрямо капацитета на предприятието?
Какви са задълженията на превозвача по отношение на пренасочването на пътниците при анулиране на полет поради извънредни обстоятелства, включително по отношение използването на други възможности извън собствените му полети?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-264/20: Airhelp, Определение от 14 януари 2021 г.

Какво представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 и попада ли сблъсък между самолет в паркирано положение и друг самолет в тази категория?
Какви са условията, при които въздушният превозвач може да бъде освободен от задължението за изплащане на обезщетение при отмяна или закъснение на полет поради извънредни обстоятелства?
Достатъчно ли е предложението за алтернативен полет, пристигащ на следващия ден, или превозвачът е длъжен да предложи по-ранна възможност за пътуване, ако такава съществува?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-718/18: Комисия/Германия () и 2009/73), Заключение от 14 януари 2021 г.

Неправилно транспониране на понятието „вертикално интегрирано предприятие“
Непълно транспониране на разпоредбите относно преходните периоди в рамките на модела на независимия преносен оператор
Непълно транспониране на разпоредбите на член 19, параграф 5 от Директиви 2009/72 и 2009/73
Нарушаване на изключителните правомощия на националния регулаторен орган

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-507/19: Bundesrepublik Deutschland (Statut de réfugié d’un apatride d’origine palestinienne), Съдебно решение от 13 януари 2021 г.

За да се прецени дали по отношение на палестинец без гражданство е преустановена закрилата или помощта от UNRWA по смисъла на член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95, трябва ли в географско отношение да се взема предвид само съответният сектор на действие (Ивицата Газа, Йордания, Ливан, Сирия, Западният бряг на река Йордан), в който лицето без гражданство реално е пребивавало, преди да напусне обхванатата от мандата на UNRWA територия (в случая секторът Сирия), или трябва да се вземат предвид и други сектори от обхванатата от мандата на UNRWA територия?
Ако следва да се взема предвид не само секторът на действие при напускането: трябва ли винаги и независимо от други условия да се вземат предвид всички сектори от обхванатата от мандата на UNRWA територия
При отрицателен отговор: трябва ли да се вземат предвид други сектори на действие само ако лицето без гражданство има съществена (териториална) връзка с този сектор на действие
За да е налице такава връзка, необходимо ли е лицето без гражданство да е имало обичайно пребиваване в този сектор при напускането му или към предишен момент
При проверката дали е налице съществена (териториална) връзка, трябва ли да се вземат предвид други обстоятелства
При утвърдителен отговор: кои са те
От значение ли е дали към момента на напускане на обхванатата от мандата на UNRWA територия за лицето без гражданство е имало разумна възможност да влезе в съответния сектор на действие?
За да се прецени дали на лице без гражданство не може ipso facto да се предостави статут на бежанец, защото след напускането на обхванатата от мандата на UNRWA територия условията по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95 са престанали да съществуват, трябва ли да се взема предвид само секторът на действие, в който е мястото на последното обичайно пребиваване
При отрицателен отговор: обратно, трябва ли да се вземат предвид и секторите, които съгласно втория въпрос трябва да се вземат предвид към момента на напускане
При отрицателен отговор: по какви критерии следва да се определят секторите, които трябва да бъдат взети предвид при постановяването на решението по молбата
Предполага ли отпадането на условията по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95 (държавните или квазидържавните) органи в съответния сектор на действие да имат готовност да приемат (обратно) лицето без гражданство?
Ползва ли се лице без гражданство, което напуска обхванатата от мандата на UNRWA територия, защото в сектора на действие, където то реално пребивава, има сериозна заплаха за него и UNRWA не е в състояние да му предостави там закрила или помощ, ipso facto от защитата по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95 и ако преди това то е отишло в този сектор на действие, без да е имало сериозна заплаха за него в сектора на действие, в който е предишното му пребиваване, и без съгласно обстоятелствата към момента на преместването то да може да очаква да получи закрила или помощ от UNRWA в сектора на действие, в който отива, и без да може в обозримо бъдеще да се завърне в сектора на действие, в който е пребивавало преди това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form