Немски

Трябва ли Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 година за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на Румъния в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията, както и докладите, изготвени от Европейската комисия въз основа на това решение, да се считат за актове, приети от институция на Европейския съюз, които подлежат на тълкуване от Съда на основание член 267 ДФЕС?
Членове 2, 37 и 38 от Акта относно условията за присъединяване към Европейския съюз на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори, разглеждани във връзка с членове 2 ДЕС и 49 ДЕС, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че с оглед на неговия правен характер, съдържание и темпорален обхват Решение 2006/928 попада в приложното поле на Договора между държавите — членки на Европейския съюз, и Република България и Румъния за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, и какви са произтичащите от него правни последици за Румъния?
Попадат ли разпоредбите относно организацията на правораздаването в Румъния, каквито са тези относно временното назначаване на ръководни длъжности в Съдебния инспекторат и относно създаването на отдел в прокуратурата, натоварен с разследването на престъпления, извършени в съдебната система, в приложното поле на Решение 2006/928 и трябва ли да отговарят на изискванията, произтичащи от правото на Съюза, и по-конкретно на правовата държава като ценност, прогласена в член 2 ДЕС?
Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и Решение 2006/928 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, приета от правителството на държава членка, която позволява на последното да извършва временни назначения на ръководните длъжности в съдебния орган, на който е възложено да провежда дисциплинарни проверки и да търси дисциплинарна отговорност от съдиите и прокурорите, без да е спазена редовната процедура за назначаване, предвидена в националното право, когато тази правна уредба е от естество да породи оправдани съмнения, що се отнася до използването на прерогативите и функциите на този орган като инструмент за натиск върху дейността на тези съдии и прокурори или за политически контрол над тази дейност?
Трябва ли член 2, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и Решение 2006/928 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда създаването на специализиран отдел в прокуратурата, който има изключителна компетентност да разследва престъпленията, извършени от съдии и прокурори, освен ако създаването на такъв отдел е обосновано от обективни и проверими изисквания, свързани с доброто правораздаване, и е съпроводено от специфични гаранции, позволяващи, от една страна, да се избегне всякакъв риск този отдел да бъде използван като инструмент за политически контрол над дейността на тези съдии и прокурори, който може да засегне тяхната независимост, и от друга страна, гарантират, че тази компетентност може да се упражнява по отношение на последните при пълно спазване на изискванията, произтичащи от членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която регламентира имуществената отговорност на държавата и личната отговорност на съдиите за вреди, причинени от съдебна грешка, в която определението на понятието „съдебна грешка“ е общо и абстрактно, и обратно, не допускат такава правна уредба, когато тя предвижда констатацията за наличие на съдебна грешка да бъде направена в рамките на производството за търсене на имуществена отговорност на държавата, без съответният съдия да е бил изслушан, и да бъде приета в последващото производство срещу него по регресен иск за търсене на лична отговорност, и когато като цяло тя не съдържа необходимите гаранции, за да не се използва такъв регресен иск като инструмент за натиск върху правораздавателната дейност и за да гарантира спазването на правото на защита на съответния съдия, така че да бъде отстранено всяко оправдано съмнение у правните субекти, що се отнася до неподатливостта на съдиите на влиянието на външни фактори, които могат да насочват техните решения, и да не се създаде впечатление за липса на независимост или на безпристрастност на тези съдии, което е от естество да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество и в една правова държава?
Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска конституционна правна уредба на държава членка, тълкувана от нейната конституционна юрисдикция, според която по-ниска по степен юрисдикция няма право по собствена инициатива да остави без приложение национална разпоредба, попадаща в приложното поле на Решение 2006/928, която в светлината на решение на Съда тя счита за противоречаща на Решение 2006/928 или на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?