всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Sharpston

Генерален адвокат – Sharpston

Дело C-302/11: Valenza и др., Съдебно решение от 18 октомври 2012 г.

Клауза 4 от Рамковото споразумение във връзка с клауза 5 от същото трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която напълно изключва отчитането на трудовия стаж, придобит от работник на срочен трудов договор в публичен орган, при определянето на прослуженото време на работника във връзка с назначаването му за неопределено време от същия орган като длъжностно лице с нормативноустановен статут чрез специална процедура по стабилизиране на трудовото му правоотношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-371/11: Punch Graphix Prepress Belgium, Съдебно решение от 18 октомври 2012 г.

Могат ли националните данъчни органи да изключат прилагането на член 4, параграф 1 от Директива 90/435 на основание на съдържащото се в тази разпоредба изключение, според което тя не се прилага при ликвидация на дъщерното дружество, като във връзка с това се позовават на конкретна вътрешноправна разпоредба (в настоящия случай на член 210 от [CIR 92]), приравняваща сливането чрез придобиване, при което в действителност не се ликвидира дъщерното дружество, на сливане чрез придобиване, при което се ликвидира дъщерното дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-396/11: Radu, Заключение от 18 октомври 2012 г.

1) Представляват ли разпоредбите на член 5, параграф 1 от [Конвенцията] и на член 6 във връзка с членове 48 и 52 от [Хартата], както и във връзка с член 5, параграфи 3 и 4, и член 6, параграфи 2 и 3 от [Конвенцията], разпоредби на първичното […] право [на ЕС], съдържащи се в Учредителните договори?
2) Представлява ли действието на компетентния съдебен орган на държавата, изпълняваща европейска заповед за арест, състоящо се в лишаване от свобода и в принудително предаване без съгласието на лицето, по отношение на което е издадена европейската заповед за арест (лицето, чието задържане и предаване е поискано), намеса от страна на изпълняващата заповедта държава в правото на лична свобода на лицето, чието задържане и предаване е поискано, прогласено от правото на ЕС по силата на член 6 ДЕС във връзка с член 5, параграф 1 от [Конвенцията] и по силата на член 6 от [Хартата] във връзка с членове 48 и 52 от Хартата […], както и във връзка с член 5, параграфи 3 и 4 и член 6, параграфи 2 и 3 от [Конвенцията]?
3) Трябва ли намесата на държавата, изпълняваща европейска заповед за арест, в правата и гаранциите, предвидени в член 5, параграф 1 от [Конвенцията] и в член 6 от [Хартата] във връзка с членове 48 и 52 от Хартата […], както и във връзка с член 5, параграфи 3 и 4, и член 6, параграфи 2 и 3 от [Конвенцията], да отговаря на изискването за необходимост в едно демократично общество и за пропорционалност по отношение на конкретно преследваната цел?
4) Може ли компетентният съдебен орган на държавата, изпълняваща европейска заповед за арест, да отхвърли искането за предаване, без да наруши задълженията, установени в Учредителните договори и в другите разпоредби на […] право[то на ЕС], поради факта че не са изпълнени кумулативно необходимите условия, установени в член 5, параграф 1 от [Конвенцията] и в член 6 от Хартата […] във връзка с членове 48 и 52 от Хартата […], както и във връзка с член 5, параграфи 3 и 4, и член 6, параграфи 2 и 3 от [Конвенцията]?
5) Може ли компетентният съдебен орган на държавата, изпълняваща европейска заповед за арест, да отхвърли искането за предаване, без да наруши задълженията, установени в Учредителните договори и в другите разпоредби на […] право[то на ЕС], поради липсващо или непълно транспониране или поради неправилно транспониране (в смисъл на неспазване на условието за реципрочност) на [рамковото решение] от страна на държавата, издаваща европейската заповед за арест?
6) Противоречат ли разпоредбите на член 5, параграф 1 от [Конвенцията] и на член 6 от [Хартата] във връзка с членове 48 и 52 от Хартата […], както и във връзка с член 5, параграфи 3 и 4, и член 6, параграфи 2 и 3 от [Конвенцията], към които препраща член 6 ДЕС, на националното право на държавата — членка на Европейския съюз, Румъния, по-специално на дял III от Закон № 302/2004, и дали [рамковото решение] е транспонирано правилно от тези норми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-669/11: ED & F Man Alcohols, Съдебно решение от 4 октомври 2012 г.

1) Загубата, в размер на 12,08 екю на хектолитър алкохол, който не е изнесен в предвидения срок, на гаранцията за добро изпълнение, предоставена от спечелилия търга пред органите за интервенция, които държат възложения алкохол, предвидена в параграф 5 на член 5 от Регламент (ЕО) № 360/95 [...] в случай на неспазване на срока за износ от страна на спечелилия търга, и загубата, в размер на 15 % във всички случаи и на 0,33 % от оставащата сума за всеки ден закъснение, на гаранцията, предназначена да осигури износа, предвидена в параграф 12 на член 91 от Регламент (ЕО) № 1623/2000 [...] в случай на закъснение при износа на възложения алкохол, представляват ли административни санкции или мерки от друг характер?
2) Само неспазването от страна на оператор на срока за износ на алкохоли от винен произход, държани от органите за интервенция и възложени му от Комисията в рамките на процедура по търг, представлява ли нарушение, което има или може да има за ефект да нанесе вреда на общия бюджет на Европейските общности или на бюджети, управлявани от тях, по смисъла на член 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 [...]?
3) По отношение на евентуалната комбинация на разпоредбите на хоризонталния Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 [...] с тези на секторния Регламент (ЕО) № 360/95 [...]:
В случай на положителен отговор на [втория] въпрос [...], прилага ли се режимът на задържане на гаранцията в случай на закъснение при износа, предвиден в секторния регламент [№ 360/95], с изключение на всеки друг режим на мерки или санкции, предвиден от правото на Съюза
Или, напротив, приложим ли е единствено режимът на мерки и административни санкции, предвиден в Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 [...]
Или следва да се комбинират разпоредбите на тези два регламента [...] за определяне на мерките и санкциите, които трябва да се приложат, и ако да, по какъв начин?
В случай на отрицателен отговор на [втория] въпрос [...], забраняват ли разпоредбите на хоризонталния Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 [...] прилагането на задържането на гаранцията, предвидено в параграф 5 на член 5 от секторния Регламент (ЕО) № 360/95 [...], на основание че този хоризонтален регламент [...] е въвел условие, свързано с наличието на финансов ущърб за Общностите, което препятства прилагането на мярка или санкция, предвидена в по-ранен или по-късен секторен селскостопански регламент, при липса на такъв ущърб?
4) В случай че, с оглед на отговорите на предходните въпроси, задържането на гаранцията представлява санкция, приложима в случай на неспазване на срока за износ от страна на спечелилия търга, следва ли да се прилагат с обратна сила и, ако да, при какви условия, за целите на изчисляване на задържането на гаранцията за неспазване на срока за износ, определен за търговете № 170/94 ЕО и 171/94 ЕО с Регламент (ЕО) № 360/95 [...] изменен, разпоредбите на параграф 12 на член 91 от Регламент (ЕО) № 1623/2000 [...], дори когато, от една страна, този последен регламент нито изменя, нито изрично отменя разпоредбите на член 5 от Регламент (ЕО) № 360/95, които уреждат конкретно търговете № 170/94 ЕО и 171/94 ЕО, а само тези на Регламент (ЕО) № 377/93 [...], който определя общия режим на търговете за алкохоли от дестилации, държани от органите за интервенция, и препраща, що се отнася до условията за освобождаване на гаранциите за добро изпълнение, предоставени от спечелилите търга, към Регламент (ЕИО) № 2220/85 [...], към който разпоредбите на член 5 от Регламент (ЕО) № 360/95 [...] изрично дерогират, а от друга страна, Регламент (ЕО) № 1623/2000 е приет след реформата на общата организация на пазара на вино, приета през 1999 г., като съществено изменя системата на търговете и режима на гаранциите, предоставяни в този контекст, както по отношение на тяхната цел, така и на размера и условията за тяхната загуба и освобождаване, и накрая, премахва Федеративна република Бразилия от списъка на третите страни, към които е разрешен износът, с оглед на изключителна употреба в сектора на горивата, на възложения алкохол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-669/11: ED & F Man Alcohols, Съдебно решение от 4 октомври 2012 г.

Следва ли член 5, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 360/95 на Комисията от 22 февруари 1995 година, член 91, параграф 12 от Регламент (ЕО) № 1623/2000 на Комисията от 25 юли 2000 година, член 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година, както и разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 377/93 на Комисията от 12 февруари 1993 година и на Регламент (ЕИО) № 2220/85 на Комисията от 22 юли 1985 година да се тълкуват в смисъл, че неспазването на срока за износ на алкохол от винен произход, съхраняван от интервенционните агенции и възложен чрез тръжна процедура, представлява нарушение, което може да доведе до нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, и че задържането на гаранцията за изпълнение представлява административна санкция, която следва да се основава на член 5, параграф 5 от Регламент № 360/95, като не е възможно прилагането с обратно действие на по-леки санкции, предвидени в други разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-379/11: Caves Krier Frères, Заключение от 27 септември 2012 г.

Съответства ли на правото на Съюза, и по-специално на членове 21 и 45 [ДФЕС], член L.541‑21, първа алинея от люксембургския Кодекс на труда, доколкото поставя правото на работодателите от частния сектор да получат възстановяване на социалноосигурителните вноски — частта на работодателя и частта на осигуреното лице за наетите на работа безработни лица на възраст над четиридесет и пет години, независимо дали получават обезщетение — в зависимост от условието безработните лица да са регистрирани като търсещи работа в служба по труда на [ADEM] за период от поне един месец, докато от тази мярка не се ползват работодателите, които наемат на работа безработни лица, регистрирани като търсещи работа в еквивалентни чуждестранни органи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-113/10: Zuckerfabrik Jülich и др., Съдебно решение от 27 септември 2012 г.

С оглед на изложеното, следва ли възприетият от Комисията в Регламент № 1193/2009 метод за изчисляване на средната загуба на тон захар за задълженията за износ, които трябва да се изпълнят през текущата пазарна година, да се счита за съобразен с основния регламент в съответствие с тълкуването, дадено от Съда в Решение по дело Zuckerfabrik Jülich и др. и в Определение по дело SAFBA?
Трябва ли член 15, параграф 1, буква г) от основния регламент да се тълкува в смисъл, че за целите на изчисляване на средната загуба за всички категории изнесена захар сумата на действителните разходи следва да се раздели на сумата на изнесените количества, независимо дали действително са били изплатени възстановявания за тези количества?
Предвид член 15 от основния регламент невалиден ли е Регламент № 1193/2009, доколкото определя налог върху производството на захарта въз основа на средна загуба, за изчисляването на която е от значение — що се отнася до изнесената във вид на преработени продукти захар — умножаването на единната сума на възстановяването при износ относно тези продукти по общото изнесено количество, включително изнесените без получаване на възстановяване количества, а не разделянето на действително направените разходи на сумата на изнесените със или без възстановяване количества?
При липсата на правна уредба на Съюза по този въпрос обменният курс, по който се изчислява обезщетението за надплатени налози върху производството в сектора на захарта, трябва ли да се определи от националното право на съответната държава членка?
Според правото на Съюза правните субекти, които имат право да им бъдат върнати платени без основание суми, представляващи определени с невалиден регламент налози върху производството в сектора на захарта, имат ли също така право на лихви върху тези суми
Може ли национална юрисдикция, като упражни правото си на преценка, да откаже плащането на лихви върху сумите, събрани от държава членка на основание на невалиден регламент, по съображения, че тази държава членка не може да претендира съответните лихви върху собствените ресурси на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-179/11: Cimade и GISTI, Съдебно решение от 27 септември 2012 г.

Гарантира ли Директива 2003/9 […] — когато държава членка, сезирана с молба за убежище, реши съгласно [Регламент № 343/2003] да отправи искане към друга държава членка, за която счита, че е компетентна за разглеждането на молбата — правото да се ползват от предвидените в тази директива минимални условия на приемане, докато трае процедурата по поемане на отговорността или обратно приемане от тази друга държава членка?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
а) към кой момент се погасява задължението на първата държава членка да гарантира правото на ползване от минимални условия на приемане: към момента на решението за приемане от замолената държава членка, към момента на действителното поемане на отговорността или обратно приемане на търсещото убежище лице или към друг момент?
б) коя държава членка носи финансовата тежест за осигуряването на минимални условия на приемане през този период от време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-363/11: Epitropos tou Elegktikou Synedriou, Заключение от 20 септември 2012 г.

1) Представлява ли заплащането или незаплащането на възнаграждение на работника за времето на неговото отсъствие от работа поради отпуск за синдикална дейност условие на труд или условие за наемане на работа съгласно правото на ЕС; по-специално представляват ли законовите разпоредби, които предвиждат предоставянето на неплатен отпуск за синдикална дейност на работници от публичния сектор със срочно трудово правоотношение, които не заемат щатна длъжност и са членове на ръководния орган на синдикална организация, „условие на труд“ по смисъла на член 137, параграф 1, буква б) ЕО и „условие за наемане на работа“ в съответствие с клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, или този въпрос е свързан с областите на заплащането и на правото на сдружаване, които не попадат под действието на правото на ЕС?
2) Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, може ли работник с частноправно трудово правоотношение с неопределена продължителност на публична служба, който заема предвидена в щатното разписание длъжност и полага същия вид труд като работник в рамките на срочно частноправно трудово правоотношение и не заема щатна длъжност, да бъде считан за такъв, „който се намира в сходно положение“ с последния по смисъла на клауза 3, точка 2 и на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, или обстоятелството, че конституцията на съответната държава (член 103) и законите за нейното прилагане предвиждат по отношение на него специален режим на служба (във връзка с назначаването и специалните гаранции в съответствие с член 103, параграф 3 от Конституцията), е достатъчно, за да се счита, че той не може да бъде такъв, „който се намира в сходно положение“, и следователно не може да се приравни на работник със срочно частноправно правоотношение, който не заема щатна длъжност?
3) В случай на утвърдителен отговор на въпроси 1 и 2:
а) ако от националните разпоредби следва, че на служителите от публичния сектор с трудово правоотношение с неопределена продължителност, които заемат щатна длъжност и са членове на ръководния орган на местна синдикална организация, се предоставя платен отпуск за синдикална дейност (до 9 дни месечно), докато работници, които имат същото синдикално качество и работят в същата публична служба, но на срочно трудово правоотношение и не заемат щатна длъжност, получават само неплатен отпуск за синдикална дейност със същата продължителност, представлява ли посоченото разграничение по-неблагоприятно третиране на втората категория работници по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение; и
б) може ли самата ограничена във времето продължителност на трудовото правоотношение на втората категория работници, както и отликите, свързани като цяло с техния режим на служба (по отношение на назначаване, повишаване, прекратяване на трудовото правоотношение), да представляват обективни причини за това различно третиране?
4) Представлява ли спорното разграничение между синдикалните дейци, които са работници с договор с неопределена продължителност на щатна длъжност в публична служба, и работниците, които притежават същото синдикално качество и работят за същата публична служба, но на срочен трудов договор и без да заемат щатна длъжност, нарушение на принципа на недопускане на дискриминация при упражняване на синдикални права по смисъла на членове 12, 20, 21 и 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз или това разграничение може да бъде обосновано поради различията в режимите на служба на работниците от двете категории?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-419/11: Česká spořitelna, Заключение от 20 септември 2012 г.

1) Може ли изразът „искове, свързани с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия“ в член 15, параграф 1 от [Регламента] да се тълкува в смисъл, че обхваща и искове по запис на заповед, издаден в непълна форма, предявени от поемателя срещу поръчителя на издателя му?
2) Независимо дали отговорът на първия въпрос е положителен или отрицателен, може ли изразът „дела, свързани с договор“ по член 5, параграф 1, буква а) от [Регламента] да се тълкува в смисъл, че с оглед само на съдържанието на документа като такъв обхваща и исковете по запис на заповед, издаден в непълна форма, предявени от поемателя срещу поръчителя на издателя му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17374757677162 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form