Заключения

1) Продължава ли работник, който във връзка с упражняване на дейност на територията на държава членка получава обезщетения за болест по законодателството на тази държава членка и който не е започнал работа на територията на друга държава членка, докато е получавал тези обезщетения, да бъде подчинен на това законодателство съгласно член 13, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71, дори ако е изминал почти година и половина от отпускането на тези обезщетения и прекратяването на тази дейност (и на трудовото правоотношение)?
2) Означава ли определянето на законодателството на определена държава членка като приложимо към определен работник съгласно член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71, че работникът не може едновременно да се счита за осигурен само по националното право на друга държава членка, съгласно законодателството на тази друга държава членка относно обезщетения за инвалидност, с което прилагането на правото на Общността го лишава от обезщетения за инвалидност, на които има право само по националното законодателство на тази друга държава членка?
3) Могат ли да бъдат противопоставени на работник мигрант в рамките на Общността изисквания, свързани с пребиваване, като тези, предвидени в член 91, буква в) от Общия закон на Нидерландия за обезщетения при инвалидност?