Заключения

Като прилага Закона за надзор върху застраховането, изменен със Закона от 29 март 1983 г., който предвижда, че когато застрахователни предприятия от Общността желаят да предоставят услуги във Федерална република Германия по отношение на директно застраховане, различно от транспортното застраховане, чрез търговски представители, посредници, агенти или други посредници, тези предприятия трябва да бъдат установени и упълномощени във Федерална република Германия, и който предвижда, че застрахователни брокери, установени във Федерална република Германия, не могат да сключват застрахователни договори за лица, пребиваващи във Федерална република Германия, със застрахователи, установени в друга държава членка, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по членове 59 и 60 от Договора за ЕИО.
Като въвежда в сила и прилага Закона от 29 март 1983 г., предназначен да транспонира Директива 78/473/ЕИО на Съвета от 30 май 1978 г., Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по членове 59 и 60 от Договора за ЕИО и по посочената директива, доколкото този закон предвижда по отношение на операции по съзастраховане в Общността, че водещият застраховател трябва да бъде установен в тази държава и упълномощен там да покрива застрахования риск и самостоятелно.
Чрез определянето от Федералната служба за надзор (Bundesaufsichtsamt), при прилагането на Директива 78/473/ЕИО, на прекалено високи прагови стойности по отношение на риска, свързан със застраховане срещу пожар, застраховане на гражданска отговорност за въздухоплавателни средства и обща гражданска отговорност, които могат да бъдат предмет на съзастраховане в Общността, така че в резултат на това съзастраховането като услуга е изключено във Федерална република Германия за рискове под тези прагове, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по членове 1, параграф 2 и 8 от посочената директива и по членове 59 и 60 от Договора за ЕИО.