Заключения

1) Представлява ли такса, определена като държавен потребителски данък, която формално се налага както върху вносните, така и върху местните продукти, но на практика се прилага само върху вносните продукти, тъй като поради климатични условия няма местно производство на съответния продукт (в случая банани), такса с ефект, равностоен на митническо мито, забранена от членове 9 и 12 от Договора за ЕИО?
2) Следва ли такава такса да се разглежда вместо това като вътрешно данъчно облагане по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО, като се има предвид, че според наименованието ѝ тя се налага върху потреблението на съответните стоки, а не върху вноса им, дори ако на практика се събира при освобождаването на стоките от митница и се налага само върху банани, а не върху друг вид плодове?
3) Ако се приеме, че представлява вътрешно данъчно облагане, противоречи ли разглежданата такса на втората алинея на член 95 и като такава забранена ли е, доколкото целта ѝ е да защити други плодове, по-специално всички местно произведени плодове?
4) Ако този въпрос следва да се разгледа, прилага ли се член 95 само за продукти, произхождащи от държавите членки на Общността, или също и за продукти, които са в свободно обращение?
5) Ако се приеме, че член 95 от Договора за ЕИО е неприложим за продукти, произхождащи от трети страни, представлява ли такса, която противоречи на член 95 по отношение на продуктите от държавите членки, също така нарушение на член III от Общото споразумение за митата и търговията (GATT) по отношение на продукти, произхождащи от територията на договарящите се страни по споразумението?