Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-221/22: Комисия/Deutsche Telekom, Съдебно решение от 11 юни 2024 г.
Налага ли член 266 ДФЕС на Европейската комисия абсолютно и безусловно задължение да изплати със задна дата лихви върху недължимо събраната глоба, считано от датата на условното плащане?
Правилно ли е определен размерът на дължимите лихви, като е приложен по аналогия лихвеният процент по член 83, параграф 2, буква б) от Делегиран регламент № 1268/2012 (лихвеният процент за рефинансиране от ЕЦБ, увеличен с 3,5 процентни пункта)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Femmes s’identifiant à la valeur de l’égalité entre …, Съдебно решение от 11 юни 2024 г.
Следва ли член 10, параграф 1, буква г) и параграф 2 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че в зависимост от преобладаващите в държавата на произход условия жените, гражданки на тази държава, включително ненавършилите пълнолетие, които имат за обща характеристика действителното отъждествяване по време на пребиваването им в държава членка с основната ценност за равенство между жените и мъжете, могат да се считат за принадлежащи към „определена социална група“ като „мотив за преследване“, който може да доведе до признаването на статут на бежанец?
Следва ли член 24, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентният национален орган да се произнесе по молба за международна закрила, подадена от непълнолетно лице, без да е установил конкретно висшия интерес на това непълнолетно лице в рамките на индивидуална оценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-381/23: Geterfer, Съдебно решение от 6 юни 2024 г.
Налице ли е съгласно Регламент (ЕО) № 4/2009 […] висящо производство с един и същ предмет пред друг съд, ако в Белгия се води процес за издръжка при страни бащата на детето и майката на детето, а в Германия на по-късен етап е заведено дело за издръжка от междувременно навършилото пълнолетие дете срещу неговата майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-441/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 6 юни 2024 г.
Нарушено ли е принципът на недопускане на дискриминация по признак на националност чрез изискването за установяване и основно място на стопанска дейност в Испания като условие за допустимост до схемата за държавна помощ?
Съвместимо ли е ограничаването на достъпа до схемата за държавна помощ само за предприятия с основно място на стопанска дейност в Испания със свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги?
Задължена ли е Комисията да извърши претегляне на положителните и отрицателните ефекти на помощта върху условията на търговия и поддържането на ненарушена конкуренция при прилагане на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС?
Правилно ли е класифицирана разглежданата мярка като „схема за помощ“ по смисъла на член 1, буква д) от Регламент 2015/1589, като се вземе предвид дискрецията на националните органи?
Дали Общият съд е допуснал процесуална грешка, като не е разгледал по същество твърдението за нарушение на процесуалните права на жалбоподателя поради отказа на Комисията да започне официална разследваща процедура?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС в решението на Комисията относно схемата за помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-441/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 6 юни 2024 г.
Нарушено ли е принципът на недопускане на дискриминация на основание националност чрез ограничаване на достъпа до схемата за държавна помощ само за предприятия, установени в Испания?
Съвместима ли е схемата за държавна помощ с правото на свободно предоставяне на услуги и свободата на установяване, като се изключват предприятия, които не са с основно място на стопанска дейност в Испания?
Задължена ли е Европейската комисия да извърши претегляне на положителните и отрицателните ефекти на помощта върху условията на търговия и поддържането на ненарушена конкуренция при прилагане на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС?
Правилно ли е квалифицирана разглежданата мярка като „схема за помощ“ по смисъла на член 1, буква д) от Регламент 2015/1589, с оглед на дискреционните правомощия на националните органи?
Дали Общият съд е допуснал грешка, като не е разгледал по същество твърдението за нарушение на процесуалните права на жалбоподателя поради отказа на Комисията да открие официалната разследваща процедура?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС в решението на Комисията относно схемата за помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-166/23: Naturvårdsverket, Съдебно решение от 6 юни 2024 г.
Следва ли точка 5 от приложение I към Директива 2003/87 да се тълкува в смисъл, че всички съоръжения за изгаряне на опасни или битови отпадъци са изключени от приложното поле на тази директива, включително тези, които са част от инсталация, попадаща в това приложно поле, и които нямат за единствена цел изгарянето на тези отпадъци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-547/22: INGSTEEL, Съдебно решение от 6 юни 2024 г.
Следва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665, разглеждан във връзка с параграфи 6 и 7 от същия член, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, която изключва възможността оферент, отстранен от процедура за възлагане на обществена поръчка поради незаконосъобразно решение на възлагащия орган, да получи обезщетение за вредите, претърпени поради загубата на възможност да участва в тази процедура с цел да получи съответната поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-255/23: AVVA и др. (Procès par vidéoconférence en l’absence d’une décision d’enquête européenne), Съдебно решение от 6 юни 2024 г.
Допускат ли член 1, параграф 1, член 6, параграф 1, буква а) и член 24, параграф 1, втора алинея от Директива 2014/41 правна уредба на държава членка, която позволява, без да е издадена европейска заповед за разследване, участието чрез видеоконференция в съдебно заседание на лице, което пребивава в друга държава членка, в качеството му на подсъдим, когато на съответния етап от производството не се извършва разпит на този подсъдим, с други думи, не се събират доказателства, при условие че органът, провеждащ производството, в държавата членка, в която се разглежда делото, е в състояние чрез технически средства да установи по несъмнен начин самоличността на лицето, което се намира в другата държава членка, и че се гарантират правото на защита на това лице и достъпът до устен преводач?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, може ли съгласието на лицето, което трябва да бъде изслушано, да се счита за критерий или самостоятелно или допълнително предварително условие за неговото участие чрез видеоконференция в провеждането на съдебно заседание, когато не се събират доказателства, ако органът, провеждащ производството, в държавата членка, в която се разглежда делото, е в състояние чрез технически средства да установи по несъмнен начин самоличността на лицето, което се намира в другата държава членка, и ако се гарантират правото на защита на това лице и достъпът до устен преводач?
Трябва ли член 24, параграф 1 от Директива [2014/41] да се тълкува в смисъл, че разпитът на обвиняемия чрез видеоконференция включва също и участието му в съдебната фаза на наказателно производство, което се провежда в друга държава членка, чрез видеоконференция от държавата членка по местопребиваването му?
Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива [2016/343] да се тълкува в смисъл, че правото на обвиняемия да присъства на съдебните заседания може да бъде гарантирано и с участието му в съдебната фаза на наказателно производство, което се провежда в друга държава членка, чрез видеоконференция от държавата членка по местопребиваването му?
Участието на обвиняемия в съдебната фаза на наказателно производство, което се провежда в друга държава членка, чрез видеоконференция от държавата членка по местопребиваването му, равнозначно ли е на физическото му присъствие в съдебното заседание пред съда на държавата членка, пред който е висящо съответното дело?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, провеждането на видеоконференция само с посредничеството на компетентните органи на държавата членка ли е възможно?
При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, може ли съдът на дадена държава членка, пред който се провежда съответното дело, да влезе във връзка директно с обвиняемия, който се намира в друга държава членка и да му изпрати връзката за включване към видеоконференцията?
Съвместимо ли е с поддържането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Съюза провеждането на видеоконференция без посредничеството на компетентните органи на съответната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-663/22: Expedia, Съдебно решение от 30 май 2024 г.
Допускат ли Регламент 2019/1150, и по-специално член 15 от него, както и принципът на пропорционалност, правна уредба на държава членка или мярка, приета от независим национален орган, която задължава чуждестранните доставчици на посреднически онлайн услуги да предоставят декларация, съдържаща информация, несвързана с целите на този регламент?
При всички положения, може ли информацията, изисквана чрез предаването на ИСС, да се счита за релевантна и полезна за целите на адекватното и ефективно прилагане на Регламент 2019/1150?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-627/22: Finanzamt Köln-Süd (Imposition sur demande d’un assujetti partiel), Съдебно решение от 30 май 2024 г.
Трябва ли разпоредбите на [ССХД] и по-специално членове 7 и 15 от това споразумение във връзка с член 9, параграф 2 от приложение I към него (право на равнопоставеност) да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която заети лица, които (поради местоживеенето си или обичайното си пребиваване) са местни за Германия или на държави от ЕС/ЕИП и са граждани на държава — членка на ЕС или ЕИП (включително Федерална република Германия), могат доброволно да поискат да бъдат облагани с данъка върху доходите въз основа на облагаемите в Германия доходи от трудово правоотношение („доброволно данъчно облагане“), по-специално за да им бъде възстановен данък върху доходите, като се вземат предвид разходи (разходи, свързани с дейността) и се приспадне удържаният в Германия данък върху доходите от трудовите правоотношения, но германски и швейцарски граждани, които са местни лица за Швейцария, нямат това право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.