Съдебни решения

Трябва ли член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, [първа алинея] от [Директива 2006/54] да се тълкуват в смисъл, че разпоредба от национален колективен трудов договор, съгласно която допълнителното трудово възнаграждение за извънреден труд се изплаща само за извънреден труд, чиято продължителност надвишава месечната продължителност на работната заетост на работник на пълно работно време, води до разлика в третирането между работниците на пълно работно време и работниците на непълно работно време?
В случай че Съдът отговори утвърдително на първия въпрос:
а) Трябва ли член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, [първа алинея] от [Директива 2006/54] да се тълкуват в смисъл, че в такъв случай, за да се установи, че разликата в третирането засяга много повече жени, отколкото мъже, не е достатъчно сред работниците на непълно работно време жените да са много повече от мъжете, а е необходимо също сред работниците на пълно работно време да има много повече мъже и съответно делът им да е значително по-висок?
б) Следва ли различно тълкуване на член 157 ДФЕС и на [Директива 2006/54] от съображенията на Съда, изложени в точки 25—36 от решение от 26 януари 2021 г., Szpital Kliniczny im. dra J. Babińskiego Samodzielny Publiczny Zakład Opieki Zdrowotnej w Krakowie (C‑16/19, EU:C:2021:64), съгласно които разлика в третирането в рамките на група засегнати от увреждане лица може да попадне в обхвата на понятието за дискриминация по член 2 от [Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7)]?
Ако на първия въпрос Съдът отговори утвърдително, а на [втория въпрос, букви а) и б)] отговори, че в случай като разглеждания в главното производство би могло да се установи, че разликата в третирането по отношение на заплащането засяга много повече жени, отколкото мъже, трябва ли член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, [първа алинея] от [Директива 2006/54] да се тълкуват в смисъл, че страните по колективен трудов договор преследват легитимна цел, когато с правна уредба като посочената в първия въпрос, от една страна, целят да възпират работодателя да разпорежда полагането на извънреден труд, като предоставя на работниците право да им бъде изплащано допълнително трудово възнаграждение, когато полагат труд с продължителност над договорената, а от друга страна, целят също така да възпрепятстват по-неблагоприятното третиране на работниците на пълно работно време спрямо работниците на непълно работно време, като поради това предвиждат това допълнително трудово възнаграждение да се дължи само за извънреден труд, чиято продължителност надвишава месечната продължителност на работното време на работник на пълно работно време?
Трябва ли клауза 4, точка 1 от [Рамковото споразумение], което се съдържа в приложението към [Директива 97/81/ЕО] да се тълкува в смисъл, че разпоредба в национален колективен трудов договор, която предвижда изплащане на допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд само за положения труд с продължителност над нормалната продължителност на работното време на работник на пълно работно време, води до разлика в третирането между работниците на пълно работно време и работниците на непълно работно време?
Ако Съдът отговори утвърдително на четвъртия въпрос, трябва ли клауза 4, точка 1 от [Рамковото споразумение], което се съдържа в приложението към [Директива 97/81], да се тълкува в смисъл, че може да е налице обективна причина, когато с правна уредба като посочената в [четвъртия въпрос], страните по колективен трудов договор, от една страна, целят да възпират работодателя да разпорежда полагането на извънреден труд, като предоставят на работниците право да им бъде изплащано допълнително трудово възнаграждение, когато полагат труд с продължителност над договорената, а от друга страна, целят също така да възпрепятстват по-неблагоприятното третиране на работниците на пълно работно време спрямо работниците на непълно работно време, като поради това предвиждат това допълнително трудово възнаграждение да се изплащат само за извънреден труд, чиято продължителност надвишава месечната продължителност на работното време на работник на пълно работно време?