Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-447/22: Словения/Flašker и Комисия, Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „сериозни затруднения“ при преценката дали Комисията е била длъжна да започне официална процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС по отношение на предоставянето на управлявани активи след 1979 г.?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „сериозни затруднения“ във връзка с квалификацията като „съществуваща помощ“ на активите, предоставени през 1979 г. и прехвърлени през 1997 г.?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Нарушено ли е правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз от страна на Общия съд при постановяване на обжалваното съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-639/22: Inspecteur van de Belastingdienst Utrecht, Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Трябва ли член 135, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че членовете на пенсионен фонд като разглеждания в главното производство носят инвестиционен риск и означава ли това, че пенсионният фонд е „специален инвестиционен фонд“ по смисъла на тази разпоредба
От значение ли е в тази насока:
– дали членовете носят индивидуален инвестиционен риск, или е достатъчно членовете като общност — и никой друг — да носят последиците от резултатите от инвестициите,
– колко висок е колективният, респ. индивидуалният риск,
– доколко за размера на пенсионните обезщетения допринасят други фактори като периодът на натрупване на пенсията, размерът на трудовото възнаграждение и дисконтовият фактор?
Означава ли принципът на данъчна неутралност, че при прилагането на член 135, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС в контекста на фондове, които не са ПКИПЦК, следва да се прецени не само дали същите са сходни с ПКИПЦК, но и дали от гледна точка на средния потребител те са сходни с други фондове, които макар да не са ПКИПЦК, са считани от държавата членка за специални инвестиционни фондове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-603/22: M.S. и др. (Droits procéduraux d’une personne mineure), Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Трябва ли член 6, параграфи 1—3 от Директива 2016/800 във връзка с член 18 от тази директива да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която, от една страна, не предвижда децата, които са заподозрени или обвиняеми, да бъдат подпомагани от адвокат, евентуално служебно назначен, преди да бъдат разпитани от полицията или от друг правоохранителен или съдебен орган и най-късно преди първия си разпит, и от друга страна, позволява посочените деца да бъдат разпитани в качеството си на заподозрени в отсъствието на такъв адвокат по време на разпита?
Трябва ли член 2, параграфи 1 и 3 от Директива 2016/800 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че правото на служебна адвокатска защита отпада автоматично спрямо лицата, които са имали качеството на дете към момента на образуването на наказателно производство срещу тях, но впоследствие са навършили 18 години, доколкото такава правна уредба не позволява да се прецени дали прилагането на посочената директива или на някои от нейните разпоредби, а следователно и на съдържащите се в нея права, е целесъобразно предвид всички обстоятелства по делото, включително с оглед степента на зрелост и уязвимост на посочените лица?
Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива 2016/800 във връзка с член 5, параграф 1 от нея да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не предвижда, че децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателно производство, получават заедно с носителя на родителска отговорност най-късно преди първия разпит на децата от полицията или от друг правоохранителен или съдебен орган, на прост и достъпен език, който отчита конкретните потребности и уязвимост на посочените деца, информация за техните права в съответствие с член 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство, както и за правата, установени с Директива 2016/800?
Трябва ли член 19 от Директива 2016/800 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която в рамките на наказателно производство не позволява на съда да обяви за недопустими уличаващи доказателства, изведени от изявления, които са направени от дете по време на полицейски разпит, проведен в нарушение на предвиденото в член 6 от Директива 2016/800 право на достъп до адвокат, при условие обаче че в рамките на наказателния процес този съд е в състояние, от една страна, да провери дали това право, тълкувано с оглед на член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, е било зачетено, и от друга страна, да изведе всички произтичащи от това нарушение последици, по-специално що се отнася до доказателствената стойност на събраните при тези условия доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-611/22: Illumina/Комисия, Съдебно решение от 3 септември 2024 г.
Компетентна ли е Европейската комисия да разглежда концентрация, която не попада в обхвата на националната правна уредба за контрол върху концентрациите на държавата членка, поискала препращане по член 22 от Регламент № 139/2004?
Спазени ли са сроковете и принципите на правна сигурност и добра администрация при подаването и разглеждането на искането за препращане по член 22 от Регламент № 139/2004?
Нарушени ли са принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания поради предходната практика на Комисията относно концентрации, които не попадат в обхвата на националното законодателство за контрол върху концентрациите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-202/24: Alchaster, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Когато съгласно [Споразумението за търговия и сътрудничество] се иска предаване на лице за целите на наказателно преследване за терористични актове и съответното лице възразява срещу такова предаване, като твърди, че то би представлявало нарушение на член 7 от [ЕКПЧ] и член 49, параграф [1] от [Хартата], тъй като след датата на извършване на твърдяното престъпление, във връзка с което се иска предаването му, е приета законодателна мярка, с която се изменя частта от наказанието, която би следвало да бъде изтърпяна в място за лишаване от свобода, и режимът на условното предсрочно освобождаване, и като се имат предвид следните съображения:
i) молещата държава (в този случай Обединеното кралство) е страна по ЕКПЧ и прилага [ЕКПЧ] във вътрешното си право [...] ;
ii) прилагането на въпросните мерки за лишени от свобода, които вече изтърпяват наложено от съда наказание, е признато от съдилищата на Обединеното кралство за съвместимо с [ЕКПЧ] [...] ;
iii) всяко лице, включително съответното лице, ако бъде предадено, има възможност да подаде жалба до Европейския съд по правата на човека ;
iv) няма основание да се счита, че решение на Европейския съд по правата на човека няма да бъде изпълнено от молещата държава ;
v) съответно, според Supreme Court (Върховен съд) не е установено, че предаването е свързано с реален риск от нарушаване на член 7 от [ЕКПЧ] или на [националната конституция] ;
vi) не се твърди, че член 19 от Хартата не допуска предаването ;
vii) член 49 от Хартата не се прилага за съдебния процес или постановяването на присъда ;
viii) не се изтъква наличието на основание да се смята, че има съществена разлика в прилагането на член 7 от ЕКПЧ и член 49 от Хартата ;
може ли съд, чието решение не подлежи на обжалване по смисъла на член 267, параграф 3 ДФЕС, предвид член 52, параграф 3 от Хартата и задължението за лоялност между държавите членки и тези, които са длъжни да прилагат разпоредбите за предаване съгласно Рамково решение 2002/584 и съгласно [Споразумението за търговия и сътрудничество], да приеме, че издирваното лице не е доказало реален риск предаването му да представлява нарушение на член 49, параграф [1] от Хартата, или този съд е длъжен да извърши допълнително разследване и, ако това е така, какви са естеството и обхватът на това разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-591/21: Ryanair и Laudamotion/Комисия, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Съвместима ли е държавната помощ, предоставена само на една авиокомпания за отстраняване на вреди, причинени от пандемията от COVID-19, с член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС?
Нарушава ли предоставянето на такава помощ принципите на пропорционалност и на недопускане на дискриминация?
Съвместима ли е помощта с правото на свободно предоставяне на услуги и свободата на установяване по членове 49 и 56 ДФЕС?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС при решението на Комисията да не повдига възражения срещу помощта?
Нарушени ли са процесуалните права на заинтересованите лица поради липса на официална процедура по разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-623/22: Belgian Association of Tax Lawyers и др., Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Нарушава ли Директива [2018/822] член 6, параграф 3 [ДЕС] и членове 20 и 21 от [Хартата], и по-конкретно гарантирани[те] с тези разпоредби [принципи] на равно третиране и недопускане на дискриминация, като налага задължение за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености, отнасящи се не само до корпоративния данък, но и до всички данъци, попадащи в приложното поле на [Директива 2011/16], което съгласно белгийското право включва не само корпоративния данък, но и други, различни от него преки и косвени данъци, като например таксите за вписвания?
Нарушава ли [Директива 2018/822] принципа на законоустановеност в наказателното право, гарантиран с член 49, параграф 1 от [Хартата] и член 7, параграф 1 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)], както и общия принцип на правната сигурност и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като не определя достатъчно ясно и точно понятията „договореност“ (а следователно и понятията „трансгранична договореност“, „масово предлагана договореност“ и „индивидуализирана договореност“), „посредник“, „участник“, „свързано предприятие“, прилагателното „трансграничен“, различните „типични белези“ и „проверката за основната полза“, а използва тези понятия за определяне на приложното поле и обхвата на задължението за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености?
Нарушава ли [Директива 2018/822], и по-конкретно частта от нея, с която се добавя член 8аб, параграфи 1 и 7 от [Директива 2011/16], принципа на законоустановеност в наказателното право, гарантиран с член 49, параграф 1 от [Хартата] и член 7, параграф 1 от [ЕКПЧ], и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като не определя достатъчно ясно и точно началния момент на 30‑дневния срок, в рамките на който посредникът или съответното данъчнозадължено лице трябва да изпълни задължението за оповестяване на подлежаща на оповестяване трансгранична договореност?
Нарушава ли член 1, точка 2 от [Директива 2018/822] правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като с въведения с тази директива нов член 8аб, параграф 5 в [Директива 2011/16] се предвижда, че ако държава членка предприеме необходимите мерки, за да предостави на посредниците право да се освободят от задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, когато задължението за оповестяване би нарушило нормативно установено задължение за професионална тайна съгласно националното право на тази държава членка, последната следва да задължи посредниците незабавно да уведомяват всеки друг посредник или, ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване на съответната информация, като се има предвид че при това положение посредник, обвързан със задължението за професионална тайна, за неспазването на което носи наказателна отговорност съгласно правото на тази държава членка, следва да оповести на друг посредник, който не е негов клиент, информация, която е научил при упражняване на своята професия?
Нарушава ли [Директива 2018/822] правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като предвижда задължение за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености, водещо до намеса в правото на зачитане на личния живот на посредниците и на съответните данъчнозадължени лица, която не е разумно обоснована и пропорционална с оглед на преследваните цели и която не е от съществено значение с оглед на целта за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-713/22: LivaNova, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Допуска ли член 3, параграф 3, буква б) от Шеста директива 82/891 — който съгласно член 22 от нея се прилага и при разделянето чрез учредяване на нови дружества, в частта, в която установява, че a) „когато определен пасив не се разпределя с плана за разделянето и тълкуването на плана не позволява да се вземе решение за разпределянето му, всяко дружество правоприемник отговаря солидарно за пасива“, и че б) „[д]ържавите членки могат да предвидят ограничаване на солидарната отговорност до размера на нетните активи, предоставени на всяко дружество“ — тълкуване на разпоредбата на националното право член 2506-bis, трета алинея от Гражданския кодекс, съгласно която солидарната отговорност на правоприемника за неразпределения в плана за разделяне „пасив“ се отнася не само за вече установените пасиви, но и за i) установимите сред настъпилите след разделянето неблагоприятни последици от поведение (действие или бездействие), осъществено преди самото разделяне, или ii) от произтичащо от него последващо поведение, което има естество на трайно правонарушение, причиняващо екологични щети, чиито последици все още не са напълно определяеми към момента на разделянето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.