Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-54/85: Ministère public/Mirepoix, Съдебно решение от 13 март 1986 г.
Следва ли член 6 от наредбата от 20 юли 1956 г., който забранява продажбата на плодове и зеленчуци, които преди или след прибирането на реколтата са били подложени на неразрешено третиране с пестициди или химикали, и има за последица забрана за внос във Франция на лук от, наред с други страни, Нидерландия, който е бил третиран с изпитани вещества, улесняващи тяхното съхранение, включително малеинов хидразид, чието използване като инхибитор на покълването е очевидно разрешено в другите държави членки на Общността, да се счита за мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-10/85: Milac/Hauptzollamt Lörrach, Съдебно решение от 12 март 1986 г.
Дали Регламент (ЕИО) № 1036/78 е невалиден, доколкото предвижда прилагането на парични компенсаторни суми за пълномаслено мляко на прах, въпреки че този продукт не отговаря на условията, предвидени в това отношение от основния регламент?
Дали Регламент (ЕИО) № 1036/78 е невалиден, доколкото при определянето на паричните компенсаторни суми за пълномаслено мляко на прах се вземат предвид 50% от разходите за преработка на обезмаслено мляко на прах и масло?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-121/85: Conegate/HM Customs & Excise, Съдебно решение от 11 март 1986 г.
Може ли държава членка да се позове на съображения, свързани с обществения морал по смисъла на член 36 от Договора, за да забрани вноса на определени стоки на основание, че са неприлични или непристойни, когато същите стоки могат да бъдат свободно произвеждани на нейната територия и да се предлагат на пазара на тази територия, като са подложени само на абсолютна забрана за изпращането им по пощата, ограничение на публичното им излагане и, в определени региони, система за лицензиране на помещенията за продажба на тези стоки на клиенти на възраст 18 години и повече?
Следва ли член 234 от Договора да се тълкува в смисъл, че споразумение, сключено преди влизането в сила на Договора, не може да бъде използвано като основание за оправдаване на ограничения на търговията между държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-59/84: Tezi/Комисия, Съдебно решение от 5 март 1986 г.
Допустимо ли е Комисията да разреши на държавите членки да приемат защитни мерки по член 115 от Договора за ЕИО по отношение на текстилни продукти, обхванати от Регламент № 3589/82, след като в този сектор вече е въведена обща търговска политика?
Спазени ли са изискванията на член 115 от Договора за ЕИО при приемането на оспорваното решение на Комисията, по-специално по отношение на обхвата на разрешените защитни мерки и наличието на икономически затруднения, които да ги оправдават?
Дали Комисията носи извъндоговорна отговорност за вреди, причинени на жалбоподателя вследствие на приемането на оспорваното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-242/84: Tezi/Minister van Economische Zaken, Съдебно решение от 5 март 1986 г.
Трябва ли членове 113 и 115 от Договора за ЕИО, разглеждани заедно, да се тълкуват в смисъл, че Комисията все още може да прилага член 115 по отношение на търговията с текстилни продукти, които са предмет на този регламент, след сключването на Споразумението относно международната търговия с текстилни изделия и приемането на Регламент (ЕИО) № 3589/82 на Съвета от 23 декември 1982 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-243/84: Walker/Ministeriet for Skatter og Afgifter, Съдебно решение от 4 март 1986 г.
Следва ли първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че шотландското уиски и плодовото вино от ликьорен тип следва да се считат за „подобни продукти“, като единият е вносен, а другият е с местен произход, поради което е в противоречие с тази разпоредба да се поддържат данъчни правила, съгласно които уискито, както и другите дестилирани спиртни напитки, се облагат с комбинирана такса, изчислявана частично на базата на алкохолното съдържание и частично на базата на цената, докато данъкът върху плодовото вино (и виното от грозде) се изчислява само по отношение на количеството на напитката, когато данъчните правила водят до по-ниска такса върху плодовото вино (и виното от грозде), отколкото върху уискито, когато тези правила не правят разлика въз основа на страната на произход на напитките, когато в държавата членка (Дания) не се произвежда уиски, но приблизително три четвърти от напитките, подлежащи на по-високата такса (тази, приложима за спиртните напитки), са с местен произход, и когато повече от 99% от плодовото вино от ликьорен тип, което се консумира, е с местен произход?
Следва ли втората алинея на член 95 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата, посочени в първия въпрос, трябва да се направи сравнение между таксите върху шотландското уиски и върху плодовото вино от ликьорен тип
Ако да, противоречи ли на тази разпоредба, ако таксите, разглеждани по отношение на цената, количеството и алкохолното съдържание на напитката, са такива, каквито са описани в приложението към решението на Østre Landsret?
За целите на отговора на въпроси 1 и 2 има ли значение, че историческата основа за правилата относно данъчното облагане на плодовото вино е желанието да се предостави на производителите на плодове, които работят при трудни климатични условия, по-широк пазар за тяхната продукция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-106/84: Комисия/Дания, Съдебно решение от 4 март 1986 г.
Съответстват ли вината, произведени от грозде, и вината, произведени от други плодове, на критерия за „сходни продукти“ по смисъла на първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО?
Явява ли се данъчната система на Кралство Дания, която облага вината от грозде с по-висок акциз спрямо вината от други плодове, дискриминационна и несъвместима с член 95 от Договора за ЕИО?
Могат ли социално-икономически съображения да оправдаят диференцирано данъчно третиране на сходни продукти, когато това води до по-неблагоприятно облагане на вносни стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.