Съдебни решения

Може ли правото на лице, което е гражданин на държава, която не е членка, да упражнява всяка дейност като наето лице на територията на държава членка съгласно член 11 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността, да му предостави и право да получи специално разрешение за упражняване на определена професия (в случая медицинската професия), която съгласно националното право може да бъде упражнявана само въз основа на разрешение, издадено от властите по силата на специални законови разпоредби относно професиите, когато това лице изпълнява и другите приложими условия?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Може ли гражданин на държава, която не е членка, който има такова право по член 11 от този регламент, да се позове на първата алинея на член 3, параграф 1 от регламента?
Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
Дава ли първата алинея на член 3, параграф 1 от регламента на гражданин на държава, която не е членка, който има такова право по член 11, правото да бъде третиран по същия начин като гражданин на съответната държава членка по отношение на достъпа до и упражняването на професия
Ако не, какво е правното значение на тази разпоредба?
Ако на въпроси 1 до 3 се отговори положително:
При определяне дали разпоредбите, установени със закон, наредба или административен акт, или административните практики относно допускането до определена професия водят до дискриминация срещу чужденци, достатъчно ли е да се разгледат изолирано разпоредбите, чието прилагане е предмет на конкретния случай (тук параграф 10 от Bundesärzteordnung, изменен последно на 16 август 1977 г., BGBl I стр. 1581), или е необходимо да се оценят кумулативно всички разпоредби, уреждащи достъпа до тази професия (тук по-специално параграфи 2, 3 и 10 от Bundesärzteordnung във връзка с член 12 от Основния закон на Федерална република Германия)?
Ако на въпроси 1 до 3 се отговори положително:
Правото да бъде третиран по същия начин като гражданин на съответната държава членка по отношение на достъпа до и упражняването на дейността на лекар прилага ли се дори когато гражданинът на държава, която не е членка, имащ право по член 11 от регламента да упражнява трудова дейност, притежава само „други доказателства за формална квалификация“ по смисъла на член 1, параграф 5 във връзка с член 6 от Директивата на Съвета от 16 юни 1975 година относно координацията на разпоредбите, установени със закон, наредба или административен акт относно дейностите на лекарите (75/363/ЕИО) (ОВ L 167, стр. 14), въз основа на които държавата членка съгласно собствените си правила разрешава на своите граждани и на гражданите на други държави членки да упражняват дейността на лекар?
Ако на пети въпрос се отговори отрицателно:
По отношение на гражданин на държава, която не е членка, имащ право да упражнява трудова дейност по член 11 от Регламент № 1612/68, който въз основа на медицинска квалификация, придобита в държава, която не е членка, е упражнявал медицинска дейност в държава членка с разрешение, издадено от тази държава за повече от шест години, и е получил сертификат за специализация в тази държава, съответстващ на разпоредбите на член 2 от Директива 75/363/ЕИО, може ли тази държава членка все още да се позовава на факта, че той не изпълнява условията за упражняване на дейността на лекар, установени в член 1, параграф 1 от тази директива?