Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-605/21: Heureka Group (Comparateurs de prix en ligne), Съдебно решение от 18 април 2024 г.
Съответстват ли на член 10, параграф 2 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципа на ефективност национални разпоредби и тяхно тълкуване, обвързващи „узнаването, че е нанесена вреда“, което е релевантно за началото на субективния давностен срок, с узнаването от увреденото лице за „отделните частични вреди“, които се нанасят постепенно по време на трайно или продължаващо антиконкурентно поведение (тъй като в съдебната практика се изхожда от виждането, че искът за обезщетение е изцяло разделим) и по отношение на които частични вреди започват да текат отделни субективни давностни срокове, без значение дали увреденото лице знае какъв е пълният размер на вредата, произтичаща от цялостното нарушение на член 102 ДФЕС, тоест национални разпоредби и тяхно тълкуване, позволяващи давностният срок при иск за обезщетение за вреда, настъпила вследствие на антиконкурентно поведение, да започне да тече преди прекратяването на това поведение, изразяващо се в поставяне и показване по по-благоприятен начин на собствен сравнител на цени в нарушение на член 102 ДФЕС?
Допускат ли член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципът на ефективност национални разпоредби, съгласно които субективният давностен срок при искове за обезщетение е тригодишен и започва да тече от деня, в който увреденото лице е узнало или е могло да узнае за частичната вреда и кой е длъжен да я поправи, но не отчитат i) момента на прекратяване на правонарушението и ii) дали увреденото лице знае, че поведението съставлява нарушение на правилата за конкуренция, и които в същото време iii) не спират или прекъсват тригодишния давностен срок, докато се води производството пред Комисията, чийто предмет е все още продължаващо нарушение на член 102 ДФЕС, и iv) не съдържат правило, че спирането на давностния срок приключва най-рано една година след влизането в сила на акта относно нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-599/22: Комисия/Гърция (Services de liaison de données aéronautiques), Съдебно решение от 18 април 2024 г.
Допустимо ли е предявеният иск за установяване на неизпълнение да бъде разгледан, когато Комисията не е посочила достатъчно ясно конкретните задължения, които държавата членка е нарушила по член 4, параграф 3 ДЕС?
Допустимо ли е Комисията да измени правното основание на твърдяното нарушение между мотивираното становище и исковата молба, като се позове на различна формулировка относно приложимите разпоредби?
Изпълнила ли е Република Гърция задълженията си по член 3, параграф 1 от Регламент № 29/2009, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, като е осигурила необходимите мерки за гарантиране, че определеният доставчик на услуги за въздушно движение разполага със средства за предоставяне и експлоатация на изискваните услуги за връзка с данни в определения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-654/22: Triferto Belgium, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 3, точки 10 и 11 от Регламента REACH да се тълкуват в смисъл, че лицето, което поръчва или закупува веществото от установен извън Европейския съюз производител, има задължение за регистрация дори ако всички формалности с оглед на физическото въвеждане на митническата територия на Съюза всъщност се извършват от трето лице, което освен това изрично потвърждава, че носи отговорност за тях?
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството дали поръчаното или закупеното количество вещество е само част (все пак повече от един тон) от по-голяма пратка със същото вещество на същия установен извън Съюза производител, която е физически въведена на митническата територия на Съюза от третото лице, за да бъде складирана там в митнически склад?
Трябва ли член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH да се тълкува в смисъл, че и веществата, които се съхраняват в митнически склад (тъй като са поставени под режим J, код 71 00 в поле 37 от единния административен документ), не попадат в обхвата на Регламента REACH, до последващото им извеждане и поставяне под друг митнически режим (например в режим „допускане за свободно обращение“)?
При утвърдителен отговор: трябва ли член 6, параграф 1 и член 3, точки 10 и 11 от Регламента REACH да се тълкуват в смисъл, че в този случай със задължението за регистрация е обвързано лицето, което пряко е закупило веществото извън Съюза и е заявило доставката му (без преди това физически да е внесло веществото на митническата територия на Съюза), дори ако веществото вече е било регистрирано от третото предприятие, което преди това физически го е внесло на митническата територия на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/23: Credit Agricole Bank Polska, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на посочения регламент се прилагат за определяне на съдебната компетентност по дело срещу потребител с неизвестно местопребиваване, който не е гражданин на държава членка, и за когото, от една страна, е известно, че последното му известно местопребиваване е било в държава членка, а от друга страна, има надеждни данни, че вече не пребивава на територията на тази държава членка, но няма надеждни данни, позволяващи да се приеме, че е напуснал територията на Съюза и се е върнал в държавата, чийто гражданин е той?
Трябва ли член 26, параграфи 1 и 2 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че явяването пред съд на особения представител, назначен в съответствие с националното право на държава членка да представлява такъв потребител с неизвестно местопребиваване, замества явяването пред съда на този потребител и позволява да се приеме компетентността на съда на държавата членка въпреки наличието на надеждни данни, че потребителят вече няма местоживеене на територията на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/23: Baramlay, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Трябва ли член 22, параграф 1 и член 71, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да наложи като условие за допустимост на стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани бенефициерът на помощта да упражнява селскостопанска дейност като основна дейност от датата на подаване на искането за плащане на 90 % от размера на помощта до края на оперативния период?
Трябва ли член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 и член 35, параграфи 1—3 от Делегиран регламент № 640/2014 да се тълкуват в смисъл, от една страна, че представлява „ангажимент“ по смисъла на тези разпоредби предвидено в правната уредба на държава членка условие за допустимост на стартовата помощ за млади земеделски стопани, съгласно което бенефициерът на помощта е длъжен да упражнява селскостопанска дейност като основна дейност от датата на подаване на искането за плащане на 90 % от размера на помощта до края на оперативния период, и от друга страна, че посочените разпоредби не допускат неспазването на това условие да предполага възстановяване от този бенефициер на целия размер на помощта без възможност за отчитане на периода на неспазване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-122/23: Legafact, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Нарушава ли принципите на общата система на ДДС в ЕС национална правна уредба, която при освобождаването по дял XII, глава първа от Директивата за ДДС, третира различно данъчно задължени лица, в зависимост от бързината, с която достигат прага на оборота за задължителна регистрация по ДДС?
Допуска ли Директивата за ДДС национална правна уредба, според която освободеният характер на доставка по дял XII, глава първа от тази директива зависи от изпълнението в срок на задължението на доставчика за подаване на заявление за задължителна регистрация по ДДС?
По какви критерии, изведени от тълкуването на Директивата за ДДС, следва да се преценява дали посочената национална правна уредба, която предвижда възникване на данъчно задължение в случай на късно подаване на заявление за задължителна регистрация по ДДС, има санкционен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-741/21: juris, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Трябва ли понятието за нематериални вреди, използвано в член 82, параграф 1 от ОРЗД, да се тълкува — с оглед на съображение 85 и съображение 146, трето изречение от ОРЗД — в смисъл че обхваща всяко засягане на защитеното правно положение, независимо от другите му последици и сериозността му?
Изключена ли е отговорността за причинените вреди съгласно член 82, параграф 3 от ОРЗД, при условие че в конкретния случай нарушението се дължи на човешка грешка на действащо под ръководство по смисъла на член 29 от ОРЗД лице?
Допустимо, респ. необходимо ли е нематериалните вреди да се изчислят съобразно посочените в член 83 от ОРЗД, по-специално член 83, параграфи 2 и 5 от ОРЗД елементи?
Трябва ли обезщетението да се определи за всяко отделно нарушение или няколко — най-малкото няколко сходни — нарушения трябва да се санкционират с общо обезщетение, което не се определя чрез сумиране на отделните суми, а се основава на обща преценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-687/22: Agencia Estatal de la Administración Tributaria (Exclusion des créances publiques de la remise de…, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Може ли принципът на съответстващо тълкуване да се приложи към член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността], когато фактите (какъвто е разглежданият случай с оглед на датата на молбата за опрощаване на задължения) са настъпили в периода между влизането ѝ в сила и крайния срок за транспонирането ѝ, а приложимото национално законодателство [а именно TRLC, одобрен с Кралски законодателен декрет 1/2020] не е законът за транспониране на посочената директива ([а именно Закон 16/22])?
Съвместима ли е с член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността] и стоящите в основата ѝ принципи относно опрощаването на задълженията вътрешна правна уредба като испанската, а именно [TRLC, одобрен с Кралски законодателен декрет 1/2020], която не съдържа обосновка за изключването на публичните вземания от опрощаването на неизплатените задължения
Доколкото изключва публичните вземания от опрощаването и не съдържа надлежна обосновка, застрашава ли/засяга ли тази правна уредба постигането на предвидените в посочената директива цели?
Съдържа ли член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността] изчерпателен и окончателен списък на категориите вземания, подлежащи на изключване от опрощаването, или обратно, този списък е само примерен и националният законодател разполага с пълна свобода да определи подлежащите на изключване категории вземания, които счита за уместни, при условие че те са надлежно обосновани съгласно националното му право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.