Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-484/21: Caixabank (Délai de prescription), Съдебно решение от 25 април 2024 г.
Допускат ли член 38 [от Хартата на основните права на Европейския съюз], принципът на ефективност на правото на Съюза, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] да се приеме, че давностният срок за предявяване на иск за възстановяване на суми, платени въз основа на неравноправна клауза, каквато е клаузата за разноските, започва да тече преди момента на установяване на нищожността на тази клауза поради нейната неравноправност?
Допускат ли член 38 [от Хартата на основните права], принципът на ефективност на правото на Съюза, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] да се приеме, че такъв давностен срок започва да тече от датата, на която съд, от актовете на който може да произтича съдебна практика — какъвто е Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) — установи неравноправността на определена клауза, независимо дали съответният потребител знае за съдържанието на това съдебно решение?
Допускат ли член 38 [от Хартата на основните права], принципът на ефективност на правото на Съюза, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] да се приеме, че при договор с голяма продължителност давностният срок за предявяване на иск за възстановяване на разноските, платени [по силата на неравноправна клауза] за учредяване на ипотеката започва да тече от момента на плащането на тези разноски, като се има предвид че неравноправната клауза е изчерпала действието си в момента на плащането им и няма риск да бъде приложена отново?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-684/22: Stadt Duisburg (Perte de la nationalité allemande), Съдебно решение от 25 април 2024 г.
Допуска ли член 20 ДФЕС правна норма, съгласно която в случай на доброволно придобиване на (непривилегировано) гражданство на трета страна гражданството на държавата членка, и следователно гражданството на Съюза, се загубват по силата на закона, когато индивидуална преценка на последиците от загубването се извършва само ако преди това заинтересованият чужденец е подал молба за издаване на разрешение за запазване на гражданството и тази молба е уважена, преди да бъде придобито чуждото гражданство?
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в процедурата по издаване на разрешение за запазване на гражданството не могат да се определят условия, в резултат на които в крайна сметка не се извършва преценка на индивидуалното положение на заинтересованото лице и на семейството му от гледна точка на последиците от загубването на гражданството на Съюза или тази преценка се замества от други изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-207/23: Finanzamt X () и transmission d’un bien à titre gratuit), Съдебно решение от 25 април 2024 г.
Следва ли безвъзмездното предоставяне от данъчнозадължено лице на топлинна енергия, представляваща част от неговите стопански активи, на друго данъчнозадължено лице за нуждите на стопанската му дейност (в случая предоставяне на топлинна енергия от когенерационна централа на доставчик на електроенергия в полза на земеделско стопанство за целите на отопляване на насаждения с аспержи) да се третира като „употреба[…] от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, [чрез] безвъзмездно разпореждане“ по смисъла на член 16 от Директивата за ДДС?
От значение ли е в това отношение дали данъчнозадълженото лице, което получава топлинната енергия, я използва за цели, които му дават право на приспадане?
Налага ли фактическият състав на употребата (член 16 от Директивата за ДДС) при изчисляване на себестойността по член 74 от Директивата за ДДС да се включват само подлежащи на облагане с ДДС разходи?
Включва ли себестойността само преките разходи за производство или включва и непряко свързани с тях разходи, като например разходи за финансиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/23: Lufthansa Linee Aeree Germaniche и др., Съдебно решение от 25 април 2024 г.
Следва ли член 11, параграф 5 от Директива 2009/12 да се тълкува в смисъл, че финансирането на независимия надзорен орган трябва да се извършва само чрез събиране на летищни такси или то може да се извършва и чрез други форми на финансиране, като например въвеждане на такса?
Следва ли таксите или вноските, които могат да се събират за финансиране на надзорния орган съгласно член 11, параграф 5 от Директива 2009/12/ЕО, да се отнасят само до конкретни услуги и разходи, които във всички случаи не са посочени в директивата, или тяхната връзка с оперативните разходи на надзорния орган съгласно бюджетите, представени и проверени от държавните органи, е достатъчна?
Следва ли член 11, параграф 5 от Директива 2009/12 да се тълкува в смисъл, че таксите могат да се събират само от лица, които са местни или са учредени съгласно правото на държавата, която е създала надзорния орган, и може ли това да се прилага и в случай на вноски, събирани за дейността на органа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-561/21: Banco Santander (Départ du délai de prescription), Съдебно решение от 25 април 2024 г.
1) Съвместимо ли е с принципа на правна сигурност тълкуване на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 [от Директива 93/13], в смисъл че давностният срок за предявяване на иск за възстановяване на сумите, платени по силата на неравноправна клауза, не започва да тече, докато нищожността на тази клауза не бъде установена с влязло в сила решение?
2) Ако подобно тълкуване е несъвместимо с принципа на правна сигурност, допускат ли [член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13] тълкуване, съгласно което за начална дата на давностния срок [за предявяване на иск за възстановяване на сумите, платени по силата на неравноправна клауза,] се смята датата на решенията на Tribunal Supremo (Върховен съд), които установяват съдебната практика относно реституционните последици[, произтичащи от обвяването на нищожността на такава клауза] (решения от 23 януари 2019 г.)?
3) Ако подобно тълкуване противоречи на [разпоредбите на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13], допускат ли същите тълкуване, съгласно което за начална дата на давностния срок [за предявяване на иск за възстановяване на сумите, платени по силата на неравноправна клауза,] се смята датата на решенията на [Съда], с които се приема, че искът с реституционен характер може да бъде обвързан с давностен срок (по-специално [решение от 9 юли 2020 г., Raiffeisen Bank и BRD Groupe Société Générale (C‑698/10 и C‑699/18, EU:C:2020:537)] или [решение от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria (C‑224/19 и C‑259/19, EU:C:2020:578)], което потвърждава предходното решение)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/23: Комисия/Полша (Directive lanceurs d’alerte), Съдебно решение от 25 април 2024 г.
Нарушени ли са задълженията на Република Полша по член 26, параграфи 1 и 3 от Директива (ЕС) 2019/1937 поради липса на транспониране и уведомяване за мерките за транспониране в определения срок?
Допустимо ли е автоматичното прилагане на коефициент за тежест 10 при определяне на имуществените санкции за пълна липса на уведомяване за мерките за транспониране на директива?
Съвместимо ли е включването на демографски критерий (население) при изчисляването на фактора „n“ за платежоспособност на държавата членка при определяне на размера на имуществените санкции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-345/22: Maersk, Съдебно решение от 25 април 2024 г.
Правилото по член 25 от [Регламент „Брюксел Iа“], което предвижда, че недействителността на споразумението за предоставяне на компетентност трябва да се преценява съгласно законодателството на държавата членка, на чиито съдилища страните са предоставили компетентност, обхваща ли в случай като разглеждания в главното производство и въпроса за действителността на разширяването на обхвата на клаузата по отношение на трето лице, което не е страна по договора, в който е включена клаузата?
В случай на прехвърляне на коносамента на трето лице получател на стоките, което не е участвало в сключването на договора между товародателя и морския превозвач, съвместимо ли е правило като съдържащото се в член 251 от [LNM], което за противопоставимостта на клаузата на това трето лице изисква клаузата за предоставяне на компетентност да е „индивидуално и отделно“ договорена с него, с член 25 от [Регламент „Брюксел Iа“] и с практиката на Съда относно тълкуването на този член?
Може ли съгласно правото на ЕС законодателството на държавите членки да предвижда допълнителни изисквания за действителност, за да може включените в коносаменти клаузи за предоставяне на компетентност да пораждат действие спрямо трети лица?
Правило като съдържащото се в член 251 от [LNM], съгласно което суброгацията на третото лице приносител е само частична, като се изключват клаузите за пророгация на компетентност, предполага ли въвеждане на допълнително изискване за действителност на тези клаузи в противоречие с член 25 от [Регламент „Брюксел Iа“]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-657/22: Bitulpetrolium Serv, Съдебно решение от 25 април 2024 г.
Следва ли Директива 2003/96 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби или практики, съгласно които в случай на връщане в данъчния склад на енергийни продукти, предназначени за употреба като гориво за отопление, с оглед на последващата им продажба, липсата на уведомяване на компетентния орган за това връщане, както и липсата в разписките за получаване и протоколите за анулиране на фактури във връзка с тези продукти на данни за маркировката и оцветяването им водят, като санкция за неспазването на тези условия, до прилагането за същите продукти, независимо от реалната им употреба, на по-високата акцизна ставка, определена за газьола, предназначен за употреба като моторно гориво?
Следва ли член 2, параграф 1, буква а), член 63 и член 78, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби или практики, съгласно които при връщане в данъчния склад на енергийни продукти, предназначени за употреба като гориво за отопление, се дължи ДДС върху сумата, установена от данъчния орган като допълнителен акциз поради прилагането за посочените продукти на акцизната ставка, определена за газьола, предназначен за употреба като моторно гориво?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-599/22: Комисия/Гърция (Services de liaison de données aéronautiques), Съдебно решение от 18 април 2024 г.
Допустимо ли е предявяването на иск за установяване на нарушение, когато в исковата молба не се посочват достатъчно ясно конкретните задължения, които държавата членка е нарушила?
Допустимо ли е искането на Европейската комисия, ако в хода на административната процедура и в исковата молба се използват различни формулировки относно правната основа на твърдяното нарушение?
Нарушила ли е Гръцката република задълженията си по член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) 29/2009 във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, като не е осигурила необходимите мерки за предоставяне и експлоатация на услугите за връзка с данни в определения срок от страна на определения доставчик на услуги за въздушно движение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.