всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Дело C-704/23: Khudaverdyan/Съвет, Заключение от 5 юни 2025 г.

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 и е приложил неправилно тази разпоредба по отношение на жалбоподателя
Общият съд не се е съобразил с обхвата на съдебния си контрол
Общият съд е тълкувал и приложил неправилно принципа на пропорционалност
Общият съд е нарушил основните права на жалбоподателя

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-696/23: Pumpyanskiy/Съвет, Заключение от 5 юни 2025 г.

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 и при преценката си на грешката, допусната от Съвета в спорните актове
Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото при разглеждането на основанията, свързани с нарушението на основните права на жалбоподателя и на принципа на пропорционалност

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-541/24: Naltov, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.

Следва ли член 47 във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и Общия регламент относно защитата на личните данни (ОРЗЛД) да се тълкува в смисъл, че допуска адвокат, който не е представител на страна по конкретно дело, да има неограничен достъп до това дело, само на основание, че е адвокат?
Следва ли член 47 от Хартата във връзка с членове 7 и 8 от нея и ОРЗЛД да се тълкува в смисъл, че лице, което не е страна по конкретно дело или адвокат на страна по това дело, трябва винаги да докаже наличието на правен интерес за достъп до това конкретно дело?
Следва ли член 47 от Хартата във връзка с членове 7 и 8 от нея и член 6, параграф 1, буква „а“ от ОРЗЛД да се тълкуват в смисъл, че винаги е необходимо съгласие от всички страни по делото за предоставянето на достъп до това дело на лице, което не е страна или адвокати по това дело?
Следва ли член 47 от Хартата и член 19 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че е допустимо да се образува дисциплинарно производство спрямо магистрат, който е предоставил достъп до конкретно дело на лице, което не е страна или адвокат по това дело:
а) преди обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС
б) след обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС?
Следва ли член 47 от Хартата и член 19 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че национален съд може да откаже да изпълни указания на друг национален съд, който друг съд разглежда законосъобразността на административен акт, уреждащ администрирането на дела в първия съд, в случай че първият национален съд има съмнения, че национална правна уредба противоречи на общностното право, а оспореният административен акт съответства на правото на Съюза?
Следва ли член 19 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, изискването за независим и безпристрастен съд, да се тълкува в смисъл, че всички съдии от ЕС следва да спазват единни минимални хармонизирани етични стандарти за поведение и в частност принципа за защитата на данните — конфиденциалност и професионална тайна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-541/24: Naltov, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.

Следва ли член 47 във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и ОРЗД да се тълкува в смисъл, че допуска адвокат, който не е представител на страна по конкретно дело, да има неограничен достъп до това дело, само на основание, че е адвокат?
Следва ли член 47 от Хартата във връзка с членове 7 и 8 от нея и ОРЗД да се тълкува в смисъл, че лице, което не е страна по конкретно дело или адвокат на страна по това дело, трябва винаги да докаже наличието на правен интерес за достъп до това конкретно дело?
Следва ли член 47 от Хартата във връзка с членове 7 и 8 от нея и член 6, параграф 1, буква „а“ от ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че винаги е необходимо съгласие от всички страни по делото за предоставянето на достъп до това дело на лице, което не е страна или адвокати по това дело?
Следва ли член 47 от Хартата и член 19 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че е допустимо да се образува дисциплинарно производство спрямо магистрат, който е предоставил достъп до конкретно дело на лице, което не е страна или адвокат по това дело: а) преди обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС; б) след обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС?
Следва ли член 47 от Хартата и член 19 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че национален съд може да откаже да изпълни указания на друг национален съд, който друг съд разглежда законосъобразността на административен акт, уреждащ администрирането на дела в първия съд, в случай че първият национален съд има съмнения, че национална правна уредба противоречи на общностното право, а оспореният административен акт съответства на правото на Съюза?
Следва ли член 19 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, изискването за независим и безпристрастен съд, да се тълкува в смисъл, че всички съдии от ЕС следва да спазват единни минимални хармонизирани етични стандарти за поведение и в частност принципа за защитата на данните — конфиденциалност и професионална тайна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-18/24: NOVIS, Заключение от 5 юни 2025 г.

1) Трябва ли член 155 от Директива [„Платежоспособност II“] да се тълкува в смисъл, че обхваща и случаите, в които надзорният орган на приемащата държава упражнява надзор за това дали застрахователно предприятие от друга държава членка изпълнява задълженията, установени с Регламент [ПИПДОЗИП] или въз основа на Директива [РЗП]?
2) Ако отговорът е утвърдителен, произтичат ли от член 155 от Директива Платежоспособност II приоритетно правомощие за надзорния орган на държавата по произход и задължение за надзорния орган на приемащата държава първо да изчерпи уведомителната и корективна процедура по параграфи 1, 2 и 3 от този член, включително в случаите на налагане на административни наказания по смисъла на параграфи 5 и 6 от посочения член?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-82/24: Veolia Water Technologies и др., Съдебно решение от 5 юни 2025 г.

Трябва ли принципите на прозрачност, равно третиране и лоялна конкуренция, посочени в член 2 от Директива 2004/18 (понастоящем член 18, параграф 1 от Директива 2014/24), да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на националното право, което позволява съдържанието на договор за възлагане на обществена поръчка, сключен с консорциум от субекти от различни държави — членки на Европейския съюз, да се определи като в този договор се включи задължение, което може да повлияе косвено върху определянето на цената в представената от изпълнителя оферта и което не е изрично предвидено в текста на договора или в документацията за обществената поръчка, а произтича от разпоредба на националното право, която не е пряко приложима към този договор, но е приложима по аналогия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-762/23: Curtea de Apel Bucureşti (Suppression d’une indemnité de départ à la retraite des juges), Съдебно решение от 5 юни 2025 г.

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС да се тълкува в смисъл, че принципът за независимост на съдиите не допуска по отношение на румънски съдии с прослужено време от 20 последователни години в съдебната система да се отмени правото да получат, към датата на пенсиониране или прекратяване на функциите по други независещи от тях причини, сума, равняваща се на седем брутни месечни възнаграждения, при положение че преди отмяната упражняването на това право на възнаграждение е спряно за непрекъснат и продължителен период от време поради причини, свързани главно с изисквания за премахване на прекомерния бюджетен дефицит (законодателят изрично се позовава на прага от 3 % от [БВП], предвиден в Договора [за функционирането на ЕС])?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-349/24: Nuratau, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.

Следва ли член 3 от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че за по-благоприятен стандарт за определяне на лицата, които имат право на субсидиарна закрила по смисъла на тази разпоредба, може да се счита правна уредба на държава членка, съгласно която на кандидат за международна закрила може да се предостави субсидиарна закрила и в случай че е налице реална опасност от тежки посегателства от вид, който не е предвиден в член 15 от посочената директива, и която се състои в това, че извеждането на кандидата за международна закрила от държавата членка би било в противоречие с международните задължения на тази държава членка, при условие че в същото време това противоречие с международните задължения на държавата членка е свързано с положението в държавата на произход на кандидата за международна закрила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-310/24: Elektrorazpredelitelni mrezhi Zapad, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.

Следва ли понятието „такси за покриване на загуби“ по смисъла на член 46, параграф 2, буква г) от Директива 2019/944 и член 18, параграф 8 от Регламент 2019/943 да се тълкува в смисъл, че включва и консумираната, но неотчетена електроенергия от измервателното средство в случаите, когато неотчетената или неточно отчетена енергия към потребителя не се дължи на външна намеса и причината не е отстранена своевременно от оператора или доставчика на електроенергия и в таксата се включва „прогнозно“ количество електроенергия за законово определен период, краят на който зависи от констатиране на техническа неизправност от страна на доставчика?
Следва ли задължението на регулаторния орган по член 59, параграф 1, буква а) от Директива 2019/944 да се тълкува в смисъл, че принципът на определяне на прозрачни критерии на тарифите за пренос или разпределение или техни методики е спазен, когато в тарифата са включени разходите на оператора за прогнозно изчисляване на количеството загуби за прогнозен период, поради проблем със средството за измерване (неотчитащо или технически неизправно средство за измерване), в случаите, когато причината за неработещото средство не се дължи на външна намеса и тази причина не е отстранена своевременно от оператора или доставчика на електроенергия, който е собственик на средството за измерване?
Следва ли член 18, параграф 1 и параграф 7 от Регламент 2019/943 да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която определя разходи за консумирана електроенергия от потребител на база прогнозно консумирана електроенергия за прогнозен период, без да се изследва реалното ползвано количество електроенергия от потребителя, в случаите на проблем с средството за измерване на количеството електроенергия и този проблем не се дължи на външна намеса?
Следва ли член 27 от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че потребителят има задължението да плати прогнозно количество електроенергия за прогнозен период в случаите, когато средството за измерване не отчита реално количеството електроенергия, средството се намира извън собствеността на потребителя и неотчитането на уреда за измерване не се дължи на външно въздействие?
Следва ли член 10, параграф 4 от Директива 2019/944 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба да овласти доставчик/оператор на електроенергия да прави преизчисляване на количеството електроенергия, като го замени с прогнозно потребено количество електроенергия за прогнозен период, в случаите, при които средството за измерване не измерва правилно, същото се намира извън досега на потребителя и неотчитането на уреда за измерване не се дължи на външно въздействие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-280/24: Malicník, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.

Противоречи ли правото на Съюза на съдебна практика като тази на Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) от 28 февруари 2022 г., реф. 7Cdo 294/2019, съгласно която изискването за яснота и разбираемост на съдържанието на услугата, за която потребителят трябва да заплати такса по предоставянето на кредита, се счита за изпълнено, ако „от наименованието на спорната такса следва, че става въпрос за такса, начислена за предоставянето на кредита, тоест за действия, извършени от кредитора, които са необходими за сключването на договора и които попадат в рамките на вътрешната организация на кредитора и са част от неговите разходи, следователно за действия на кредитора, извършени във връзка с предоставянето на кредита, като изготвяне на договора и неговото сключване и др.“, и ако размерът на таксата е определен точно?
За целите на преценката на неравноправния характер на таксата за обработка, следва ли да се вземе предвид размерът на разходите на кредитора, свързани с услугата, за която се начислява таксата, и следователно трябва ли договорът да посочва съдържанието на тази услуга, или таксата представлява само възнаграждение, като в този случай кредиторът не е длъжен да се основава на разходите, свързани с предоставянето на услугата, за която се начислява таксата?
Ако таксата за обработка трябва да отразява разходите на кредитора, свързани с услугата, за която се начислява, релевантно ли е за целите на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 обстоятелството, че в тази такса кредиторът прехвърля върху потребителя всички разходи, които понася за предоставянето на услугата, за която се начислява таксата, и че съдържанието на услугата е в интерес и на двете страни по договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form