Дело C-25/62: Plaumann/Комисия на ЕИО, Съдебно решение от 15 юли 1963 г.

Текст

жалбоподател,

срещу

Комисия на Европейската икономическа общност, за която се явява г‑н H. Ehring, юридически съветник на европейските изпълнителни органи, в качеството на представител, подпомаган от г‑н E. Steindorff, преподавател по право от Тюбингенския университет, със съдебен адрес в Люксембург: г‑н Henri Manzanarès, секретар на правната служба на европейските изпълнителни органи, 2, place de Metz,

ответник,

с предмет:

— отмяна на Решение S ІІІ 03079 на Комисията от 22 май 1962 година, с което се отказва разрешение на Федерална република Германия частично да премахне митата за „пресни мандарини и клементини“, внос от трети страни,

— изплащане на обезщетение в размер на 39 414,01 DEM,

СЪДЪТ,

в състав: г‑н A. M. Donner, председател, г‑н L. Delvaux и г‑н R. Lecourt, председатели на състави, г‑н Ch. L. Hammes, г‑н R. Rossi (докладчик), г‑н A. Trabucchi и г‑н W. Strauβ, съдии,

генерален адвокат: г‑н К. Roemer,

секретар: г‑н A. Van Houtte,

постанови настоящото

Решение

[?]

І – Относно жалбата за отмяна

По допустимостта

Съгласно член 173, втора алинея от Договора за ЕИО „всяко физическо или юридическо лице може […] да заведе иск срещу [другаде в текста: „да обжалва“] решени[ето], което въпреки формата си на […] решение, адресирано до друго лице, го засяга пряко и лично“.

Ответникът поддържа, че думите „друго лице“ в тази алинея не се отнасят до държавите-членки в качеството им на публична власт и че поради това е недопустимо частноправните субекти ...